Европейската заповед за арест и съдебната практика

Прилагането на Европейската заповед за арест /ЕЗА/  в периода след 2007 г.
> позволи на правоприлагащите органи и на законодателя да направят
> анализ на уредбата й в националното законодателство, сравнения с
> Рамковото решение относно Европейската заповед за арест и процедурите
> за предаване между държавите-членки /2002/584/ПВР/, както и на
> съдебната практика по прилагането й. Констатира се необходимост от
> някои допълнения и уточнения в Закона за екстрадиция и европейската
> заповед за арест /ЗЕЕЗА/: изрично уреждане на въпроса за акцесорното
> предаване на лицата по силата на ЕЗА, прецизиране на формулировката на
> закона в чл. 37 ал.1 т.3, окончателно формулиране на позицията по
> отношение на предпоставките за приложение на съкратената процедура по
> предаване и в частност относно отказа от принципа на особеността;
> създаване на процедура по привеждане в изпълнение на чужда присъда в
> случаи на дадена гаранция по чл. 41 ал.3 от закона.  Непълнотата в
> закона, както и противоречивото прилагане на някои уредени в него
> институти, касаещи европейската заповед за арест, мотивираха
> приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за
> екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗИД ЗЕЕЗА/, публикуван
> в ДВ бр. 49/2010 г., в сила от 03.07.2010 година.