Курс по криминалистика. Том 1. Въведение в криминалистиката

УВОД

Предназначението на криминалистиката е научно да съдейства за разкриването на обективната истина в наказателния процес в съответствие със своя предмет – методите за провеждане на разследването в досъдебното производство и съдебното следствие, както и на методите за извършване на криминалистически експертизи. Ролята на криминалистиката е не само да обяснява тези методи, но да влияе и за усъвършенстването им. Тези методи се основават на криминалистическата теория. Теорията и основаните на нея методи за събиране и изследване на доказателства определя същността на криминалистическата методология. Изграждането на теоретичния фундамент на криминалистиката е нейна първостепенна задача. От това зависи дали и доколко криминалистиката ще изпълнява практическата си функция.

В българската криминалистика бегло са засегнати някои общотеоретичните въпроси на тази наука предимно в учебната литература. Доколкото има някои монографични изследвания по теоретични въпроси в областта на криминалистиката, те обхващат само отделни аспекти от нейната теория. Като цяло няма българска теория за криминалистиката. По общотеоретичните въпроси на криминалистиката българските криминалисти са се основавали предимно на руската (съветската) криминалистика. Причините за руското (съветското) влияние върху българската криминалистика не са само исторически. В световен мащаб руската криминалистика има най-широка и задълбочена теоретична основа. Руската криминалистическа теория е водеща в света. Не ми е известно в друга страна криминалистическата теория да има такова мощно развитие, както в Русия и някои бивши съветски републики. Руската криминалистика разполага с огромен брой учени и преподаватели в юридическите факултети, академии на МВР, институти по криминалистика и школи за подготовка на следователи и експерти криминалисти. Някои от тях са със световна известност, сред които ярко изпъкват имената на Р. С. Белкин и А. И. Винберг. Техните трудове поставиха теоретичните основи на криминалистиката в Русия и страните от бившия съветски съюз, които са фундаментът за нейното по-нататъшно развитие. Превеждани са на китайски, немски, български, румънски, чешки, сръбски и други езици.

Развитието на теорията във всяка научна област, включително и на криминалистиката, е процес на формиране на концепции; създават се различни теории и школи. Колкото повече се задълбочава познанието в дадена научна област, толкова повече се разширява процесът на диференциация на теоретич ните направления. Конкуренцията на различните концепции допринася за развитието на криминалистиката. Нереалистично е обаче да си представяме, че историята на криминалистиката е непрекъснат възходящ процес на нейното развитие. Както други науки, така и криминалистиката има своя история на възникване, разпространение, възход, упадък, възраждане.

В съвременните условия развитието на криминалистическата теория е в застой. Би могло да се каже дори, че криминалистиката се намира в теоретична криза. Трайна тенденция е доминацията на „библиотечните“ пред емпиричните изследвания на следствената и експертната криминалистическа практика. В редица монографични трудове по криминалистика се забелязва уклон към прекалена и ненужна абстрактност, която води до отчуждение от следствената и експертната криминалистическа практика. Общотеоретичните въпроси относно криминалистиката все още не са намерили своя отговор. Вместо това се предлагат нови „криминалистически теории“ като „криминалистическа фактология“, „криминалистическа евристика“, „криминалистическа феноменология“, „криминалистическа интерпретация“, „криминалистическа системотехника“, „криминалистическо програмиране на експертно-креативни системи“ и др. Има схващания за създаване на „различни видове криминалистики“ – за разследващите органи, за защитата, за оперативно-издирвателната дейност, за гражданския и административния процес, дори и за криминалистика извън областта на правото. Основният аргумент е, че криминалистиката има по-широко приложение в сравнение с нейния предмет. Това са абсолютно несъстоятелни концепции. Фактът, че криминалистически знания се прилагат извън наказателния процес е безспорен, но това съвсем не означава, че това е основание за промяна на разбирането за нейния предмет и предназначение. Подобни „новаторски“ течения не само че не допринасят за раз витието на криминалистиката, но те според мен я отклоняват от правилния път на нейното развитие.

Все още няма консенсус по основния за общата теория на криминалистиката въпрос – за нейния предмет. Липсва единен подход относно структурата на съвременната криминалистика. Има противоречие между формата и съдържанието на „традиционната“ структура на криминалистиката, което е най-ярко изразено в един от нейните раздели – криминалистическа техника. Различия има в схващанията за същността на криминалистиката и нейното предназначение. Няма единна система за криминалистическите методи, които се прилагат в следствената и експертната криминалистическа практика. Наказателноправната природа на криминалистиката и нейното предназначение все още не са изследвани в достатъчна степен. На общотеоретично ниво не е обяснена и ролята на криминалистиката за разкриването на обективната истина в наказателния процес, както и отношението между процесуалната форма на доказването в наказателния процес и криминалистическите методи. В тази област представителите на науката за наказателния процес фокусират вниманието си върху нормативизма, т.е. процесуалната форма, а криминалистите се занимават предимно с фактическата страна на събирането и изследването на доказателства при разследването и извършването на криминалистически експертизи. Но въпросът за симбиозата между процесуалния и криминалистическия аспект на доказването в наказателния процес все още остава открит. А изясняването му е в непосредствена връзка с предмета и предназначението на криминалистиката. Като цяло отношението между криминалистиката и наказателнопроцесуалното доказателствено право не е изследвано на необходимото теоретично ниво. Това е задача на криминалистиката, защото изясняването на този въпрос е в непосредствена връзка с нейния предмет.

Българската криминалистика трябва да бъде в курса на съвременните тенденции на развитие на криминалистиката в другите страни, но е необходимо да следва и свой път на развитие. Това е изключително важно по отношение на теоретичните основи на криминалистиката. Непрекъснато разширяващият се процес на технологизацията при събирането и изследването на доказателствата е предизвикателство за криминалистиката. Тя трябва да бъде в синхрон с най-новите технологии, които се прилагат в процеса на доказването, да обяснява от теоретична и правна гледна точка цялостната система от методи за събиране и изследване на доказателства, които се прилагат при разследването и извършването на криминалистическите експертизи. Необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на методите за събиране и изследване на доказателства се поражда и от използването на нови технологии за извършване на престъпления.

В настоящия първи том от курса по криминалистика са предложени решения по основни теоретични въпроси относно криминалистическата наука – за нейната наказателноправна природа, предмет, структура, приложение в наказателнопроцесуалното доказване и системата на криминалистическите методи, които се прилагат в следствената и експертната криминалистическа дейност. Значително място е отделено на отношението между криминалистическите методи и процесуалната форма на доказването. Това са важни теоретични въпроси, които са свързани с разграничаването предмета на криминалистиката в сферата на доказването от предмета на наказателнопроцесуалната теория за доказването. А те са и най-сложните в криминалистическата теория. Намирането на правилно решение относно „границата“ между наказателнопроцесуалната теория за доказването и криминалистиката е неразривно свързано с нейния предмет. Това е опорна точка за обяснение предмета на крими налистиката и нейното самостоятелно място в системата на научното познание.

При разглеждането на общотеоретичните въпроси за криминалистиката съм спестил на читателя част от схващанията на различни автори, защото с незначителни редакционни различия те по същество са аналогични с представените в книгата концепции. Въпреки това допускам, че „калейдоскопът“ от мнения, макар и представени в синтезиран вид, може да формира впечатление за прекомерна обстоятелственост. Но от друга страна, нямаше как да избегна ретроспективния анализ на различните схващания по основните теоретични въпроси, които са разгледани в дискусионна форма. Показването на широкия спектър от схващания на учените разкрива сложния и противоречив път на изграждането на теоретичните основи на криминалистиката. Концепцията, която предлагам за теорията на криминалистиката, се гради именно върху дискусионния им анализ. Ръководил съм се от идеята, че само така може да бъде намерен правилният път за развитие на теорията за криминалистиката.

Книгата е предназначена за представителите на криминалистическата наука в България, за органите на досъдебното производство и съда, както и за специалистите в областта на криминалистическите експертизи. Надявам се да бъде полезна и за всички студентите в юридическите факултети, както и за докторантите по криминалистика. Не изключвам възможността да предизвика интерес и на учени от областта на други наказателноправни науки. Книгата не претендира за окончателно решаване на разглежданите в нея теоретични въпроси. Очаквам да предизвика нови дискусии относно теорията за криминалистиката, които да дадат тласък за нейното по-нататъшно развитие.