Пеню Грозев завършва „Право“ (1980) в СУ „Св. Климент Охридски“ и последователно работи като младши съдия, следовател, преподавател, експерт в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и адвокат.
Автор е на редица лекции в областта на наказателното право: „Разследване на измами“, „Разследване на престъпления по транспорта“, „Изменение на обвинението“, „Гражданският ищец в наказателния процес“, „Документни престъпления“ и е съавтор на учебник по криминалистика.
Георги Ненков завършва „Международни икономически отношения“ (1995) и „Право“ (2001) в УНСС. През 1995 г. е избран за кмет на район „Студентски“ в София. В периода 1999–2003 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. Понастоящем е управляващ съдружник в адвокатско дружество „Грозев, Ненков, Трайков и Трайков“.
Георги Ненков е дългогодишен анализатор към издания от системата на Европейската народна партия, както и лектор в програмите на Комитета „Роналд Рейгън – България“ и на Зоната за трансатлантически просперитет, наблюдателна мисия – България.
УВОД
Преди време се случи
да посетя Лондон. Участвах в семинар за обучение на общински служители.
Попитах как са изградили и градят този хубав град? Отговориха ми просто: „При
нас, когато някой подаде в общината искане, молба, заявление – единственото изискване
е документът да съдържа минимална информация само дотолкова, колкото е необходима
служителят да разбере в какво се състои искането. Оттук нататък, до постигане
по най-бързия начин на крайния резултат, молителят няма никаква грижа.
Длъжностното лице прави всичко“. Тоест хората и общинските власти теглят колата
заедно в една посока. Не си пречат. Затова резултатите са повече от
впечатляващи.
Какво прави нашият,
българският чиновник? Първо, гледа въобще да не приеме молбата. Ако я приеме,
първата му работа е как да я върне за допълване. След това как или да я препрати
в друг отдел, или да я остави без движение. После – дали не може да получи
нещо. Следва запитване „по-горе“. Кореспонденция между инстанции и институции.
Отказ, изнудване, връщане, бавене, неотговаряне, изчакване… И така минават
години… През това време в Лондон предприемчив бизнесмен е изградил нов мост
над Темза. Или въздушно метро. Защото непрекъснато е получавал подкрепата и
съдействието на общинската администрация.
Принципът на работа на
английския администратор е „как да свършим работа“. Принципът на работа на
българския чиновник е „как да получим нещо от чуждата работа“.
***
Една от
най-коментираните теми в обществото напоследък е новият антикорупционен закон.
На публично обсъждане бяха представени два проекта. Появиха се редица публикации.
Учудващо е, че някак естествено се прие необходимостта от приемане на подобен
закон. Не се чуха съображения дали това е необходимо и дали всъщност не трябва
да се направи нещо друго. Твърди се, че корупцията е изключително вредно
явление във всички общества. Тя е пречка за икономическия растеж, спъва
нормалното развитие. Борбата срещу нея и ограничаването ѝ е белег на
справедливост. Затова се полагат огромни усилия както от институциите, така и
от структурите в гражданската сфера.
Няма спор, че преди да
се премахне или ограничи, всяко явление първо трябва да се изследва и проучи и
едва тогава да се набележат мерки за борба срещу него. Необходимо е преди
всичко да се определи същността му, проявните му форми, причините за
пораждането, условията за съществуване, за да могат тези обстоятелства да се
вземат предвид и да намерят съответната регламентация в законите.
„Първа стъпка за
ефективно противодействие срещу корупцията е анализът на разнообразните форми,
механизми и последици от корупционните практики, както и на успешния опит за
тяхното пресичане у нас и в света“.
Следващата стъпка е
естествено да бъде откриване или създаване на средствата за ограничаването ѝ;
ускоряване на процеса към формиране на правила и стратегии, адекватни на
обществените, политическите и икономическите закономерности на правовата
демократична държава. Една от важните задачи в тази връзка е незабавно
пристъпване към изкореняване на условията и пресичане утвърдени практики на
бизнеса, насочени пряко към усвояване и възползване от държавната собственост.
И вместо тях да се постави началото на изграждане на предпоставки за развиване
на перспективни и коректни политики и дейности.
По-нататък – да се
отдели криминалното проявление от другите форми: исторически, политически,
икономически, социални, криминогенни; да се очертаят обективните закономерности
и да се отделят от субективните фактори и др. Корупционното действие невинаги
означава престъпно деяние, елементите на едното и другото от субективна и
обективна страна невинаги се припокриват. Понятията „корупция“ и „антикорупция“
имат значително по-широко съдържание от техните наказателноправни формулировки.
Средствата за пресичането на корупцията от своя страна също не са само наказателноправни,
не са предмет на дейност само на специализираните държавни органи – МВР,
прокуратура, съд. Естествено в борбата срещу корупцията следва да се включват и
други държавни органи и институции, както и НПО.
За да се създадат и организират
съответните органи, техните структури по места, специфичните им функции и
т.н., преди това трябва да е ясно срещу какво ще се борят, какви средства ще са
необходими, какви специалисти трябва да се ангажират.
Нашето становище е, че
пристъпването към създаването и приемането на антикорупционен закон беше
необходима, но не е нито основна, нито единствена предпоставка за изход от
ситуацията. Законът ще остане неефективен, ако не бъде създаден механизъм за
реалното му прилагане в практическата борба срещу корупцията.
Какъвто и закон да се
приеме, каквито и органи да се изградят, какъвто и ред да бъде избран за
назначаването им, каквито и обществени отношения да бъдат предмет на регламентация
и колкото и прецизно да стане това, от закона ще има малка полза, ако не се
създаде съответната държавнополитическа основа, ако не се намерят отговорни,
себеотрицателни и мотивирани до жертвоготовност кадри и ако не се разработи
съответната методика за противодействие на корупцията.
Наложително е
държавнополитическата основа да включва преди всичко непримирима политическа
воля, както и предоставяне на съответната материална база за справяне с
проблема; упоритост, последователност и постоянство в дейността на органите.
Хората, които ще
осъществяват на практика дейността, да бъдат не само добри професионалисти, но
и изцяло отдадени на делото личности, готови да посрещнат несгоди, да могат да
отстояват на натиск и въздействие, да са смели, да не се поддават на заплахи,
интриги и закани, при всички случаи да съумяват да останат верни на законите и
морала.
Методиката да има три
основни раздела: методика за разследване на престъпните корупционни деяния;
методика за противодействие на действията, които не са престъпления, но
подпомагат съществуването на корупцията; и методика за превенция на
корупцията.
***
Като юрист съм работил
в различни сфери на правото, в различни органи: следовател, преподавател,
адвокат, експерт. За написването на книгата са използвани лични наблюдения,
изследвания, анализи и обобщения. Голяма част от емпиричния материал е набавен
от практиката ми най-вече като адвокат.
За написването на
настоящия труд бяха проведени срещи и разговори с известни български политици,
бизнесмени, учени и колеги, които са били и продължават да бъдат в центъра на
политическите, икономическите и законовите промени в страната, запознати са
отблизо и самите те са живи участници в голям брой от отминалите и протичащите
процеси. Предоставените от тях сведения и данни, както и направените
разяснения и коментари на фактите и процесите се оказаха изключително ценни,
без тях книгата нямаше да има тази пълнота, плътност и достоверност на
съдържанието си.
Книгата съдържа кратък
коментар на приетия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. Направен е критичен преглед на становищата
относно двата проекта на антикорупционните закони, анализирани са мненията и
на други автори по темата.
В края на книгата, в
разказвателен вид са поместени няколко примера на корупционни практики. Идеята
е тези примери да подкрепят изложението, да придадат свежест и жизненост на
написаното и най-вече да вдъхнат чувството за истинност и достоверност на
книгата, читателят да усети, че корумпираните хора са сред нас, че те не
спират да тровят живота ни. Естествено, личните данни в разказаните случаи са
заличени.
Изказвам надежда, че
книгата ще е полезна за работещите в сферата антикорупция, както и че ще бъде
интересна на широк кръг читатели.
Книгата представлява опит за
разкриване, обяснение и запознаване на обществеността с явлението „корупция“ от
гледна точна авторовото виждане на проблема. Съзнавам, че изследването далече
не е нито всестранно, нито изчерпателно. Не претендирам за безспорност на
изразените мнения и споделените становища, както и че направените изводи са
единствено възможни. Някои постановки може да предизвикат одобрение, други –
отрицание. Всички аргументирани критики ще са полезни.
Отзиви
Все още няма отзиви.