Съвременната парламентарна държава се характеризира със сложен модел на разделение, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти. Целта на настоящия труд е да обърне внимание на някои спорни и проблематични моменти, които до този момент не са изследвани в цялост в парадигмата на управлението в Република България. Държавното управление традиционно се смята за работа на изпълнителната власт, оглавявана от Министерския съвет, но не е достатъчно изследвана ролята на Народното събрание в осъществяването му.
Не е изследва и системата изпълнителните органи, която Народното събрание създава. Те се конституират от парламента или смесено от няколко органа съгласно разпоредба на закон (т. е. с акт на Народното събрание) и нямат нормативно определено подчинение на Министерския съвет. Броят на тези органи непрекъснато нараства, а Народното събрание е все по-склонно да изземва компетенции от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и да преобразува органите от административни и подчинени на МС, в независими (неподчинени) от Министерския съвет.
Главно място в монографията е отделено на статута на Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Фискалния съвет, на управителните органи на Българската народна банка и др.
Във втората част е обърнато внимание на ръководните за администрацията принципи съгласно ЗА, АПК и европейската доктрина. Обсъдена е практиката както на ВАС, така и на съдилищата на ЕС.
За автора
Константин Пехливанов е роден през 1976 г. в Пловдив. Завършва Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1999 г. От 2000 г. е асистент по aдминистративно право и административен процес в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2011 г. защитава докторантура в същия университет.
Магистър по право на Европейския съюз, Юридически факултет на Университета на Амстердам, 2007 г. Участник е в проект „Гражданско образование” (Civic Education Project) 2002–2004.
ЗАКЛЮЧЕНИЕСлед изложеното в настоящия труд е нужно да се очертаятобластите, в които ще се развива законодателството и правна-та доктрина по отношение на независимите административниоргани. На първо място, съществуването на тези особени орга-ни, конституирани от парламента, поставя предизвикателствопред доктрината – тя трябва да възприеме напълно и обоснове„разделението“ на изпълнителната власт на два клона – кон-тролиран от Министерския съвет и контролиран пряко от На-родното събрание. De lege ferenda, това трябва да намери изразпри бъдещо изменение и усъвършенстване на Закона за адми-нистрацията.На второ място, трябва да се вземе принципно решениедали да не се придаде независим характер на всички органи,които извършват лицензионна и контролна дейност. Практи-ката показва, че държавната комисия – органът, извършващтази дейност в изпълнителната власт в тесен смисъл – е най-малочислен, а освен това Народното събрание поддържа яснатенденция за преобразуване на държавните комисии в незави-сими органи. Възможно е в бъдеще да видим окончателнотопревръщане на този орган в независим, а в изпълнителнатавласт, оглавена от Министерския съвет, да останат само орга-ните, определящи и изпълняващи държавната политика на под-законово ниво. Отново, това трябва да бъде ясно формулиранов Закона за администрацията.Парламентът трябва да гарантира независимостта на кон-ституираните от него органи. Това се отнася на първо място затяхната бюджетна независимост – трябва да се гарантира невъз-можност изпълнителната власт реално да влияе на тяхнатадейност чрез бюджетни ограничения и изменения на тарифитеза дейността им. Следва да се помисли и дали МинистерскиятЗаключение 279съвет изобщо трябва да има участие в тяхното конституиране(днес той участва в конституирането на някои от тях чрез пред-ложения или пряко определяне на членове на органите).Независимият характер на тези органи ги прави подходящиза възлагане на функции по решаване на правни спорове как-то с административнонаказателен, така и с друг характер. Акотехните актове подлежат на съдебен контрол и съдът е този,който произнася окончателното решение по спора, то съгласноРешение № 6 от 2008 г. на Конституционния съд нормата начл. 119 от Конституцията не се нарушава. Заслужава вниманиеи разширяването на подзаконовата правотворческа компетент-ност на органите – понастоящем такава имат само Управител-ният съвет на БНБ, Комисията за финансов надзор и Комисиятаза регулиране на съобщенията, но независимостта и високотониво на правна експертиза в тези органи допускат разширяванена този кръг.Усъвършенствайки правната уредба на тези органи, На-родното събрание трябва да вземе решение по практическиважния проблем за подсъдността на актовете на тези органи.От първоначалната система, в която актовете им се обжалвахапред Върховния административен съд, се отиде на смесена си-стема, в която актовете на някои от тях се обжалват пред ВАС,а на други – пред административен съд. Това обаче води до за-ключение, че тези органи реално имат различна тежест и невсички актове, издавани от независими административни ор-гани, имат такова значение, че да се обжалват пред ВАС катопърва инстанция.Трябва да се отбележи, че поради несистемните преценкина законодателя доколко е важен определен акт, в нашето правосе появи разнобой в родовата подсъдност. Административно-процесуалният кодекс прие, че актовете на органи, подчиненина Министерския съвет, няма да се оспорват пред ВАС катопърва инстанция, а пред административен съд (за разлика отразрешението на Закона за Върховния административен съд от280 ПРИНЦИПИ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ. ДОКТРИНА…1996 г.). При изключителната централизация на администрация-та обаче (само две изпълнителни агенции се намират извънСофия) това постави изключително натоварване върху Адми-нистративния съд – София-град и освен това доведе до изклю-чения, които не са дължимо обосновани. По Закона за меркитесрещу финансиране на тероризма актовете на председателя наДАНС (държавна агенция, подчинена на Министерския съвет)се обжалват пред ВАС (чл. 11, ал. 3 ЗМФТ). Беше се стигналои до издаване на подзаконови нормативни актове (наредби) отпредседател на държавна агенция (председателя на ДАНС почл. 305 от Закона за електронните съобщения в предишнаредакция, председателя на Държавната агенция за информа-ционни технологии и съобщения по чл. 258, чл. 281 и 282 ЗЕСв предишните им редакции), които актове също се обжалватпред ВАС като първа инстанция.Необходимо е установяване на ясна система за подсъд-ността на актовете, издавани от независимите органи. Тукпълно одобрение заслужава идеята за създаване на Централенадминистративен съд, който би могъл да служи като първа ин-станция за обжалването на актовете, издавани от независимитеадминистративни органи. Дори ако отделни актове се обжалватпред ВАС като първа инстанция, това трябва да са сериозномотивирани изключения.На последно място, членството на България в Европейскиясъюз и Световната търговска организация налагат добро по-знаване както на правото на тези организации, така и на бога-тата и в някои отношения противоречива практика на технитесъдилища, за което в тази книга беше направен опит сбито дасе изложат най-важни и интересни решения относно приложи-мостта на правните принципи, които са новост за нашата прав-на система.
Отзиви
Все още няма отзиви.