Монографичното изследване е посветено на спедиционния договор. Последният е от значение за транспортната политика на ЕС. В качеството си на „инструмент“ този договор „обслужва“ свободното движение на стоки и подпомага функционирането на вътрешния пазар. В монографията е изяснено понятието за спедиционен договор чрез анализ на юридическите елементи в съдържанието на легалното определение, макар то да се характеризира с максимална абстрактност. Направено е сравнение със законодателствата на Германия, Австрия, Франция и Италия, за да се открият „допирните“ точки и откроят „разделителните“ линии. Подробно се проследява усложнението в предмета на спедиционния договор, продиктувано от високите изисквания на търговската практика. В тази връзка са обсъдени два силно дискутирани в европейски план метода: абсорбционен и комбинационен. Не са пропуснати и разрешенията на soft law в този аспект. Обобщена е съдебната практика по въпроси относно отговорността, а това допринася за съобразяване на поведението на страните в бъдещи подобни отношения.
ПРЕДГОВОР
Монографичното изследване предс тавлява дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, чиято публична защита се състоя на 16.03.2016 г. Изследването е извършено съобразно действащо към този момент законодателство. Със ЗИД, обн. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., бе променен ТЗ. Промяната е отчетена към момента на отпечатване на монографията, но като цяло не засяга аргументацията на защитените тези, изградени въз основа на действащия ТЗ, преди обнародване на измененията. При отпечатването на дисертацията са взети под внимание и бележките на членовете на научното жури.
Дисертацията е съставена под научното ръководство на проф. д-р Поля Голева, на която дължа благодарност за подкрепата и безценните ѝ съвети. Благодарност изразявам и към доц. д-р Григор Григоров и гл. ас. д-р Ангел Шопов, чиито бележки допринесоха за прецизиране на дисертацията. Не на последно място благодаря и на семейството ми, което ме „търпя“ през годините на работа.
Благодарение на критичността на научния ми ръководител у мен се изгради способност да отстоявам и аргументирам „различната“ теза вместо без напрежение на мисълта да следвам чуждата. Предложената „другост“ не е безцелна. Тя се налага от новите обществени реалности, на които правото е длъжник. Бързите промени в заобикалящата ни социална действителност налагат промяна в традиционните схващания. Подобна промяна цели да намери онзи баланс в отношенията, който да ги съхрани като цяло, премахвайки конфликтите.
Книгата е насочена към проявяващите интерес към изследвания търговски договор. Искрено се надявам тя да бъде не прос то интересна, а полезна за четящия. В книгата е разгледан институтът на косвеното предс тавителство през призмата на спедиционния договор. Проследен е усложненият предмет на този договор, като е предложено конкретно разрешение. Подробно са разгледани правата, задълженията и отговорността на страните, като са дадени конкретни примери. Защитените авторови позиции често следват традицията. Понякога се отклоняват от нея. Затова апелирам към четящия да бъде бдителен и да държи сметка за различното.
СЪДЪРЖАНИЕ
Под жицата
Въведение
Глава първа. ПОНЯТИЕ ЗА СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР
1.1. Определение за спедиционен договор
1.2. Кратко историческо развитие на института
1.3. Страни по спедицион ния договор
1.4. Косвено представителство, породено от спедиционен договор
1.5. Предмет на спедицион ния договор
1.6. Усложнения в предмета на дължимата прес тация
1.6.1. Поставяне на проблема
1.6.2. Множество правоотношения, обединени от единство то на страните
1.6.3. Приложение на абсорбционната тео рия. Възможни варианти
1.6.4. Под дър жани становища в чуждестранната доктрина
1.6.5. Приложение на комбинационната теория
1.6.6. Оценка от приложението на едната или другата теория
1.6.7. Договор за влог в спедиционното отношение. Абсорбционна или комбинационна теория
1.6.8. Извод
1.7. Сравнение с други договори
1.7.1. Спедиционен и комисионен договор
1.7.2. Спедиционен договор и договор за превоз на товар
1.7.2.1. Спедитор – превозвач
1.7.2.2. Характер на встъпването
1.7.2.3. Последици от встъпването
1.7.2.4. Момент на встъп ване в изпълнителната сделка
1.7.3. Спедиционен договор и договор за търговско представителство
1.7.4. Спедиционен договор и договор по чл. 27 ТЗ (търговско пълномощие)
1.7.5. Спедиционен договор и договор за услуга или изработка
1.7.6. Спедиционен договор и договор за поръчка
1.7.6.1. Разрешенията в правото на ЕС и практиката на СЕС
1.7.6.2. Правен ефект от транспониране на Директива 2011/7/ЕС от 16.02.2011 г.
1.7.6.3. Извод
1.7.7. Спедиционен договор и трудов договор
1.8. Обобщение
Глава втора. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО
2.1. Задължения на спедитора
2.1.1. Задължение да изпълни поръчката с грижата на добър търговец
2.1.2. Задължение да застрахова товара, ако доверителят е наредил
2.1.3. Задължение за съхранение на товара
2.1.4. Задължение да даде сметка
2.1.5. Задължения за уведомяване на доверителя и осигуряване на необходимите доказателства при неизпълнение на третото лице или при увреждане на товара
2.2. Право на законен залог на спедитора
2.2.1. Очертаване на проблема
2.2.2. Характеристика на заложното право на спедитора
2.2.3. Differentia specifica на заложното право на спедитора
2.2.4. Предпоставки за валидно упражняване правото на законен залог без съдебна намеса
2.2.5. Предпоставки за уважаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК
2.2.6. Прекратяване на заложното право на спедитора
2.2.7. Възможност за удовлетворяване от предмета на залога, когато товарът не принадлежи на доверителя
2.2.8. Отграничаване на заложното право на спедитора от правото на задържане
2.2.9. Извод
2.3. Отговорност на спедитора
2.3.1. Общи положения
2.3.2. Отговорност при неполагане на дължимата грижа
2.3.3. Отговорност при неизпълнение на задължението за съхранение
2.3.4. Отговорност за ви нов но поведение на следващ спедитор
2.3.5. Отговорност на спедитор – del credere
2.3.6. Отговорност при разваляне на спедицион ния договор
2.4. Задължения на доверителя
2.4.1. Задължение за изплащане на възнаграждение
2.4.1.1. Основно възнаграждение
2.4.1.2. Момент на изпадане в забава съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ
2.4.1.3. Възнаграждение при оттегляне на поръчката
2.4.1.4. Възнаграждение при обективна невъзможност
2.4.2. Задължение за уведомяване на спедитора за особеностите на товара, включително да предаде товара в подходяща опаковка
2.4.3. Задължение да прие ме резултатите от изпълнителната сделка
2.4.4. Задължение да заплати направените раз нос ки за изпълнение на поръчката
2.4.5. Задължение да заплати лихвите върху направените разнос ки
2.4.6. Задължение да достави средства за изпълнение на поръчката
2.4.7. Задължение да се разпореди в срок с намиращото се у спедитора свое имущество при оттегляне на поръчката
2.4.8. Задължение да заплати вредите, кои то спедиторът е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката
2.5. Отговорност на доверителя
2.6. Претенции на страните – материалноправни и процесуалноправни аспекти
2.6.1. Претенции на спедитора
2.6.2. Претенции на доверителя
2.6.2.1. Иск за реално изпълнение
2.6.2.2. Иск за обезщетение за неизпълнение
2.6.2.3. Претенция при конфликт на интереси
2.6.2.3.1. Понятие за конфликт на интереси в публичното и частното право
2.6.2.3.2. Правни последици на конфликта на интереси при косвеното представителство, породено от спедиционен договор
2.6.2.3.3. Правни средства за отстраняване на конфликта
2.6.2.3.4. Предложение de lege ferenda
2.6.2.4. Пряк иск срещу превозвача
2.6.2.5. Косвен иск по чл. 134 ЗЗД
2.7. Погасителна давност
2.8. Обобщение
Глава трета. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
3.1. Общи положения
3.2. Специални основания за прекратяване
3.2.1. Отказ на спедитора
3.2.2. Оттегляне на поръчката
3.3. Общи основания за прекратяване
3.3.1. Смърт или поставяне под запрещение на една от страните
3.3.2. Прекратяване на юридическото лице – доверител или довереник
Заключение
Библиография
Отзиви
Все още няма отзиви.