Монго и други работи

„Монго и други работи“ е чиста носталгия. Ност-алгия, казват, се наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В Монго… я има доста. Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това – колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в „Монго и други работи“ са колоритни. Контрастни. И черното, и оранжевото са изключителни цветове. Сред всевъзможни герои – санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани – разказвачът бере малките цветя на своите чувства. Просто е.