Книгата, резултат от многогодишните проучвания и богат практически опит на автора, е изключително актуална поради динамиката в развитието на платежните операции в електронна среда и масовото, безкритично използване на електронни платежни инструменти, обект на разрастващи се измамни схеми. Анализирани са правната уредба и съдебната практика по прилагане на отговорността на банката при онлайн измами в паралел с практика на френски и италиански съдилища, както и на СЕС.
В разрез с традиционните разбирания авторът защитава тезата за отговорността на банката като специална гражданска отговорност, която не е нито деликтна, нито договорна. Прецизно са разграничени режимите ѝ в зависимост от качеството на увреденото лице – дали то е потребител или не. За лицата, които не са потребители, са разкрити възможности за договаряне на освобождаващи от отговорност клаузи. При реализацията на отговорността е откроен императивът за незабавно заличаване на състоянието на нарушеност в резултат на неразрешената платежна операция, стимулирано и от установени специални доказателствени правила. Аргументирана е принципната допустимост за автоматизация и самоизпълнение на процеса по възстановяване на средствата от неразрешената платежна операция чрез умен договор (smart contract).
Книгата има ясна практическа насоченост – съдържа предложения за запълване на празнотите в законодателството и за нови нормативни решения (предложения de lege ferenda). Авторът не се е задоволил да ги формулира само общо, по принцип, а ги е разработил като нормативни разпоредби.
