Настоящото издание има интердисциплинарен характер. То ще бъде полезно и за специалистите в областта на материалното наказателно право и на наказателния процес. Ще бъде от полза и на студентите по право, които вече са решили да се посветят на наказателното правораздаване.
за автора
Д-р Галина Тонева е преподавала наказателно, наказателнопроцесуално право и международно сътрудничество в областта на наказателното правораздаване в Академията на МВР и в Националния институт на правосъдието. Била е заместник-председател на Софийски апелативен съд и ръководител на наказателното отделение, заместник на Главния прокурор, отговарящ за ресори Международна дейност и сътрудничество с Европейската комисия, Съдебна дейност и изпълнение на наказанията и Сътрудничество и взаимодействие на ПРБ с останалите държавни институции. От 2015 г. е съдия във ВКС. Била е член на редица международни структури, сред които Комисия за ефективност на правосъдието към Съвета на Европа, Експертна група на Комисията за превенция на престъпността и наказателното правосъдие към ООН, Консултативна комисия към ЕК по въпросите на наказателната политика на ЕС, последната пряко ангажирана със създаването на Европейската прокуратура.
СЪДЪРЖАНИЕ
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
ПРЕДГОВОР
УВОД
Глава I. ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА
1. Историческо развитие на идеята за създаване на Европейска прокуратура
2. Общоевропейски причини за създаване на наднационална институция за разследване и наказателно преследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз
3. Актове за създаване на Европейска прокуратура и регламентиране на нейната компетентност – анализ и оценка
4. Европейската прокуратура в системата на европейските институции. Взаимодействие с Евроюст, ОЛАФ и Европол
5. Перспективи пред Европейската прокуратура. Принципът „повече Европа“ и наказателната юрисдикция на държавите членки – докъде сме готови да стигнем
Глава II. БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И ИЗМАМИТЕ СЪС СРЕДСТВА НА ЕС. БЪЛГАРСКИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА
1. Материалноправният инструментариум за противодействие на измамите със средства на ЕС – оценка на съставите в НК. Защитата на финансовите интереси на ЕС в наказателната политика на българската държава
2. Разкриваемост на измамите със средства на ЕС. Как работят органите на полицията и контролните органи?
3. Прокуратурата в системата на взаимодействие на държавните органи за борба с измамите със средства на ЕС
4. Сътрудничеството с ОЛАФ през призмата на прокуратурата
5. Проблеми на съдебната практика по делата за измами със средства на ЕС
6. Оценка на ефективността на предвидените наказания за престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, в контекста на европейската перспектива
Глава III. НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, СВЪРЗАНИ СЪС СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА
1. Необходимост от нови състави в НК
2. Необходимост от промени в процедурите по НПК
3. Взаимодействие на българската и европейската прокуратура
4. Европейската прокуратура и българските оперативни и разследващи органи
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ.
ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ЕС
БИБЛИОГРАФИЯ
УВОД
Излъчваните противоречиви сигнали от държавите членки на обединена Европа, довели до лансиране на различни идеи за развитието на интеграционните процеси между тях, вероят¬но ще поставят под въпрос актуалността на настоящата тема. Сложните процеси, протичащи не само в Европа, но и в света като цяло безспорно доведоха до забавяне на темповете, с кои-то се движеше създаването на Европейската прокуратура. За-говори се за развитие на Европа на „различни скорости“, което според някои анализатори е равнозначно на разпад на Съюза.
В същото време прецизният прочит на Договора за Евро-пейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз показва тъкмо обратното. Възможността на държавите членки да развиват в различна степен, в различни области и в различни конфигурации интеграционните процеси помежду си, е залегнала в Договорите с термина „засилено сътрудничес-тво“. Така е гарантирано тяхното право да осъществяват иде¬ите си, без те да бъдат осуетявани от други незаинтересовани държави членки.
Такава хипотеза е уредена специално за създаване на Ев-ропейска прокуратура, която предвижда дори по-облекчена процедура на засилено сътрудничество в сравнение с регла-ментираната за останалите области на сътрудничество. Ето защо създаването на тази европейска институция не следва да се разглежда като хипотетична възможност с неясно бъдеще, а като перспектива, гарантираща успешното функциониране на ЕС, което в най-висока степен е зависимо от ефективната за-щита на финансовата му система.
Договорът за функциониране на Европейския съюз, извес-тен като „Договорът от Лисабон“, отвори широко вратите за интеграция между държавите членки на ЕС и в сферата на прос-транството на свобода, сигурност и правосъдие, като идеята за изграждане на общоевропейска прокуратура получи конкретна законодателна перспектива – чл. 86 ДФЕС. Обобщаването на различните предлагани до момента варианти и постепенното обединяване около идеята за структуриране на централизиран орган на ЕС е очакван резултат от прилагането на ДФЕС. Той се основава на идеята за засилване ролята на общностните ин¬ституции за сметка на националните органи или казано на езика на конституционното право – до ограничаване на националния суверенитет. Това, разбира се, е и основната причина, поради която немалка част от държавите членки продължават да имат резерви не само към модела на бъдещата европейска прокура¬тура, но и въобще към идеята за нейното създаване.
Независимо от съпротивата процесът на изработване на законодателната рамка значително напредна. Една от причини-те, мотивиращи Европейската комисия за решителни действия в тази насока, несъмнено бе икономическата криза, последи¬ците от която дадоха отражение в икономическото развитие на много от държавите членки. Създаването на Европейската прокуратура, чиято компетентност се предвижда да са престъп-ленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, би могло да се разглежда и като мярка, ограничаваща неблагоприятния ефект от тази криза върху финансите на ЕС.
За преодоляване на основния проблем – неминуемото за-сягане на националния суверенитет в сферата на наказателно¬то правосъдие, Договорът предвижда разширяването на ком-петентността на Съюза в обсъжданата област на този първи етап да е ограничено както до институцията, която се създава (само прокуратура, без изобщо да се говори за специализи¬ран европейски съд), така и до материалната компетентност на тази институция – единствено престъпленията, засягащи фи-нансовите интереси на ЕС.
В същото време привържениците на идеята за изграждане на общоевропейска система за осъществяване на наказател¬но правосъдие предвиждат – при добър старт в дейността на Европейската прокуратура, възможността нейната компетент-ност да бъде разширена и спрямо други тежки престъпления с трансгранични измерения. Основанието за това е заложено също в чл. 86 ДФЕС – в неговия § 4.
С изработването на проекта за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура от 17.07.2013 г. Европей-ската комисия представи конкретните си виждания за начина на структуриране и функциониране на бъдещия единен европей¬ски съдебен орган в сферата на наказателното правосъдие – Ев-ропейската прокуратура. А с одобрението на проекта, дадено от Европейския парламент през октомври 2013 г., на практика стартира процедурата за създаване на новата европейска ин-ституция.
В търсенето на подходящия модел за изграждане на Евро-пейска прокуратура ЕК използва много и разнообразни форми за проучване не само на официалните позиции на държавите членки, но и на нагласите на магистратските общности в тях. Проведени бяха множество анкети, семинари, дискусионни форуми, работни групи и т.н. В този процес активно участие взеха и българските съдии, прокурори и следователи, които в преобладаващата си част подкрепят модела на интегрираната, централизирана структура на Европейската прокуратура.
Българското участие в този процес се реализира и в пред-ставяне на цялостна идея за модела на Европейска прокурату¬ра, който би могъл пълноценно да осъществи функциите и да изпълни задачите, с които ДФЕС натоварва тази нова инсти-туция. Концепцията бе представена на проведена през януари 2013 г. работна среща на експертна група за изработване на наказателна политика на ЕС, създадена от комисар Вивиан Ре-динг.
Разбира се, разработването и приемането на Регламента за създаване на Европейска прокуратура е сложна, продължи¬телна процедура, изискваща огромен труд и енергия на мно¬жество експерти, органи и институции на европейско ниво в пряко сътрудничество с националните власти на държавите членки на ЕС. В същото време обаче не по-малко усилия ще изисква процесът на осъществяване на идеята в действител¬ност. Вярно е, че регламентът като акт на Съвета на ЕС има пряко действие и се прилага директно от институциите на държавите членки. Но това пряко приложение изисква пълно адаптиране на националната правна система с правилата, за¬легнали в него. Това адаптиране за България например обхва¬ща, на първо място, структуриране на звеното в системата на Прокуратурата на Република България, което ще извършва процесуално-следствените действия на територията на нашата страна под ръководството на Европейския прокурор пряко или чрез европейския делегиран прокурор. На следващо място са необходими промени в българския Наказателно-процесуален кодекс, които да регламентират правилата за извършване на тези процесуално-следствени действия пряко от Европейска¬та прокуратура на територията на РБ, както и основанията за приемане на всички доказателства, представени от Европейс-кия прокурор пред българския съд, като валидно събрани, не¬зависимо че не съответстват на българския процесуален закон. На трето място, следва да бъдат приети нови текстове в На¬казателния кодекс на РБ, чрез които да се транспонират съста¬вите на престъпленията от компетентност на Европейската прокуратура, които се предвижда да бъдат регламентирани в Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съю¬за, по наказателноправен ред (Проект от 11.07.2012 г.).
Именно тези материалноправни и процесуални аспекти са предмет на настоящото интердисциплинарно изследване.
Отзиви
Все още няма отзиви.