Убеден съм, че всеки юрист знае с какво се занимава анатомията, но броят на юристите намалява значително, когато стане въпрос за една друга наука – феноменологията. В настоящото изследване е направен опит за противопоставяне, от една страна, на „силната на деня“ анатомия, превърнала човешкото тяло в обект на наблюдение, изучаване и въздействия, и от друга страна, на значително по-малко известната феноменология, разкриваща телесността като субект на познание, действие и воля. През пътищата на епистемологията и с примерите на невропатологията са интерпретирани някои класически философски въпроси и техните юридически импликации, свързани с идентичността, личната неприкосновеност и правното регулиране на телесността.
Стоян Ставру
КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
1. Анатомия срещу феноменология
При
захождането си към философските въпроси относно човешкото тяло тръгвам от проб
лемите на правото. Стремежът е към опит за тяхното цялостно осмисляне, а не разрешаването
им в рамките на конкретни казуси. Ако използвам „батална“ терминология, целта ми
е да се представи войната, а не да се планира конкретна битка.
Регулирайкителес ността на хората, правото „заварва“
други науки, от чиито резултати често се влияе. Когато говорим за човешкото тяло,
най-популярна е нау ката анатомия. Убеден съм, че всеки (без много малки изключения)
е чувал за и знае с какво се занимава анатомията, но броят на юристите значително
намалява, когато тези въпроси се поставят за феноменологията. В настоящото изследване
е направен опит за противопоставяне на „силната на деня“ анатомия, превърнала човешкото
тяло в обект на наблюдение, изучаване и въздействия, от една страна, и от друга
страна, значително по-малко известната феноменология, разкриваща телес ността като
субект на познание, дейст вие и воля. Феноменологията е „подкрепена“ от епистемологията,
разгледана през невропатологията на телес ността: случаят Ватерман (човекът без
тяло), синдромът Котард (човек, кой то си мисли, че е мъртъв и тялото му е труп),
срасналите близнаци и др. Поради това и централни понятия в настоящото изследване
са „телесна схема“ и „телесен образ“.
Далечнатацел, коя то остава
отвъд хоризонта на настоящата книга, е свързана с въпросите за право субект ност та на човека. Правото разделя
субектите (носителите на права и задължения) на физически лица и юридически лица.
Физическите лица са хо
рата
– това са лица с тела. Юридическите лица се дефинират като „социални дадености“,
правни конструкти – това са лица без тела. Моят интерес е към „лицата с тела“. Към
физическите лица.
2. Тела и лица
При
регулацията на физическите лица правото изхожда от аксиомата (необоснована и мълчаливо
възприета): „Всяко (физическо) лице има (човешко) тяло“ (и то е едно – принцип
на сингуларната въплътеност). По-подробното вглеждане позволява откриването на
различни сечения в отношението „тяло–лице“.
Съвсем
накрат ко за това.
Съществуваттела без лица. Такива са
(юридически) мъртвите тела. Типичен пример
за подобни тела са „живите“ тела при мозъчната смърт. Те са „празни“, кухи тела
– в тях няма правен субект. Въпреки че са физически и биологически живи като тела,
те не са „живи“ като „физически лица“. Други (юридически) невидими тела са ембрионалните тела, развиващи се в тялото на бременната
жена или замразени в епруветки. Принципът на сингуларната въплътеност в някаква
степен потвърждава заличената правосубектност на заченатия, когато той е в тялото
на бременната жена, и легитимира раждането като разграничаване (отделяне) на две
тела и два субекта: особената вплетена телес ност на заченатия и бременната жена
е основание да се откаже статус на лице на заченатия.
И
все пак в тези две групи от човешки тела може да бъде открита някаква следа от
„лица“: силует на лице, контурите
на някой,
който предстои (заченатия) или кой то вече е бил (мъртвия). Законът предвижда особена
защита на мъртвото човешко тяло и на заченатия, като не прие ма (поне не открито)
третирането им като вещ (вещта само отразява лицето на своя собственик).
Съществува
обаче и тяло с няколко лица. Такива сасрасналите (сиамските) близнаци. При тях едно
тяло се споделя от две физически лица. Въпреки че случаите изглеждат по-скоро изключение,
те съвсем не са малко и нарастват все повече с напредъка в медицината. Срасналите
близнаци са сериозна провокация към прав
ната регулация
на право субект ност та и най-вече при упражняването на личните права: сключването
на брак и правото на интимен живот на всеки един от близнаците; произход при раждане
на дете, износено в общата утроба на сиамските близнаци; упражняването на професионална
компетентност, коя то изиск ва лиценз; реализирането на наказателна отговорност
спрямо сраснали близнаци…
Все
по-вероятна става и обратната хипотеза – лице
с няколко тела. Става въпрос за резервните
и заместените тела, като днес „заместванията“ са частични и функционални, но
имат претенцията в бъдеще да обхванат и цялото тяло. Така екзоскелетите и имплантите, обозначавани в правото като медицински
изделия, формират една спе ци фич на група от обекти, кои то все по-често преминават
биологичните граници на тялото и поставят въпроса за своя юридически статут. Ето
един от множеството въпроси, кои то възникват тук: какво представлява вземането
на имплант от тялото на едно лице – кражба на чужда вещ или причиняване на телесна
повреда. В други случаи правото търси механизми за замяна на определени телесни
функции. Така е например при сурогатното
(заместващото) майчинство. Най-радикални са идеите на трансхуманизъм, в кои то може
да бъде открита и идео ло гия на транссубектност. Трансхуманизмът пледира за технологичната възможност
на лица без тела – еманципиране на субекта от всякакъв конкретен носител и запазването
му като „чиста“ информация. Информацията за разлика от телата е нещо, кое то може
да се комбинира и да води до „смесване“ на лица (вече „информационни“, а не „физически“),
т.е. до „размесване“ на правосубектност, кое то позволява да се говори дори за транссубектност.
Посочените идеи вървят ръка за ръка с очакванията за виртуализация на (физическите)
лица, както и с обосноваването на дигитална (USB, преносима) правосубектност.
Именно
в контекста на представеното съотношение „лице–тяло“ настоящото изследване прави
опит да проб лематизира телесността на човека, като я включва в едно непрекъс нато
движение „МЕЖДУ“ различни науки, каквито са епистемологията и правото, феноменологията
и социологията, неврологията и етиката.
Отзиви
Все още няма отзиви.