С настоящия монографичен труд за първи път у нас се прави цялостен анализ на съдебното следствие в наказателния процес. Разглежда се както неговата обща характеристика, така и правилата за провеждане на съдебното следствие и за извършване на доказателствената и другата процесуална дейност на този етап във всички стадии на процеса и с оглед на всички правила – общи и обосени.
В труда са разгледани и анализирани редица решения на ЕСПЧ, значителен брой решения на българския съд и са отправени препоръки за подобряване на възприетите у нас практически прийоми и препоръкиde lege ferenda.
Монографията е с подчертано практическа насоченост. Съдържа научни и научно-приложни резултати, които отговарят на актуалните нужди от усъвършенстване на законодателството и практиката. Трудът е подходящ както за студенти, така и за практикуващи юристи.
Normal
0
false
false
false
EN-US
X-NONE
X-NONE
MicrosoftInternetExplorer4
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
Глава първа. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
§ 1. Понятие
за съдебно следствие
§ 2. Съдебното
следствие като самостоятелен етап на съдебното
заседание
§ 3. Съпоставка
между съдебното следствие и досъдебното
разследване
Глава втора. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО
§ 1. Предявяване
на обвинението в съдебната фаза на процеса
§ 2. Общи
постановки за реда за провеждане на съдебното
следствие
§ 3. Ред
за извършване на съдебните следствени действия
3.1. Разпит
на подсъдимия. Прочитане на обясненията на обвиняемия или подсъдимия
3.2. Разпит
на свидетели. Прочитане на показанията на свидетел
3.3. Разпит
на вещо лице. Назначаване на експертизи
3.4. Други
съдебни следствени действия
3.5. Прочитане
на протоколите и другите документи. Предявяване на веществените доказателства
Глава трета. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В КОНТРОЛНИТЕ СТАДИИ НА ПРОЦЕСА
§ 1. Съдебно
следствие във въззивното производство
§ 2. Съдебно
следствие в касационното производство
Глава
четвърта. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ ПО ДЕЛА, КОИТО СЕ РАЗГЛЕЖДАТ И РЕШАВАТ ПО РЕДА НА ОСОБЕНИТЕ ПРАВИЛА
§ 1. Общи
постановки
§ 2. Съдебно
следствие по дела, които се разглеждат като бързо
и незабавно производство
§ 3. Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата
инстанция
§ 4. Съдебно
следствие по дела за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание
§ 5. Съдебно
следствие по дела за престъпления, извършени
от непълнолетни
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Библиография
Приложения
УВОД
Процесът на съдебно доказване на извършеното престъпление и авторството
му винаги е бил основна част от всеки наказателен процес независимо от това в коя
историческа епоха се провежда той и какъв тип е този наказателен процес. Конкретните
исторически, обществени, социални, управленски, политически и дори религиозни условия
са определяли особеностите на процедурата, по която се е развивала съдебната доказателствена
дейност. Към настоящия момент повечето правни системи регламентират тази дейност,
съобразявайки съвременните и общоприети разбирания за справедливост.
От ратифицирането от Република България на Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи (обн. ДВ, бр. 80 от 2 октомври
1992 г.) до настоящия момент у нас се провежда интензивна съдебна реформа, която
сериозно засегна наказателния процес и дори доведе до приемането през 2005 г. на
нов Наказателно-процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила
от 29 април 2006 г.). Практиката на Европейския съд по правата на човекаоказва решително влияние не само в областта на нормотворчеството. Все по-често
решенията на съда в Страсбург присъстват в актовете, постановявани от българските
съдилища, като в последните години се установи трайна практика тези решения да бъдат
прилагани директно от нашия съд. Това мощно влияние засегна всички аспекти на наказателния
процес в Република България и чувствително се отрази върху правилата, по които
се провежда съдебното следствие.
В българската правна литература има редица публикации, посветени
на едни или други институти на съдебното следствие. С настоящото изследване
обаче за първи път у нас се прави цялостен анализ на съдебното следствие в
наказателния процес. За първи път се подлага на изследване доказателствената
дейност в съдебната фаза във всички нейни аспекти, във всички стадии на процеса и с оглед на всички
правила – общи и особени, по които може да протече наказателното производство.
Необходимостта от самостоятелно научно изследване на съдебното следствие
се обуславя не само от липсата на монографичен труд по темата, но от редица други
фактори. Главните сред тях са влизането в сила и последвалите многобройни изменения
и допълнения на новия НПК, практиката на ВКС, сред която се открояват противоречиви
и дори противоположни становища по редица въпроси, приемането на някои решения
на Конституционния съд, практиката на Европейския съд по правата на човека, приетите
нови директиви. Тези фактори обуславят необходимостта да бъдат направени съответните
научни изследвания, обобщения и анализи, за да се подпомогне както дейността на
съответните държавни органи, така и нормотворчеството.
В настоящия труд са разгледани и анализирани редица решения на Европейския
съд по правата на човека, като са направени изводи за съответствието на действащото
у нас законодателство и съдебна практика. Подложени на изследване са значителен
брой решения на българския съд, като там, където е необходимо, са изведени конкретни
цитати. Отправени са редица препоръки за подобряване на възприетите у нас практически
прийоми и препоръки de lege ferenda.
Актуалността на изследването се определя преди всичко от изключителната
важност на съдебното следствие за правилното приключване на процеса. Това е етапът,
в който в най-пълна степен се разгръщат всички основни процесуални принципи. Това
е етапът, в който се съсредоточават усилията на страните да докажат своите тези.
Качеството на съдебното следствие до голяма степен обуславя разкриването на обективната
истина и правилното приложение на закона. Редът за провеждане на съдебното следствие
е ярък показател за справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ.
Целта на изследването е да се акцентира върху най-важните моменти
в съдебното следствие, като бъдат обсъдени някои дискусионни в теорията и съдебната
практика въпроси, които имат не само теоретична стойност, но и практическа значимост,
както и да бъдат представени въпроси, които до момента не са били обект на разискване.
Обект на изследване на монографичния труд е съдебното следствие в
наказателния процес, което е разгледано от няколко аспекта, обособени в четири
глави. В тях последователно са изследвани общата характеристика на съдебното следствие,
съдебното следствие в първоинстанционното производство, съдебното следствие в редовните
контролни стадии на процеса и съдебното следствие по дела, които се разглеждат и
решават по реда на особените правила по Част пета от НПК.
Монографията не съдържа изследване на особените правила по Глава
ХХХ„а“ от НПК за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не
владеят български език. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 395а–395з
НПК неправилно са обособени като особени правила. Изводът е верен, тъй като
те не предвиждат особен ред за провеждане на производството, а регламентиратспецифични гаранции за правото на защита на лицата, които не владеят български
език. Мястото на тези гаранции не е в Част Пета „Особени правила“, а в съответните
текстове на НПК, уреждащи правата на обвиняемия и правилата за провеждане на разпита
му.
Извън обсега на настоящия труд остават и особените правила по дела
за престъпления, подсъдни на военния съд, тъй като в Глава XXXI от НПК не са предвидени
специфики по отношение на реда за провеждане на съдебното следствие. Единствената
специфика по отношение на съдебното следствие пред военните съдилища е свързана
с принципа на публичността и по-конкретно с повечето възможности за неговото ограничаване
(чл. 409, ал. 1 и 2 НПК).
Съдебното следствие пред специализирания наказателен съд също не
разкрива особености. Предвидените в закона специфики се отнасят по-скоро до организацията
на наказателнопроцесуалната доказателствена дейност и целят постигането на процесуална
икономия и максимална бързина при разглеждането и решаването на делата. Съгласно
правилата на Глава ХХХI„а“ от НПК при неявяване на свидетел или вещо лице по неуважителни
причини същият се довежда принудително за следващия заседателен ден, определен от
съда (чл. 411д, ал. 4 НПК). Нормата е императивна и подчертава задължението на
съда да организира съдебното следствие по начин, който ще осигури разглеждането
и решаването на делото в максимално кратки срокове. Ето защо разпоредбите на Глава
XXXI„а“ от НПК също не се обсъждат.
Никакви особености по отношение на съдебното следствие не се съдържат
в регламента на особените правила по Глава ХХVI от НПК „Разглеждане на делото в
съда по искане на обвиняемия“. Поради това тези правила също не са част от изследването.
Монографичният труд завършва със заключение, което синтезира обема
на научното изследване.
Трудът е съобразен със състоянието на нормативната уредба и
съдебната практика към 29.02.2016 г.
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-qformat:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:10.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:115%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
Отзиви
Все още няма отзиви.