Вътрешен пазар и основни свободи на движение в правото на Европейския съюз

ВЪВЕДЕНИЕ

Изграждането и функционирането на вътрешен пазар чрез осъществяването на основните свободи на движение представлява материалната същност и основното измерение на процеса на европейска интег ра ция от началото му през 1950 години на XX век до наши дни. Либерализирането на движението на стоки, хора, услуги и капитали чрез прие тите в Учредителните договори на Европейските общнос ти нормативни разрешения и чрез актовете на производното право, които институциите на тези общнос ти могат да приемат, е предопределящо за цялостното оформяне и развитие на правната система на Европейската интеграция като самостоятелен правен ред, различен от класическото международно право и независим в своето действие от правния ред на отделните държави членки.

В досега проведените изследвания и в изданията в материята на правото на Европейския съюз на български език фокусът обикновено е насочен към различни въпроси и аспекти на институционалната система на Съюза, към особеностите на неговия правен ред или към отделни проблеми на материалноправната уредба в една или друга конкретна област на интеграция. Предмет на по-задълбочен анализ е било единствено свободното движение на хора, но то е разглеждано по-скоро през призмата на гражданството на Европейския съюз, а не през взаимовръзката с останалите свободи на движение като елементи на вътрешния пазар на ЕС. В българската доктрина не е правено цялостно изследване на правния режим, на който са подчинени основните свободи на движение, нито е била предмет на анализ тяхната особена взаимнасвързаност и взаимна обусловеност като главни елементи, формиращи вътрешния пазар на Европейския съюз. Не е разглеждано и предопределящото въздействие, което изграждането на единен вътрешен пазар чрез свързването на стоки, хора, капитали и услуги в общо пространство на икономическа дейност, подчинено на обща правна уредба, има за оформянето на правния ред на ЕС. Съществуват отделни изследвания и някои обзорни издания, които със сигурност имат своето значение за изясняване на различни аспекти на някоя от свободите на движение или за формиране на обща представа за връзката между свободите на движение и изграждането на вътрешен пазар. Правени са и специфични изследвания, които разглеждат ефекта от функционирането на вътрешния пазар или прилагането на свободите на движение върху отделни области на уредба във вътрешното право. Същевременно няма цялостен труд, който да изследва изчерпателно и в дълбочина въпроса за общата правна уредба на основните свободи на движение в правото на ЕС и още повече, който да разгледа особената особената взаимна свързаност на свободите на движение чрез общите положения в правния режим на тяхното прилагане.

Актуалността на изследването на основните свободи на движение, като елементи на вътрешния пазар на Европейския съюз се обус лавя и от това, че процесът на европейска интег ра ция има динамичен характер, а правната уредба на свободното движение търпи постоянна еволюция. Така например, ако в началната фаза на изграждане на вътрешния пазар от определящо значение за упражняването на свободите на движение е забраната за дискриминация на основата на гражданство, прогресивно във времето като съпоставим по значение фактор се утвърждава изискването за премахване на всички необосновани ограничения пред свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали дори когато те са еднакво приложими спрямо субектите от други държави членки и спрямо собствените субекти на една държава членка. От друга страна, независимо от оформянето на ясни политически измерения на процеса на европейска интеграция и преминаването от икономическа към политическа интег рация вътрешният пазар и изграждащите го свободи на движение остават „гръбнакът“ на Европейския съюз, без който просъщес тву ването на европейското обединение независимо от едни или други промени, които то търпи, е немислимо.

Осъществяването на задълбочено изследване на правния режим на основните свободи на движение във вътрешния пазар на Европейския съюз отговаря и на острата нужда на правоприлагането от издания, които анализират специфичните правила, на които се подчиняват тези свободи и разглеждат системно развитието на практиката на Съда на Европейския съюз по тяхното приложение. Ефективното прилагане на правото на Европейския съюз е преди всичко въпрос за пълноценното действие на основните свободи, които формират ядрото на вътрешния пазар на Съюза. Да се познава и прилага правото на ЕС и в частност, общата материалноправна уредба на европейската интеграция, е невъзможно, без да се познава и разбере общият правен режим на основните свободи на движение.

С оглед на това изследването на вътрешния пазар и свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е въпрос не само на авторово вдъхновение или лично професионално предизвикателство. То представлява също осъзната отговорност към постигането на по-висока степен на познание относно определящите елементи на вътрешния пазар на Европейския съюз и относно гарантирането на реално и ефективно прилагане на правото на ЕС в България. Осъществяването на настоящото изследване, от друга страна, е causa pro domo sua, да бъде изяснено и обосновано, защото нито основните свободи на движение, нито вътрешният пазар или в по-широк план правото на Европейския съюз изобщо могат да бъдат разбрани, опознати и реално прилагани, без да се обхванат в тяхната взаимо свързаност и взаимобусловеност свободите на движение. Без да бъде опознат общият режим на тяхното действие като елементи от единна правна конструкция, предвидена в Учредителните договори и актовете по тяхното приложение и развита с решаващия принос на Съда на Европейския съюз. Защо познаването на институционалното право на ЕС е безпредметно, ако забравяме, че то съществува, за да уреди основните свободи на движение, вътрешния пазар на ЕС и допълващите това основно измерение на Европейската интег ра ция други политики.

Достатъчно красноречиво в тази посока говори Бялата книга за бъдещето на Европа, в коя то общият елемент между всички очертани възможни сценарии за развитието на Европейската интег ра ция е именно вътрешният пазар на ЕС, вж. Бяла книга за бъдещето на Европа. Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 година. Европейска комисия, СОМ(2017)2025 окончателен. В така очертания контекст следва да се подчертае, че предмет на настоящото изследване е общата правна уредба на основните свободи на движение в правото на Европейския съюз. Основна цел на изследването е да бъде изяснено кои са общите положения, на които почиват свободите на движение като изграждащи елементи на вътрешния пазар на ЕС, и съответно кои са специфичните елементи, които характеризират всяка отделна форма на свободно движение. Изследването почива на хипотезата, че основните свободи на движение формират едно цяло като съставни елементи на вътрешния пазар и са подчинени на единен правен режим, въпреки че се характеризират с определена специфика и съответно за всяка свобода на движение се прилагат и определен порядък особени правила.

Изследването стъпва на понятийния апарат и собствените концептуални категории на правото на Европейския съюз и на методите на исторически, нормативен, системен, телеологичен, логически и сравнителен анализ. За неговото осъществяване са анализирани съответните елементи на позитивното право на ЕС – разпоредби на първичното право и актове на производното право, приети от Европейските институции. Разгледана е относимата практика на Съда на Европейския съюз от началото на процеса на изграждане на вътрешния пазар до наши дни. Използвани са официални документи на Европейските институции, свързани с различни въпроси на вътрешния пазар и свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Изследването почива и на значителен кръг източници на доктрината, развита в други държави членки и на европейско ниво.

Изложението е организирано в шест глави, като Глава I е посветена на изясняване същността на основните свободи на движение като изграждащи елементи на вътрешния пазар, а оттам е изследвано и определящото им значение за оформянето и развитието на правната система на ЕС. На тази основа са изведени и общите елементи, които характеризират правния режим на основните свободи на движение. Останалите пет глави са фокусирани върху отделните свободи на движение в съответствие с уредбата им в Договора за функциониране на Европейския съюз, като във всяка глава предмет на анализ са общите и специалните елементи, на които се подчинява упражняването на съответната свобода на движение. В съответствие със специфичния подход, въз основа на който в Договора е уредена общата категория свободно движение на хора, като същевременно е разгърната и специална уредба относно различните форми на икономическа дейност, свързани с тази свобода на движение, Глава III e посветена на свободното движение на хора, а Глава IV и V съответно третират формите на самостоятелна икономическа дейност – свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги.

Осъществяването на изследването е резултат от дългогодишна работа по събиране и анализ на източници на доктрината, също както на проследяването и прегледа на внушителната практиката на Съда на ЕС, свързана с упражняването на основните свободи на движение, с изграждането и функционирането на вътрешния пазар. То отразява и впечатленията от нуждите и особеностите на работата по обучение в правото на ЕС както в университетска форма, така и в специализирани обучения на практикуващи юристи от различни структури и групи на юридическата професия. Същевременно изследването цели да осигури на практикуващите юристи, адвокати и магистрати възможно най-много конкретни елементи, които могат да бъдат полезни в работата по прилагане на правото на ЕС.

Накрая, бих искал да подчертая, че ангажирането този труд е преди всичко израз на личната ми съкровена съпричастност към Европейската идея и на дълбокото ми убеждение, че Европейската интеграция е едно от най-впечатляващите и вдъхновяващи достижения на човешката мисъл и на порива на човешкия дух към прогрес, основан на разума, на правото и на справедливия порядък на човешките отношения.