От мястото и ролята на данъците като основен приход на държавния бюджет и конституционното право на защита на гражданите (чл. 56 КРБ) се извежда тезата за първостепенното значение на съдебния контрол върху данъчните актове. Представеният труд е продължение на монографията „Основи на правосъдието по данъчни дела“ (изд. „Сиела“, 2024 г.). Проблемът за приходите на публично-правните тела във финансовата наука е един от най-сложните за разрешаване. Данъците и данъчните системи имат да разрешават въпроса за достатъчността на приходите и затова размерът на националния доход, неговите съставки и трайната доходност на неговите източници са задача на държавата не само да ги знае, но да ги укрепва и повишава. Разходите непрекъснато растат, а това означава, че приходите имат все по-голяма и по-сложна задача – да гарантират тяхното посрещане (П. Стоянов).
Основният инструмент на държавата, който гарантира законосъобразното определяне и събиране на публичните приходи, е правосъдието по данъчни дела. Без изграждане на теоретичните основи на касационното производство по данъчни дела не може да се постигнат оптималните нормативни разрешения в административния и данъчния процес, не може да се осигури максимално полезен обществен ефект от прилагането на административното и данъчното законодателство. Съдебната практика по данъчни дела е неизчерпаем извор на юридическа мисъл, източник на идеи и критерий за бъдещност на правната доктрина. Научният коментар помага за разбирането на съдебните решения, за теоретическото осмисляне на сложните практически въпроси, свързани със съдебното обжалване на данъците.
