СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
Първа глава.
НОРМАТИВНА ИДЕЯ И НОРМАТИВЕН ПОДХОД
1. Идеалност на правото
2. Разумност на правото
3. Институционализация на правото Втора глава.
КЕЛЗЕН И НОРМАТИВИЗМЪТ КАТО ДОКТРИНА
1. Творчеството на Ханс Келзен
2. Ханс Келзен и неговото чисто учение за правото
3. Теорията на нормите като основа на философския нормативизъм
4. Философският нормативизъм като правна доктрина Трета глава.
ПРАВНА НОРМА И ИНСТИТУЦИОНАЛНОСТ
1. Първична и институционална сила на правната норма
2. Правни норми – абстрактни и конкретни белези
3. Общ и индивидуален характер на правните норми
4. Фактическата сила на нормативното
5. Институционализация на правната норма Четвърта глава.
НОРМАТИВЕН И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН СТРОЕЖ НА ПРАВОТО
1. Правна доктрина
2. Правни принципи
3. Нормативен характер на съдебната практика
4. Могат ли да се институционализират правната доктрина, правните принципи и съдебната практика
Пета глава.
НОРМАТИВНОСТ И ИНСТИТУЦИОНАЛНОСТ НА ПРАВНАТА СИСТЕМА
1. Същност и характерни особености на правната система
2. Философски и нормативен смисъл на понятието „източник на правото“
3. Правната система от гледна точка на нейните действеност и ефикасност Шеста глава.
НОРМАТИВИЗМЪТ И ИНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ДВЕ ОТДЕЛНИ ДОКТРИНИ
1. Нормативизмът като доктрина
2. Понятието за юриспруденция. Юриспруденция и правен институционализъм
3. Институционализация и институционалност в правото
4. За разликата между нормативизма и институционализма
5. Правната действителност и методите за нейното изучаване
6. Предмет на изследване на нормативизма и институционализма
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ
Целта на настоящото изследване е да се изтъкне, на първо
място, значението на нормативизма и след това на правния
институционализъм за правната наука. Тези две доктрини,
две тенденции, две направления в правната наука са главните
насоки, около които се развива както правната наука, така и
правната практика. Те са не само методологична даденост, но
и компонент на субстантивното, първичното правно знание, а
също така и ръководство за решаването на различни правни
проблеми – както в науката, така и в практиката.
В правната теория дълго време най-обсъжданата тема бе
тази за правната норма. По-късно учените насочиха погледа
си към естественото право, може би защото дълго време то бе
подценявано или на него се гледаше снизходително. Днес отново интересът
към нормативизма е възстановен, и то главно към философския нормативизъм.
Същевременно се наблюдава и друга тенденция – да се
говори и пише за различни „битиета“ на правото. Предмет
на настоящото изследване е да се подчертае значението на
най-важния компонент на правото – правната норма, а оттук
– и на философския нормативизъм като цялостна логическа
доктрина на правната наука. Основата на нормативизма е
правната норма, без която не би имало никакъв смисъл от
разискването на каквото и да е друго. Идеите на Келзен за
чистотата на правното учение имат за цел най-вече „да изчистят зърното от плявата“.
Към това бихме добавили, че
разискването за някакви други (освен нормативното) „битиета“ на правото не е нищо друго
освен разпиляване на излишна интелектуална енергия. Няма и не може да има други
структура, функция, съдържание, начало и дори, ако щете,
битие на правото, освен нормативното. Нормата има онова
значение за правото, каквото е значението на разума за човека. Юридическата наука е
хуманитарна наука, което обаче не означава, че тя трябва да обхваща в своя предмет
всички интерпретации за правото.
Същевременно трудът отделя внимание на институционализма като друго учение,
което има връзка с нормативизма. Институционализмът подчертава връзката на правната
норма с формите на правото, определя начина на съществуването на нормата под различни
форми, и по-точно съществуването на нормата в юридическите текстове. Институционализмът
изразява начина на третирането на валидната правна норма – нейното изразяване,
материализиране, формалната и материалната ѝ сила. Двете доктрини и двете методологии
са тясно свързани – едната решава въпроса за създаването на правото, а другата – за
неговото валидиране и подреждане. В резултат се получава едно ново методологическо учение,
една нова доктрина – институционалния нормативизъм, който
е следващ, по-нов етап в развитието на традиционния нормативизъм, свързан с
Виенския правен кръг на Ханс Келзен. В това именно се заключава българският принос в
доразвиването и обогатяването на нормативизма.
При всички случаи водещата тенденция, водещото учение
е философският нормативизъм, той е съдържанието на правото, а институционализмът е
неговата форма. Логическата верига на образуването на правото включва нормативната
идея – правната норма и обективирането на правната норма, т.е.
нейната институционализация. Затова отделяме внимание и на
институционализма, защото той завършва, материализира и
обективира правната нормативност.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
Първа глава. НОРМАТИВНА ИДЕЯ И НОРМАТИВЕН ПОДХОД
1. Идеалност на правото
2. Разумност на правото
3. Институционализация на правото
Втора глава. КЕЛЗЕН И НОРМАТИВИЗМЪТ КАТО ДОКТРИНА
1. Творчеството на Ханс Келзен
2. Ханс Келзен и неговото чисто учение за правото
3. Теорията на нормите като основа на философския нормативизъм
4. Философският нормативизъм като правна доктрина
Трета глава. ПРАВНА НОРМА И ИНСТИТУЦИОНАЛНОСТ
1. Първична и институционална сила на правната норма
2. Правни норми – абстрактни и конкретни белези
3. Общ и индивидуален характер на правните норми
4. Фактическата сила на нормативното
5. Институционализация на правната норма
Четвърта глава. НОРМАТИВЕН И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН СТРОЕЖ НА ПРАВОТО
1. Правна доктрина
2. Правни принципи
3. Нормативен характер на съдебната практика
4. Могат ли да се институционализират правната доктрина, правните принципи и съдебната практика
Пета глава. НОРМАТИВНОСТ И ИНСТИТУЦИОНАЛНОСТ НА ПРАВНАТА СИСТЕМА
1. Същност и характерни особености на правната система
2. Философски и нормативен смисъл на понятието „източник на правото“
3. Правната система от гледна точка на нейните действеност и ефикасност
Шеста глава. НОРМАТИВИЗМЪТ И ИНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ДВЕ ОТДЕЛНИ ДОКТРИНИ
1. Нормативизмът като доктрина
2. Понятието за юриспруденция. Юриспруденция и правен институционализъм
3. Институционализация и институционалност в правото
4. За разликата между нормативизма и институционализма
5. Правната действителност и методите за нейното изучаване
6. Предмет на изследване на нормативизма и институционализма
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ
Отзиви
Все още няма отзиви.