Рамковият договор

УВОД

Договорното право следва икономическите отношения. Тяхното усложняване води до необходимост от нови договорни конструкции, които да регулират тези отношения. Като инструменти на оборота, договорите претърпяват изменения, нагаждайки се към изискванията на практиката. Свързването на договорите в сложни комплекси и вериги е резултат от нарастващата необходимост в икономиката от обединяване на средства и усилия и циркулиране на стоки и услуги. Усложняването на начина на договаряне води до повишаване на организираността на икономическите отношения и в крайна сметка – до рационализирането им.

При традиционното сключване на договори страните преминават директно от състояние, при което все още не съществува правно обвързване, до окончателен, завършен престационен договор. Съвременните икономически отношения обаче изискват по-гъвкави форми на договаряне. Броят на сключваните сделки в бизнеса и потреблението е нараснал многократно през последните десетилетия. Но промяната е не само количествена. Увеличава се скоростта на оборота, на трансфера на информация, наблюдават се процеси на интернационализиране. Все по-сложните икономически отношения налагат сключването на сделки да бъде поставяно в зависимост от различни фактори.

Понякога се налага да се установи дълготрайна правна връзка, да бъдат уговорени условия, които ще се инкорпорират в съдържанието на бъдещи сделки от определен вид, но без да се сключва в този момент конкретен престационен договор. За целта практиката е изработила гъвкава форма на договаряне, която позволява да бъдат уговорени условия на множество бъдещи престационни сделки. При тази форма на договаряне се създава дълготрайна делова връзка и същевременно остава една неопределеност относно броя на бъдещите сделки, момента на сключването им и някои от техните условия.

Това е рамковият договор. Той е двустранна организационна сделка, която поставя началото и определя основните правила на дългосрочните отношения между страните с оглед сключването в бъдеще на множество сделки от даден вид между тях.

Рамковият договор предполага по-развити стопански отношения. Той възниква в по-ново време и не е сред традиционните договорни инструменти с развита правна уредба. Рамковият договор е типичен пример за възникнало в практиката явление, което теорията се опитва да обясни по-късно, т.е. той не е плод на абстрактни теоретични разсъждения. По тази причина е нужно да бъдат разгледани и анализирани множество рамкови договори, за да бъде изучена тяхната правна същност.

Рамковият договор досега рядко е бил детайлно изследван, въпреки че е широко разпространен и употребата му нараства все повече. Това вероятно се дължи на сложната конструкция, която образуват той и сключените въз основа на него сделки. Тази конструкция може да бъде видяна само на едно по-абстрактно ниво, тъй като рамковият договор е правна фигура, която живее чрез различни проявни форми и може да изпълнява различни функции. Договори, които по същността си са рамкови, често не се възприемат като такива от юристите и възникват неясноти и спорове относно правната квалификация на тези договори. Теорията тепърва започва да обяснява рамковата конструкция на някои договори, които отдавна са се наложили в практиката. Такива са например договорът за банкова (разплащателна) сметка, някои договори за кредитна линия, такъв е най-често и дистрибуторският договор.

Цел на изследването

Обект на изследването е само рамковият договор в частното право. Няма да бъде разглеждан рамковият договор в международното публично право. Настоящото изследване се стреми да изясни правната същност на рамковия договор, като разкрие специфичните белези, които отличават този особен договорен инструмент от подобни нему. Изследването си поставя за задача още: да дефинира предмета на рамковия договор, да изясни характера на връзката между рамковия договор и последващите сделки, сключени въз основа на него, да разгледа въпросите, които възникват във връзка със сключването, съдържанието, неизпълнението, прекратяването, развалянето и недействителността на рамковия договор. Друга задача на изследването е да бъде отграничен рамковият договор от немалко сходни правни фигури, с които в практиката често бива смесван. Накрая ще бъдат анализирани някои по-характерни видове рамкови договори.

Основни отправни точки, които определят насоката на изследването, са следните:

1. Рамковият договор е правна сделка – той поражда правни задължения за страните по него.

2. Втората отправна точка на изследването е разбирането, че рамковият договор и сделките, сключвани въз основа на него, са отделни договори.

За целите на настоящото изследване са събирани данни, с чиято помощ да се установи: кои са типичните белези, които присъстват при всички рамкови договори; видовете сделки, чието сключване рамковите договори уреждат, тяхната форма и начин на сключване; характерните за рамковите договори клаузи; времетраене на рамковия договор; начин на прекратяване на рамковия договор и т.н. Един от основните въпроси, поставени пред емпиричното проучване, беше в колко от случаите рамковият договор поражда задължение за сключване на последващи сделки в някаква форма (изрично формулирано или неявно, скрито).

Освен емпиричния, използван е и нормативният метод: анализ на българското законодателство, на чужди граждански закони, както и на някои частни кодификации (най-вече на нормите, касаещи сключването на договор). Анализирана е също така съдебна и арбитражна практика. Проучени са застъпените в българската и чуждата правна литература становища по въпросите, свързани с рамковия договор. Използвани са също и историческият и сравнителноправният метод на изследване.

Разбираемо е, че по проблемите, които са поставени пред настоящото изследване, съществуват различни противоречиви мнения, тъй като рамковият договор е една сравнително нова материя за българската правна наука. Считам, че задълбоченото изследване на тези въпроси е необходимо, че теорията ни е длъжник на практиката по отношение на по-новите договорни форми.