В настоящото изследване се разглежда детайлно въпросът за предпоставките и процедурата за получаване на разрешение за извършване на придобиване на контрол върху предприятие или част от него.
По-голямата стойност на сделката за придобиване на контрол върху предприятие създава законово задължение да се получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, или от Европейската комисия – при сделки, които могат да окажат влияние върху конкуренцията в рамките на Общия европейски пазар.
Правният анализ търси и дава отговори на много практически въпроси, които възникват пред експертите (юристи и икономисти), които подготвят и реализират подобни сделки. Пример за това е анализът на същността и проявните форми на „контрола” върху дадено предприятие, което е малко изследвана от теорията и практиката тема. Но тя има голяма практическа стойност, тъй като погрешната преценка може да доведе до реализиране на административнонаказателна отговорност и налагане на глоби на участващите в съответната сделка предприятия.
За автора
Васил Тодоров е завършил Икономическия техникум в гр. Велико Търново през 1997 г. През 2005 г. завършва специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2014 г. придобива образователна и научна степен „доктор по право“ от същия университет. От 2005 г. работи в Българска търговско-промишлена палата (БТПП), като към настоящия момент (2015 г.) е главен секретар на Палатата и член на Управителния и Изпълнителния съвет на БТПП. Авторът участва и в управлението на търговски дружества в качеството на председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Глава първа
ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ КОНЦЕНТРАЦИИ
І. ИСТОРИЧЕСКО И СРАВНИТЕЛНОПРАВНО РАЗВИТИЕ
1. Развитие на българското антимонополно право
2. Концентрациите между предприятия в
българското право
3. Концентрациите между предприятия в
правото на ЕС
ІІ. ПОНЯТИЕ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ МЕЖДУ
ПРЕДПРИЯТИЯ
1. Обща характеристика
2. Изключения
ІІІ. ВИДОВЕ КОНЦЕНТРАЦИИ
1. Концентрации в зависимост от наличие то или липсата на прекратяване и/или
на създаване на ново предприятие
2. Концентрации съгласно пазара, на който оперират участващите лица и/или предприятия
3. Концентрации с национално и с общностно измерение
ІV. КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ПОНЯТИЕТО ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ ЧРЕЗ
ПРИДОБИВАНЕ НА КОНТРОЛ В ЗЗК
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯТИЯ
І. ПОНЯТИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА
КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯТИЯ
1. Понятието за „контрол“
2. Правна същност на „контрола“ в
правото на защита на конкуренцията
3. Лице или предприятие, което придобива контрол
4. Придобиване на контрол чрез колективни инвестиционни схеми
5. Придобиване на контрол между
публични предприя тия
6. Придобиване на контрол на дълготрайна основа
7. Взаимно свързани сделки
8. Отграничения
ІІ. ОБЕКТ И СРЕДСТВА ЗА
ПРИДОБИВАНЕ НА КОНТРОЛ
1. Обект на контрола
2. Средства за придобиване на контрол
ІІІ. ВИДОВЕ КОНТРОЛ
1. Едноличен и съвместен контрол
1.1. Видове едноличен контрол
1.2. Видове и проявни форми на съвместен контрол
2. Пряк и косвен контрол
ІV. ПРОМЕНИ В КАЧЕСТВОТО НА КОНТРОЛА
1. Увеличаване на броя на акционерите или
на съдружниците
2. Намаляване на броя на акционерите или
на съдружниците
Глава трета
РАЗРЕШАВАНЕ ПРИДОБИВАНЕТО НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯТИЯ
І. ОБОРОТ
1. Прагове
2. Определяне на предприятията участници в придобиването на контрол
3. Принципи на изчисляване на оборота по ЗЗК
4. Изчисляване на оборота и финансови отчети
5.
Определяне на група от предприятия
6. Изчисляване на оборота на
предприятията в групата
7. Географско разпределение на оборота
8. Изчисляване на оборота при кредитните и други финансови институции, и при застрахователните дружества
9. Изчисляване на оборота при общностните концентрации
ІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪОТВЕТНИЯ ПАЗАР
1. Съответен пазар – обща характеристика
2. Инструменти, използвани при определянето на съответния пазар
3. Анализ на структурата на съответния пазар
ІІІ. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА
ПРИДОБИВАНЕТО НА КОНТРОЛ
1. Господстващо положение
2. Модернизиране на съответната стопанска дейност
3. Подобряване на пазарните структури
4. По-добро задоволяване интересите на потребителите
5. Мерки за запазване на конкуренцията
Глава четвърта
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯТИЯ
І. ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯ ТИЯ ПРЕД КЗК
1. Обща характеристика
2. Основания за образуване на производство. Нотификация
3. Образуване, спиране, възобновяване и
прекратяване на производството
4. Участ ници в производството
5. Ускорено проучване
6. Задълбочено проучване
7. Отказ от концентра цията
8. Промяна в сделките, след като КЗК е
разрешила концентрацията
9.
Производство, образувано по инициатива на КЗК
ІІ. ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯ
ТИЯ
ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
1. Обща характеристика
2. Компетентност на ЕК и на националните органи за защита на конкуренцията
3. Преднотификационни контакти
4. Нотификация
5. Разглеждане на уведомлението и начало на процедурата (фаза І)
6. Задълбочено проуч ване (фаза ІІ)
7. Гаранции за спазването на нормите, уреждащи
контрола върху концентрациите
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
Пълноправното членство на България в Европейския съюз (ЕС) направи
българската икономика част от Единния европейски пазар. В рамките на този
пазар, в който са концентрирани 7% от световното население, 20% от световната
търговия и 20% от преките чуждестранни инвестиции в
глобален мащаб, е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, капитали и
хора. Една от формите за бизнес комбинации с цел засилване на
пазарната мощ и позиции в рамките на Единния европейски пазар е
концентрацията между предприятия.
Концентрацията
между предприятия може да е резултат от набелязването и реализирането на
различни бизнес цели като: бърз достъп до нов пазар, географска диверсификация, минимизиране на
производствените разходи и др. Тези основни цели от бизнес плана за извършване
на концентрация между предприятия са израз на все по-засилващите се процеси на
глобализация, които засягат всички икономики и обуславят нарастването на броя и
стойността на извършените сделки на концентрация в световен мащаб.
Многообразието на целите и на средствата за извършване на
концентрация намира израз в съществуването на различни правни форми за нейното
осъществяване – тя може да бъде съпроводена с преобразуване на търговски
дружества (чрез вливане или сливане), създаване на съвместно предприятие или
осъществена чрез придобиване на контрол върху предприятия или части от тях.
Темата е много актуална днес, тъй като
голямо многообразие от сделки не подлежи на специфичен регистрационен или разрешителен
режим. Предприятията не представят информация за сключваните от тях сделки,
освен в случаите на конкретна проверка от страна на компетентните държавни
органи. Поради това много сделки, които попадат в приложното поле на режима на
контрол върху концентрациите, в частност придобиванията на контрол върху предприятия,
могат да не бъдат нотифицирани, съответно няма да бъдат и проверени от
компетентния орган за защита на конкуренцията. Причините за това са много и
различни – от умишлено неизпращане на уведомление за извършена концентрация до
недобро познаване на закона или погрешно тълкуване на законовите текстове от
задължените лица. Но независимо от причината, липсата на нотификация на големи
по обем сделки създава реална опасност от концентрация на пазарна мощ в
определени предприятия, което би навредило на ефективната конкуренция.
Членството на България в ЕС прави европейското право пряко
приложимо на българския пазар. Това задължава българския законодател да приеме
нормативна уредба, която да въведе единни правила спрямо концентрациите на
национално и европейско равнище. Хармонизацията на българското законодателство
с правото на ЕС се извършва с приемането през 2008 г. на сега действащия Закон
за защита на конкуренцията. Чрез този закон уредбата на контрол върху
концентрациите в национален мащаб се хармонизира с европейското право, като
паралелно с това се въвежда и нов режим относно контрола върху концентрациите
на ниво ЕС. Последната уредба е новост за българското право. Тези промени в
законодателството обуславят необходимостта от детайлно проучване на тези норми
и тяхното приложение в практиката.
Към настоящия момент в българската правна теория актуален към сега
действащата правна уредба е излезлият през 2009 г. коментар на промените в
конкурентното право, озаглавен „Новата правна уредба за защита на конкуренцията“
с авторски екип Петко Николов, Румяна Карлова, Весела Антонова, Людмила
Йорданова, Десислава Йорданова, Кирил Пангелов, който в отделни свои части
разглежда и въпросите на контрола върху концентрациите. Изключително полезни са
и анализите на отделните понятия в областта на контрола върху концентрациите,
направени в „EC Merger Control and Approximation of Competition Law in Bulgaria“, издаден през 2002 г. с автор
Екатерина Матеева. Теоретичните изследвания се допълват и с отделни статии,
разглеждащи аспекти на контрола върху концентрациите между предприятията.
Анализът на състоянието на правната теория показва, че до този
момент няма публикувано специализирано проучване по темата за концентрациите
между предприятия с оглед действащата правна уредба. Но сложността на правната
материя и анализът на големия обем практика биха направили подобна теоретична
разработка на темата за концентрациите между предприятия доста обемна.
Паралелно с това уредбата на преобразуването между предприятия чрез сливане и вливанее изследвана в българската правна теория.
Поради това настоящото проучване ще се фокусира и има за обект на
изследване правните отношения, свързани с придобиването на контрол върху
предприятия като една от формите на концентрация.
Придобиването на контрол върху предприятия е дефинирано в закона с
доста обща и отворена формулировка, която да позволи обхващането на
многообразието от конкретни проявни форми на това правно явление. Същевременно
даденото кратко определение в българския закон на тази правна фигура налага
използването и позоваването на практиката на Европейската комисия и на Съда на
ЕС с цел намиране на решения по конкретни казуси от страна на Комисията за
защита на конкуренцията.
Развитието и динамиката на практиката в областта на
концентрациите, и конкретно в хипотезите на придобиване на контрол върху предприятия, значително изпреварва
развитието на законодателството, което налага извършването на теоретичен анализ
на възприетите решения в практиката на органите по защита на конкуренцията на
национално и европейско равнище.
В тази връзка настоящото изследване има за предмет анализ на
характеристиките на правното явление придобиване на контрол върху предприятия,
съотнесени към проявленията му в практиката. Като изследването разглежда освен материалноправни аспекти на
придобиването на контрол, така и процесуалните правила, свързани с
административната процедура по разрешаването на извършването на концентрациите
между предприятия.
Правният анализ на придобиването на контрол върху предприятия в
настоящото проучване има за цел да се очертаят границите и същността на тази
форма на концентрация между предприятия на база нормативните текстове и
тълкуването в практиката, въпреки твърде общата и кратка законова формулировка. Като
с изследването на темата се цели също и формулиране на предложения за промени в
действащото законодателство на национално и европейско равнище там, където те
са наложителни и могат да бъдат добре аргументирани.
Реализирането на тази цел ще даде възможност по-детайлно да се
изяснят характеристиките на изследваното правно явление, за да може то да се
отграничи от сходни правни фигури, и на тази база да се обезпечи възможността
по-точно и ясно да се квалифицират конкретните проявления на придобиването на
контрол върху предприятия в практиката.
Постигане на
посочената цел се осъществява чрез реализирането на конкретни задачи:
1. Проследяване на
историческото и сравнителноправното развитие на концентрациите между
предприятия като правно явление.
2. Изясняване
на същността на понятието за концентрация между предприятия, както и
особеностите на отделните видове концентрации. Специален фокус се
отделя на концентрациите с национално и общностно измерение.
3. Изясняване на
правната същност на придобиването на контрол като вид концентрация между
предприятия.
4. Анализ на
възможните обекти и средствата за придобиване на контрол върху предприятия.
5. Разглеждане на
отделните видове контрол върху предприятията, както и на възможните промени в
качеството на контрола.
6. Изследване на
материалноправни условия за придобиването на контрол върху предприятия, в т.ч.
изясняването на понятията за предприятие, група от предприятия, оборот. Изяснява се и същността на
съответния пазар, както и материалноправни предпоставки за разрешаване на
придобиването на контрол – като господстващо положение, модернизиране на
съответната стопанска дейност, подобряване
на съответните пазарни структури, по-добро задоволяване на интересите на
потребителите, мерките за запазване на ефективната конкуренция.
7. Разглежда се
производството за издаване на разрешение за придобиване на контрол върху
предприятия пред Комисията за защита на конкуренцията.
8. Разглежда се
производството за издаване на разрешение за придобиване на контрол върху
предприятия пред Европейската комисия.
9. На бази
извършения анализ се правят заключения и предложения за промени в
българското и европейското законодателство.
Предметът, целите и задачите на настоящото проучване определят
структурата на неговото съдържание. Първата глава е посветена на изясняването
на понятието и видовете концентрации. Във втората глава се разглежда правната
същност, обектите и средствата за придобиване на контрол, видовете контрол,
както и промените в качеството на последния. Третата глава е посветена на материалноправни
предпоставки за разрешаване придобиването на контрол. Последната четвърта глава
съдържа анализ на процесуалноправните правила за разрешаване придобиването на
контрол. В заключението, с което завършва това проучване, са включени
предложенията de lege ferenda за усъвършенстване на
законодателството.
За постигане на
целите и задачите на настоящото проучване са използвани различни методи на
изследване:
1. Историческият метод, чрез който са изследвани
икономическите предпоставки за придобиването на контрол, както и развитието на
концентрациите между предприятия като правно явление.
2. Критико-аналитичният
метод, чрез който е подложена на критичен анализ нормативната уредба на
понятието за придобиване на контрол в сега действащия Закон за защита на конкуренцията.
3. Нормативният
метод, който спомага да се изясни смисъла на конкретни правни норми и с оглед
тяхното систематично място в съответния нормативен акт.
4. Нормативно-логическият
метод, с който се преодоляват празноти в правото чрез използването на аналогия
на закона, както при изясняването на същността и видовете мерки за
възстановяване на ефективната конкуренция.
5. Системният
метод, чрез който се изследват взаимната връзка между отделните видове
концентрации между предприятия според мястото им в правната система.
6. Сравнителноправният
метод, използван при съпоставката на понятието за концентрация между
предприятия в българското, европейското, и американското право, както и при
изследването на процедурата за разрешаване на придобиване на контрол по
българското, европейското и американското право.
7. Дедуктивният
метод, чрез който от общия анализ на правната материя се правят изводи за
придобиването на контрол като вид концентрация между предприятия.
8. Диалектическият
метод, чрез който са разгледани връзките и зависимостите между придобиването на
контрол и други правни явления като правните сделки, юридическите събития и
др., които са релевантни за неговото възникване.
Отзиви
Все още няма отзиви.