Съдържание
Въведение……………………………………………………………………………………. 7
Предговор………………………………………………………………………………….. 11
Глава 1.
Детство по времето на комунизма…………………………………. 16
Глава 2.
В сянката на Берлинската стена……………………………………… 43
Глава 3.
Ангела в Лайпциг…………………………………………………………. 66
Глава 4.
Непосилната досада на битието:
Самонастанена
в Берлин……………………………………………………………. 95
Глава 5.
Ангела става Меркел……………………………………………………. 119
Глава 6.
Момичето на Кол………………………………………………………… 142
Глава 7.
Политиката на отцеубийство:
Как
Меркел става партиен лидер………………………………………………. 164
Глава 8.
Игра на изчакване: Търпеливият партиен лидер…………… 185
Глава 9.
Меркел губи и става канцлер……………………………………….. 206
Глава 10.
Превръщане в кралицата на Европа……………………………. 226
Глава 11.
Картофена супа, папата и преизбиране………………………. 250
Глава 12.
Кризата с еврото и Афганистан………………………………….. 271
Глава 13.
На косъм от поражението…………………………………………… 293
Глава 14.
Украйна, Гърция, бежанците и Брекзит……………………… 317
Глава 15.
Изборите през 2017 г. и последиците…………………………. 362
Епилог.
Майка Кураж или Макиавели?……………………………………… 373
Кратък
терминологичен речник………………………………………………… 386
Бележки
към всяка глава…………………………………………………………… 390
Бих искал да благодаря на приятелите
и семейството си, особено на баща си Щефен (който винаги ме подсещаше, когато
не напиша някоя дума на немски в правилната форма), на Нина, Себастиан и Фред,
които прочетоха първите чернови.
Въпреки че това не е
официална биография, от службата на Меркел в канцлерството бяха така любезни и
услужливи да отговорят бързо на имейлите и телефонните обаждания за
доизясняване на факти. Благодарен съм също така на германските си колеги д-р
Барбара Ханс (сп. „Шпигел“), д-р Моника Патер (Институт по журналистика и
комуникационни науки в Хамбургския университет) и проф. дюн Хелмут Волман
(Хумболтовия университет в Берлин) за препоръките.
Искам да благодаря на
редакторите си Питър Мейър и Ники Грифитс за насърчителните и ценни разговори.
Много съм благодарен на агента си Майкъл Алкок, чието търпение и
професионализъм са легендарни. Най-вече съм благодарен на Ан, която изтърпя
няколко години присъствието на друга жена в къщата: Ангела Меркел. Посвещавам
тази книга на Ан.
Въведение
Дали политиците са безчувствени?
Особено тези на върха? Дали емоцията не им пречи в кариерата? Напред с
безцеремонност, арогантност, разчистване на пътя към върха с всякакви средства.
И има ли баланс, връзка, комбинация на Емоция и Власт? Някъде в далечината
двете могат да се преплетат и да се появи осъзнатата Отговорност. Макар и
рядко.
И още по-рядко в обикновен
на вид човек, който, стигайки върха на света, да изглежда обикновен и дори
понякога да се усмихва, и да се шегува със себе си.
Тази книга е за такъв Човек.
Книга за човека Ангела Меркел.
Ще дойде време за множество
книги за нея, вероятно и от нея. Но те ще са в минало време. Това в ръцете ви е
настоящето.
В съвременната история на
световната политика, колкото и да ви изглежда прекалено, има една нишка, водеща
от Чърчил и стигаща до Меркел.
Да, между тях има и Маргарет
Тачър, и Франсоа Митеран, и Хелмут Кол, дори Владимир Путин, но Чърчил (речите
му във Фултън и Цюрих) и Меркел са с мисията да съхранят и развият Европа. Но и
да удържат демокрацията и свободата като алтернатива на автокрацията. Оръжията
срещу тях са различни, но те са убедителни в изграждането на световни коалиции
за демокрация.
Родена в Хамбург, израснала
в Източна Германия, завършила Университета в Лайпциг, доктор на науките по
квантова химия, говореща свободно английски (майка є е учител по английски и
латински) и руски, отказала да сътрудничи на „Щази“ с аргумента, че много
приказвала и не можела да пази тайни, въобще – стандартни неща за Изтока.
И изведнъж – 1989 година и
Берлинската стена изчезва. Дали проповедническият талант и смелостта на баща є
(лутерански пастор) или аналитичното и структурно мислене на учен, или и двете
я изстрелват към ХДС през август 1990, а декември 1990 г. е вече в Бундестага.
Януари 1991 г. вече е министър за жените и младежта в правителството на Хелмут
Кол. На 37 години е най-младият министър в републиканската история на Германия.
През април 1995 г., вече като министър на околната среда, председателства
първата среща на ООН за промените в климата.
Момичето на Хелмут Кол обаче
е смело. Писмото є от 22 декември 1999 г. срещу прикрити финансови деяния
именно на Кол я извеждат в друга орбита. Орбитата на политик.
„Сега ние сме отговорни за
партията и трябва да решим как ще подходим към новата ера“, пише в писмото.
Нечуван риск, но успешен.
След няколко месеца председател на ХДС не е Хелмут Кол и не е Волфганг Шойбле,
а Ангела Меркел.
На 22 ноември 2005 г. тя
става първата жена канцлер на Германия. Най-младият канцлер в историята на
Германия. Германците искат стабилност, сигурност и икономически просперитет. Те
искат това и тя им го дава.
В международните отношения
има гении. Един от тях е Хенри Кисинджър. Той е велик преговарящ. Но най-често
двустранен. И без да има право на крайно решение.
Ангела Меркел е
най-забележителният преговарящ на нашето време. Най-добрата в решаване на
многопластови международни и вътрешни кризи. Гръцката криза, кризата за еврото,
испанска, италианска, португалска, автомобилната дизелова, Крим, Донбас,
Брекзит, милионите мигранти, десетки вътрешнополитически… и още, и още. И тя
оцелява, а кризите са преодоляни.
Тя е скептична в отношенията
си с Путин, има своето недоверие към него, но не стига до омраза и разговаря с
него регулярно, преодолявайки вътрешната си съпротива. За Обама казва, че е
професор с невероятна риторика, но е саможивец и не може да изгражда коалиции.
През 2014 г. на брега на Нормандия се събират победителите от Втората световна
война и загубилата Германия. И всички искат да си говорят със загубилия. Защото
е Меркел. Човекът, с когото можеш да си говориш. Това е невероятна дарба.
Отношението към мигрантите
освен чисто прагматично, като заработващи пенсиите на възрастните германци, е и
проява на загриженост към бягащите от терор или бедните и немощните – с каквито
е работел баща є, и постоянният отказ да упражнява професията си, който майка
є, преподавател по английски, е получавала от властите на ГДР. Годините на
детството в ГДР влияят дори на начина є на живот сега – живее в неголям
апартамент под наем, с табелка на името на нейния съпруг проф. д-р Зауер. Те
ходят на опера с билети, винаги платени от него – и сигурно не един и двама са
се учудвали, когато до тях в салона е сядала самата Ангела Меркел.
„Ние ще сме непреклонни,
когато става дума за свобода, спазване на закона, самоопределянето на Европа“,
казва Меркел. Не споделяме старото мислене за сфери на влияние от 19-ти и 20-ти
век. 21-ви век изисква други отговори от нас в Европа.
Книгата преминава по
елегантен и интересен начин през живота на Европа, особено Източна Европа в
последните 60 години с много данни и факти, неизвестни или непопулярни у нас.
В свят на агресивна риторика
и перчене привидното є аналитично отдръпване от проблема, за да го прецени
отстрани, и липсата на харизма се оказват нейната голяма политическа сила.
Разглеждането є от другите като аутсайдер я изстрелва към върха, а подценилите
я често съжаляват.
Тя трудно може да бъде засегната, обидена или изкарана
извън нерви. Женена два пъти, развеждана, без деца, учен, източногерманка, тя е
чула и изпитала почти всички негативни коментари, а вероятно и обиди за себе
си.
Нейната най-голяма сила е
интелигентността и волята є за власт! Тя наистина премисля нещата сериозно, но
винаги с ходове, възможности и открити за маневри врати/пространства. Каква
колосална разлика от еднопланово и късомислещите политици.
Иска голяма Европа, понеже
това прави Германия голяма. Казва, че Европа има 7% от населението на света,
25% от световната икономика и 50% от социалното благоденствие и е необходимо
значително да увличи конкурентоспособността си.
Един от преломните младежки
моменти за нейния светоглед е речта на западногерманския президент Вайцзекер –
„да върнем нашата страна (Германия) към цивилизацията“. Кол обедини границите
на Германия, МЕРКЕЛ Я СЪБРА. Тя има своята невероятна мисия към историята и
културата на Германия, но вече сякаш и на Европа. ТЯ СЪБИРА ЕВРОПА.
Коя е тя – майка Кураж или
Меркиавели?
Уникалното е, че е и двете –
и още по-уникално, че засега е за доброто на Германия и Европа. А гледайки
политическите водачи по света, май добро и за всички.
Доставете си удоволствие да
прочетете книгата за съвременния политически символ на ВЛАСТ и
ОТГОВОРНОСТ.
Април 2018 Свилен Спасов
Предговор
Всичко би могло да е много
по-различно сега, ако в изборната нощ на 18 септември 2005 г. Ангела Меркел не
се появява в абсолютно същия момент, в който и канцлерът Шрьодер. Всъщност
сякаш съдбата така е отредила – двамата политици се появяват едновременно за
традиционния следизборен дебат между партийните лидери в телевизионното студио
„Цолернхоф“ на известния берлински булевард „Унтер ден Линден“. Портиер отваря
вратата на водачката на опозицията Меркел и я приветства с: „Добре дошла,
госпожо канцлер“.
„Аз съм канцлерът, не тя“,
избухва Герхард Шрьодер, който управлява Германия от 1998 г. Слисан и вбесен,
социалдемократът влиза афектиран в телевизионното студио. „Вие сериозно ли
мислите, че моята партия ще влезе в преговори с г-жа Меркел?“, сопва се Шрьодер.
Той е привикнал с политически разпри, в които нивата на тестостерон са високи,
а опонентите са готови да се хванат за гушите с голи ръце. Ангела Меркел обаче
просто е застанала там и сякаш казва: „Не това е начинът, по който трябва да се
говори на една дама“. Тя печели симпатиите на хората. Шрьодер на практика губи
канцлерския пост в онзи момент, когато загубва самообладание на входа на
„Цолернхоф“.
Меркел не за пръв път
използва политическата си интуиция, за да надхитри опонент. Жената, която не
успява да постигне категорична победа на изборите, изведнъж получава
преимущество в преговорите за съставяне на правителство. Тя си спечелва
одобрението на обществото. Няколко седмици по-късно Ангела Доротеа Меркел (с
моминско име Каснер) полага клетва като първата жена – федерален канцлер на
Германия, и започва пътя си към това да стане най-влиятелният политик в Стария
свят, фактическата „кралица“ на Европа.
Тази книга е първата голяма
англоезична биография, разказваща историята на професионален и целенасочен
лидер, наричан понякога „математикът на властта“, разкриваща личността,
вълненията и миналото на кротката и невзрачна квантова физичка, която се издига
от политическото небитие до върховете на властта само за няколко месеца.
Проследява живота и епохата на жена от полски произход, която израства в
комунистическа диктатура, в един момент от живота си се самонастанява в чужд
апартамент и живее известно време там, в друг работи като барман, а накрая
става канцлер на Германия. Тази история не се разказва често, със сигурност не
на английски: „Хората на практика не знаят нищо за 35 години от моя живот“,
казва тя в интервю за списание „Щерн“ на 18 ноември 2004 г. Дванайсет години
по-късно това все още е валидно. Мнозина знаят, че тя е отраснала в Източна
Германия, че е учила природни науки и е първата жена – канцлер на Германия. Но
други епизоди от нейния живот са по-неизвестни. Фактът, че има отлично чувство
за хумор и дарба да имитира гласове, включително този на папата, вероятно ще е
изненада за мнозина. Може би също ще е изненадващо за някои, че е възпитана в
християнски ценности. Тези и други факти, които ще бъдат разкрити в книгата, не
са обсъждани в по-кратките книги за нея, написани или издадени на английски.
В края
на 2015 г. имиджът на Меркел се променя. Някогашната строга надзирателка на
мерките за строги икономии става единственият голям лидер в Европа, който
отваря вратите на страната си за голям брой бежанци. Германия приема повече от
милион бежанци през 2015 г. Меркел, която до онзи момент е известна като
предпазлив ръководител, който предпочита подробното анализиране пред втурването
и импулсивните действия, изглежда променена. Като че ли изпитва наслада от
новата си роля на създател на култура, която приема тези нови граждани. Това
радикално скъсване с миналото ли е? Какво се случва? Да не би да е загубила
политическата си интуиция? Много от нейните хора се настройват срещу нея. Това
да не е поредното доказателство на желязното правило на управлението, че всички
политически кариери приключват с провал?
Само няколко
месеца по-рано нещата изглеждат така, сякаш Меркел не може да направи грешна
стъпка. Хвалбите по неин адрес, които валят от други западни столици, са почти
повсеместни. Живеем в „Ерата на Меркел“, отбелязва британският анализатор
Алъстър Кембъл. Меркел моделира Европа и се е превърнала в културна икона.
Може да се заиграем с
хипотетичния въпрос какво би станало, ако Меркел не бе канцлер. Никога няма да
узнаем, но е факт, че тя е изявен политически лидер в ключов момент от
европейската история. Стилът є на управление и начинът, по който криза след
криза тя ръководи страната и европейския континент, се определят до голяма
степен от нейното минало и случаите, в които бива подценявана от свои колеги
мъже, смятащи я за политик от лека категория. Тя изненадва всички тях с
упоритостта и коренно различния си стил. Естествено, Меркел също прави грешни
преценки. Ангажиментът є към бежанците и новооткритото є увлечение по
многолюдните маси от Близкия изток не се нравят на политическата десница и дори
на много нейни съпартийци. Но на този етап от кариерата си Меркел изглежда
готова да следва политики, които смята за правилни от морална гледна точка, без
значение, че са непопулярни.
Може ли да є бъдат приписани
заслугите за спасяването на еврозоната? Може ли да бъде винена за бежанската
криза? Историците са раздвоени относно ролята на отделната личност, понеже
историята не се пише просто от велики мъже и жени: „Хората създават история, но
не както им допадне; те не си подбират сами обстоятелствата“. Меркел вероятно е
прочела тази забележка на германския философ и комунист Карл Маркс, но надали є
е направила особено впечатление – тя едва успява да вземе с „тройка“ изпита по
задължителния учебен предмет по марксизъм-ленинизъм като студентка в
университета „Карл Маркс“ в Лайпциг.
Също така Меркел е жертва на
съдбата, но шансът и късметът не са единствените фактори, определящи живота ни.
Държавниците са хора, които грабват всяка отворила се възможност. „Съдбата и
характерът са двете имена на едно и също понятие“, пише германският поет и
представител на литературния романтизъм Новалис, пленен от големите повратности
на историята.
Делата на Меркел
предопределят бъдещето и създават нов набор от политически и икономически
обстоятелства, които се налага да бъдат приети от всички, независимо дали
живеят в Берлин, Брюксел, Москва, Атина или бежанските лагери из Европа и
Близкия изток.
Тази книга представя
историята на Германия, погледната през живота на скромна научна изследователка,
която, противно на всички очаквания, се издига и става най-влиятелната жена в
света. Тя проследява промяната на жена, въплъщение на предпазливостта, която
обаче внезапно открива най-дълбоките си убеждения. Книгата разкрива как тя
брани християнските ценности от детството си, когато – за ужас на много свои
сънародници – отваря вратите за бежанците от Близкия изток през 2015 г. Тя
навярно обяснява и защо Меркел изразходва толкова голяма част от старателно
трупания си политически капитал за дълбоко непопулярна политика. Защо жена,
известна с предпазливостта си, изведнъж показва такава решимост? За да
отговорим на този въпрос, е необходимо да знаем цялата история на нейния живот.
Въпреки че и по-ранни
събития в живота є оказват влияние, чак в последно време се събират всички
фактори и можем да посочим с почти математическа точност кога настъпва
метаморфозата на Меркел.
В края на октомври 2015 г.
лидерите на Европейския съюз се събират в Брюксел. Има една-единствена тема на
дневен ред: бежанската криза. В продължение на повече от месец безпрецедентен
брой хора бягат от Сирия и ужасите на т.нар. „Ислямска държава“. Германия и
Швеция са единствените страни, които изглеждат относително склонни да приемат
отчаяните бежанци. Държавите от Източна Европа са особено разтревожени.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан се превръща в неофициален
говорител на противниците на приемането на повече бежанци. Той се държи
уверено, защото усеща, че общественото мнение се обръща на негова страна.
Говорейки с известно снизхождение в стил „казах ви, че така ще стане“, унгарският
политик заявява: „Въпрос на време е Германия да издигне ограда. Когато го
направи, тогава ще имаме такава Европа, каквато харесвам“. Настава мълчание в
залата. Меркел поглежда надолу, прави пауза, след което заговаря на колегите си
бавно и акцентирано: „Живях дълго време зад ограда и не е нещо, което искам да
повторя“.
Меркел не може да бъде
сигурна, че ще оцелее политически, но не е склонна да загърби принципите си
заради политически изгоди. Докато други страни измислят все по-усъвършенствани
политики, за да държат бежанците вън, Меркел заявява смело и предизвикателно,
но в същото време отбранявайки се: „Няма да влизам в състезание по това кой
може да се отнесе с бежанците най-зле“. Преди бежанската криза нещата вървят
толкова добре, гладко и без никакви усилия – до момента, в който Меркел взима
решението да отвори вратите на Германия.
Отзиви
Все още няма отзиви.