В монографията за първи път е направено цялостно изследване на института на отмяната на отказа от наследство от кредиторите на наследника, установен в чл. 56 от Закона за наследството.
В Глава I са проследени историческото развитие на института, причините за неговото възникване, правната му уредба в други европейски законодателства. Извършена е и съпоставка с нищожността на отказа от наследство, с неговата унищожаемост, с Павловия иск и други близки правни институти. В Глава II е изследван фактическият състав, пораждащ правото на отмяна по чл. 56 ЗН.Глава III е посветена на реда за упражняване на правото на отмяна като специално внимание е обърнато на упражняването на правото при отношения с международен елемент. Глава IV е посветена на същността на правото на отмяна и правните последици от упражняването му. Изградена е теза, която обяснява по нов начин същността на правото на отмяна по чл. 56 ЗН и по този начин са избегнати проблемите, които възникват от поддържаното в теорията виждане, че отмяната по чл. 56 ЗН води до приемане на наследството от страна на длъжника-наследник.
Направен е критичен преглед на изложените в българската доктрина становища, както и на изследванията на редица чужди автори. Анализирана е неголямата по обема си съдебна практика в България. Направени са редица предложения de lege ferenda, както по отношение на изследвания институт, така и досежно приемането и отказа от наследство.
Венцислав Л. Петров е главен асистент в Катедра „Гражданскоправни науки“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по право, адвокат от Софийската адвокатска колегия.
Отзиви
Все още няма отзиви.