Предизвикай: Съдебната практика! Гражданско право: 2017

Разви(нт)ване на правото:

опити за реконструкция

Въпросът за правното действие на решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК (т.нар. „290-ки“), стана причина за провеждането на множество директни и задочни дискусии както в правната доктрина, така и в съдебната практика. Стигна се и до законодателна намеса, в резултат на която в ДВ, бр. 86 от 2017 г. беше обнародвана новата ал. 3 на чл. 290 ГПК, която изрично посочи, че решенията на Върховния касационен съд, които проверяват правилността на въззивното решение, не представляват задължителна съдебна практика. Въпреки това тези решения продължават да бъдат „практика на Върховния касационен съд“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК и противоречието на едно въззивно решение с тях е основание за допускането му до касационно обжалване.

Важни промени бяха направени и в чл. 280 ГПК, където се обособиха две групи основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:

а) такива, при които въззивният съд трябва да се е произнесъл по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос (приложими единствено по инициатива на страните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК), който въпрос е:

– решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, дадена в тълкувателни решения и постановления (280-1-1-1);

– решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (280-1-1-2);

– решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България (280-1-2-1);

– решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз (280-1-2-2);

– от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (280-1-3);

б) такива, при които независимо от наличието на произнасяне по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос въззивното решение страда от съществен порок (служебно приложими основания по чл. 280, ал. 2 ГПК), изразяващ се във:

– вероятна нищожност на въззивното решение (280-2-1);

– вероятна недопустимост на въззивното решение (280-2-2);

– очевидна неправилност на въззивното решение (280-2-3).

Настоящият сборник поставя своя фокус върху тази част от решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК през 2017 г., в които различни състави на Върховния касационен съд са допуснали въззивното решение до касационно обжалване, водени от необходимостта да дадат отговор на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Това беше и причината, поради която името на сборника можеше да бъде както „Предизвикай: Съдебната практика!“, така и „Развий: Съдебната практика!“ (оттук са и множеството пружини, които може да видите на задните корици на сборниците).

Ключово за разбирането на т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК е т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, която предлага следното тълкуване:

„Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени“.

Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК разкрива множество особености, но неговата уникалност според нас е свързана с потенциала, който то предоставя на отделните състави на Върховния касационен съд чрез своята практика не просто да прилагат, но и да развиват право, съобразявайки динамичния характер на регулираните от правните норми социални отношения и необходимостта от (пре)създаване на право в рамките на споровете за неговото прилагане. Разбира се, признаването на подобна функция на Върховния касационен съд предизвиква сериозни възражения от страна на тези, които държат на точното и ясно разграничение между законодателната и съдебната власт. Макар и да симпатизираме на подобен „пуризъм“ при провеждането на принципа за разделение на властите, съставителите на настоящия сборник разбираме и значението на съдебната практика, именно в която правото дефинира своето собствено съществуване. Неведнъж сме се питали „Къде живее правото?“ и може би най-очевидният отговор на този въпрос е – „В решенията на съдилищата“. Причината е, че именно с тях се приключват възникващите спорове за правото. Без да търсим отговора на въпроса кой е по-добрият избор между континенталната (централизирана) и англосаксонската (прецедентна) правна система, смятаме, че правото съществува не само като ясно подредена и йерархически централизирана система от правни норми, имащи еднозначното съдържание, дадено им от Закона, но то може да бъде открито и като децентрализиран поток от решения на различни съдилища, постановени по конкретни практически въпроси и формиращи един неравен и затрудняващ всеки юрист ризоматичен хоризонт.

Именно защото пулсът на съдебната практика се характеризира с особена динамика, случваща се с шеметна скорост и без оторизиран от една точка контрол, с инициирането на настоящата поредица: „Предизвикай: Съдебната практика!“, екипът на „Предизвикай правото!“ си постави задачата да предложи опит за систематизиране. Систематизиране именно там, където правото отказва да се подчини на каквато и да е било система. Опит за подреждане, осъществен на самия ръб на правото. Нашата основна цел беше да представим решенията, с които отделните състави на Върховния касационен съд са заявили, че са осъществили развитие на правото на Република България през 2017 г. В това отношение могат да бъдат направени (разбира се, с цялата условност на това начинание) прелюбопитни статистики. Ще си позволим да се пошегуваме само с една от тях: денят, през който Върховният касационен съд е развил най-много (като количество постановени актове) правото през 2017 г., е бил 6 февруари, когато са постановени цели 6 решения, по които касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (второто място се „държи“ от два дни: 30 май и 10 юли – като и на двете дати са постановени по 5 решения по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Разделили сме обобщената от нас практика в три отделни книги: „Гражданско право“ (ГП), „Облигационно и търговско право“ (ОТП) и „Гражданско процесуално право“ (ГПП), като всяка една от тях следва своя собствена структура, която най-често е свързана с групирането на решенията по конкретни закони и следването на тяхната номерация. Посоченото разделение е условно и е направено единствено за удобство и с оглед обема на решенията във всяка една от трите групи. Така например актовете, с които е било развито трудовото право, са включени в книгата „Облигационно и търговско право“. Същевременно не малка част от решенията отговарят на няколко въпроса, които принадлежат към различни тематични групи. В този случай сме поставяли съответния съдебен акт в книгата, в която смятаме, че попада водещият въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване по конкретното дело.

Следва да отбележим, че основната част от съдържанието на всяка една от книгите се съсредоточава върху решенията на съставите на Гражданска и на Търговска колегия, постановени по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но по наша преценка – с оглед естеството и съдържанието на конкретно формулирания въпрос, сме включвали и решения, по които касационното обжалване е било допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 или по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и служебно с оглед проверката на валидността и допустимостта на въззивното решение (предвид изпреварилата законодателните промени от ДВ, бр. 86 от 2017 г. точка първа на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, според която Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение). Но това са по-скоро изключения. Там, където касационното обжалване е било допуснато по няколко въпроса на няколко различни основания, сме представили всички въпроси и отговори, за да запазим мотивите и аргументацията на съответния състав в тяхната пълнота. Въвели сме и допълнителна номерация на въпросите и на отговорите – като част от структурата, в която представяме съдебните актове. Посочената свързана съдебна практика обаче е основно по въпросите, които са били формулирани по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В книгите са включени и някои определения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване по които е допуснато отново на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изключение са представени и определения, касационното обжалване по които е допуснато по чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал 1, т. 2 ГПК или по чл. 274, ал. 2 ГПК. Преценката ни в избора на изключенията е изцяло авторска, докато решенията и определенията, с които съставите на Върховния касационен съд са развивали правото през 2017 г., са представени в тяхната пълнота (с много малко изключения засягащи актове, които имат почти идентично съдържание и поради което са представени общо, или актове, които са постановени по-скоро формално по въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Всички решения са обработвани във вида, в който са били публикувани на официалната страница на Върховния касационен съд.

Книгата „Гражданско право“ (с абревиатура „ГП“) съдържа 83 съдебни акта, разпределени в следните раздели: „Източници“ (3 решения по ЗНА, АПК и ДФЕС), „Субекти“ (8 решения по ЗЛС и ЗЮЛНЦ), „Собственост“ (60 решения по ЗС, ЗСПЗЗ, ЗПИНМ (отм.), ЗОПДИППД (отм.), ЗВСГЗГФ, ЗВСОНИ, ЗТСУ (отм.), ЗКИР, ЗЖСК, ЗУЕС, ЗАЗ и ЗАПСП), „Семейно и наследствено право“ (12 решения по СК и ЗН). От тези актове 74 са решения (67 на състави на Гражданска колегия и 7 – на състави на Търговска колегия), а останалите 9 са определения (7 на състави на Гражданска колегия и 2 – на състави на Търговска колегия). От всички актове 68 са допуснати до касационно обжалване на основание т. 3, ал. 1 на чл. 280 ГПК (като в 13 от тях са посочени и други основания), 12 – на основание т. 2, ал. 1 на чл. 280 ГПК (като в 3 от тях са посочени и други основания), 1 – на основание т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК. С най-много актове – 33 на брой, е I отделение на Гражданска колегия.

Книгата „Облигационно и търговско право“ (с абревиатура „ОТП“) съдържа 151 съдебни акта, разпределени в следните раздели: „Облигационно право“ (87 решения по ЗЗД, ЗОДОВ, ЗЗП и ЗОП), „Трудово право“ (20 решения по КТ, КСО, ЗРАСРБ, ЗОВСРБ, ЗСОМСААМС), „Търговско право“ (44 решения по ТЗ, ЗБН и КЗ (отм.). От тези актове 132 са решения (81 на състави на Гражданска колегия и 51 – на състави на Търговска колегия), а останалите 19 са определения (16 на състави на Гражданска колегия и 3 – на състави на Търговска колегия). От всички актове 111 акта са допуснати до касационно обжалване на основание т. 3, ал. 1 на чл. 280 ГПК (като в 15 от тях са посочени и други основания), 38 – на основание т. 2, ал. 1 на чл. 280 ГПК (като в 1 от тях са посочени и други основания), 2 – на основание т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК. С най-много актове – 55 на брой, е IV отделение на Гражданска колегия.

Книгата „Гражданско процесуално право“ (с абревиатура „ГПП“) съдържа 147 съдебни акта, разпределени в следните раздели: „Общи правила (чл. 1–102 ГПК)“ – 36 решения, „Общ исков процес (чл. 103–309 ГПК)“ – 68 решения, „Особени искови производства (чл. 310–388 ГПК)“ – 7 решения, „Обезпечително производство (чл. 389–403 ГПК)“ – 3 решения, „Изпълнително производство (чл. 404–529 ГПК)“ – 19 решения, „Охранителни производства (чл. 530–607 ГПК)“ – 3 решения, „Право на ЕС (чл. 608–633 ГПК)“ – 3 решения, и ЗУСЕСИФ – 8 решения. От тези актове 86 са решения (63 на състави на Гражданска колегия и 23 – на състави на Търговска колегия), а останалите 61 са определения (40 на състави на Гражданска колегия и 21 – на състави на Търговска колегия). От всички актове 92 акта са допуснати до касационно обжалване на основание т. 3, ал. 1 на чл. 280 ГПК (като в 12 от тях са посочени и други основания), 8 – на основание т. 2, ал. 1 на чл. 280 ГПК (като в 1 от тях са посочени и други основания), 1 – на основание т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК. С най-много актове – 33 на брой, е II отделение на Гражданска колегия.

Предвид специфичния формат, който използваме при структурирането на книгите от настоящата поредица „Предизвикай: Съдебната практика!“, при обозначаването на основанията за допускане на касационното обжалване, посочени преди всеки въпрос и отговор, използваме съкращенията „280-1-1“, „280-1-2“ и „280-1-3“, които отговарят на „чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК“, „чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК“ и „чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“. Всяко обработено решение може да бъде индивидуализирано и по номера, който то получава в съдържанието на книгата, в който е включено, като в някои случаи със специална бележка сме (най-вече Румен Неков) указвали връзките между свързани решения, за да избегнем ненужните повторения. При посочването на решенията сме използвали следната сигнатура (посочването е примерно):

– „ГПП-2017-1-Р-12.10.2017-РН“: книга, в която се съдържа актът: „Гражданско процесуално право“ (ГПП); година на постановяване на акта: 2017 (2017); пореден номер на акта в книгата: № 1 (1); вид на акта: решение (Р); дата на постановяване на акта: 12 октомври 2017 г. (12.10.2017); обработил решението: Румен Неков (РН), или

– „ОТП-2017-55-О-30.05.2017-СС“: книга, в която се съдържа актът: „Облигационно и търговско право“ (OTП); година на постановяване на акта: 2017 (2017); пореден номер на акта в книгата: № 55 (55); вид на акта: определение (О); дата на постановяване на акта: 30 май 2017 г. (30.05.2017); обработил решението: Стоян Ставру (СС).

Навсякъде посочените от нас основания за допускане на касационното обжалване („280-1-1“, „280-1-2“ и „280-1-3“) са цитирани в редакцията им преди измененията от ДВ, бр. 86 от 2017 г. Причината за това е, че посочените изменения – предвид естеството и времетраенето на касационните дела, не доведоха до постановяване в рамките на 2017 г. на съдебно решение по чл. 290 ГПК, прилагащо новите редакции на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Представянето на всяко решение следва точно определена структура и формат: тълкувани разпоредби, въпрос, мотиви, отговор и свързани съдебни актове. Представянето на решенията е съпроводено с тяхното преформатиране, включващо както промяна на структурата, така и в някои случаи използването на формулировки, различни от тези, съдържащи се в текста на представяното решение: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброяващи“ тирета, съкращаване на някои думи, изрази или изречения. Старали сме се тази наша намеса да бъде ограничена до минимум и да е подчинена изцяло на осигуряването на по-голямо удобство при запознаването на читателя със съдържанието на съответното решение. Подобно е било намерението ни и при формулирането на конкретния отговор на поставения въпрос в случаите, когато той не се е съдържал в решението на конкретния състав на Върховния касационен съд. За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

Разбира се, всеки опит да се представи практика на Върховния касационен съд във формат, различен от директното цитиране, крие в себе си огромен риск, какъвто всички автори в „Предизвикай правото!“ неведнъж са показвали, че притежават смелостта да поемат. Осъзнаваме огромната отговорност на едно подобно начинание и ограничеността на нашите сили при неговото постигане, поради което ще се радваме на всяка обратна връзка, препоръка и подкрепа.