Ефектът от уредбата на търговската несъстоятелност в голяма степен се определя от регулаторната цел, която съзнателно или несъзнателно са си поставили законодателят и прилагащият орган. Дали приоритет е длъжникът и защитата на неговата способност да продължи бизнеса си и да излезе от процедурата с възможно най-малко загуби. Или във фокуса са кредиторите и целта е събиране на вземанията им чрез десезиране на длъжника в полза на правото на кредиторите да управляват имуществото в масата на несъстоятелността и да се удовлетворят от него.
Настоящото изследване няма за цел да отговори на въпроса кой от участниците в производството по несъстоятелност има водещо значение – длъжникът или кредиторът. Целта по-скоро е търговската несъстоятелност да бъде представена като правна уредба, като практика, като теория и философия, като перспективи пред развитието на режима, и всичко това – от позицията на кредитора и без да се спестява критичният коментар, ако е уместно.
