Настоящата монография е първото в правната ни доктрина самостоятелно научно изследване на особения залог на вземане. Чрез него се запълва една сериозна празнина в правната ни литература относно едно от най-използваните обезпечителни средства през последните години, респективно му отрежда достойно място до вече съществуващите научни трудове свързани с особените залози.
Изследвани са всички въпроси, касаещи общия режим на особения залог на вземане – генезис, сравнителноправен преглед с други правни системи, историческо развитие, същност на института и специфики при сключването на договора. Последователно са разгледани проблемите на учредяването, вписването, изпълнението и прекратяването на особения залог на вземане, съответно са предложени множество предложения de lege ferenda за усъвършенстване на законодателството.
Анализът на правната уредба стъпва върху цялата налична българска правна литература и позната съдебна практика, касаещи въпросното обезпечение, включително и върху сериозен набор от чуждоезикови заглавия.
