Предмет на анализ в настоящия труд е цялостната концепция за режима на особения залог като вид обезпечително средство, служещо за бързо и ефективно събиране на вземанията на кредиторите. Разгледани са всички въпроси, касаещи общия режим на особения залог – генезис, сравнителноправен и исторически преглед, същност на института и специфики на договора за особен залог.
Последователно са разгледани проблемите на отделните видове залози, на регистърното производство пред Централния регистър на особените залози, както и на изпълнението по реда на Закона за особените залози.
Накрая е отделено подобаващо внимание и на продажбата на заложеното имущество, конкуренцията между изпълнения, уредени в различни нормативни актове, както и на трансформацията на заложното право, неговата недействителност и погасяване.
Анализът на правната уредба е извършен на основата на наличната българска правна литература, заглавия на чуждестранни автори, както и на съдебната практика на българските съдилища по прилагането на ЗОЗ.
УВОД
Особеният залог е алтернатива на реалния залог,
чиято самостоятелна правна уредба е сравнително нова у нас. Той е
едно модерно обезпечително средство, чрез което длъжниците
обезпечават и гарантират своите кредитори и не нарушават целостта на своя патримониум,
както и нормалното упражняване
на стопанската си дейност, тъй като фактическата власт върху
вещта, предмет на залог, остава при тях. На тази плоскост,
особеният залог е средство, чрез което длъжниците, които са
затруднени в обслужването на своите задължения, могат да
използват, за да спечелят отсрочка от своите кредитори, като
в същото време ги обезпечават с имущество, което да им гарантира, че при бъдещо
неизпълнение на дълга или изпадане
в неплатежоспособност ще разполагат с имущество, което да
осребрят и по този начин да получат дължимото им.
С приемането на Закона за особените залози този вид залог
започна да набира все по-широко приложение сред търговците, като след навлизане на
света във финансова и икономическа криза той успя да измести стандартните типове
обезпечения и да се превърне в предпочитана обезпечителна мярка,
която да гарантира интересите както на кредиторите, така и на
длъжниците, учредяващи залог върху свое имущество. Именно поради факта, че засиленото
му приложение започна да се
наблюдава през последните шест-седем години, изследванията, посветени на особения залог,
са малобройни. Единственият
по-широк поглед върху него е дело на д-р Борислав Найденов, както и на проф. Ангел
Калайджиев в курса му по облигационно право. Налице са и отделни статии, които
разглеждат отделни въпроси на този вид залог, както и общи обяснения
в учебниците по търговско и облигационно право, но те са
крайно недостатъчни и не дават отговор на редица въпроси
и проблематики, които възникват с все по-разширяващото се
приложение на особения залог.
Съдебната практика също е оскъдна – поради малкото време, през което
действа Законът за особените залози, не са разгледани достатъчно на брой казуси,
а и допълнителна пречка
за това e, че споровете по ЗОЗ рядко достигат до Върховния касационен съд.
Настоящото изследване не е в състояние да обхване цялата палитра от въпроси,
които особените залози поставят и затова обект на изследване са само най-значимите
и широко приложими аспекти на този вид обезпечение. Предизвикателство
пред него са редицата трудности, с които се сблъскват практикуващите юристи във
връзка с приложението на Закона за
особените залози и за които все още няма константна съдебна
практика. Задачата му е на първо място да изясни същността
на особения залог, а и на залога като цяло, както и приложимите спрямо него разпоредби;
да бъдат предложени решения на
проблемите свързани с регистрирането на договора за особен
залог в Централния регистър на особените залози, както и относно изпълнението върху
заложеното имущество; да се окачестви отговорността на депозитаря при нарушаване на
задълженията му във връзка с разпределенията на суми, както и да
се изследват неговите основни функции. Други задачи, поставени пред настоящото изследване
са дефиниране на сделките, сключвани от залогодателя както без съгласието на заложния
кредитор, така и след вписано пристъпване към изпълнение.
Монографията не претендира за изчерпателност, като основната є цел е да се
изложат възможно най-широк кръг от
проблеми, свързани с приложението на особените залози, и
да се осветлят начините за тяхното решаване. Тепърва ще се
търсят решения на законодателните пропуски и ще се наслоява съдебна практика по
приложението на Закона за особените
залози, особено след неговите изменения от 30.12.2016 г., която да даде повече
отговори на вече възникналите практически
проблеми и законодателни празноти. Надявам се, че с настоящото изследване ще
предизвикам интереса на по-широк кръг
от автори, които да посветят повече разработки на изследваната тема и така проблемите
да намерят своите оригинални и
правно издържани разрешения.
Отзиви
Все още няма отзиви.