Покой на ума

Невъзможно е обаче тялото да бъде отделено от ума или умът – от тялото. Те
са две прояви на едно и също. Според някои умът ни е
направен от материя – мозъка и нервната система. Това е материалистичен възглед. Има ум, съзнание, разум, знание във всяка клетка на нашето тяло. Всяка клетка е
жива реалност със свое знание, със свой ум. Ако отделите съзнанието от да- дена клетка, тя ще умре. Ако отделите съзнанието от тялото, то ще остане безжизнено.

Вгледаме ли се в сърцевината на цветето, виждаме, че то не е само материя; в него присъства и съзнание.Когато посеете семе, то покълва и се превръща в рас- тение. То е живо. Не може да кажем, че дори прашин- ката е само материя. Учените откриха, че атомите и електроните са много
интелигентни; те са едновремен- но материя и съзнание.

Когато излизате да се разходите сред природата, имайте предвид, че Земята не е
направена само от пръст. Земята е също така вода, въздух и огън. Ако от- делим от нашата планета водата, въздуха и огъня, това няма да бъде вече Земята. Някога сме вярвали, че Зе- мята е центърът на Космоса. Сега знаем, че Земята не е центърът на Космоса. Всъщност всяко нещо може да бъде център на Космоса; камъчето, катеричката, пра- шинката могат да
бъдат центърът на Космоса, защото едното съдържа всичко. Тази мъдрост не дели нещата на две. Понякога я наричат „мъдростта нанедуалност-та“, адвайта джнана.

Все още има учени, поддържащи идеята, че умът е вътре в нас, а светът, който изучаваме и наблюда– ваме, е извън нас. Те смятат, че субект на познание– то е нашият ум, а неговият обект е светът. Докато се придържаме към товаразделяне на субект и обект, ум и материя, няма да успеем да се докоснем до истин– ската природа нанещата. Ще сеусещаме отделени и чужди. Когато възстановим връзката със своите тела и взаимоотношенията си със света околонас, щастие– то ще стане възможно.

Свързване
на ума и тялото

„Вдишвайки, аз осъзнавам цялото си тяло. Издиш- вайки, аз осъзнавам цялото си тяло.“ Докато вдишвате,можете да се свържете с вашето тяло. Приберете ума у
дома в тялото си и си спомнете, че имате тяло. Мно- го често мислите ни отвличат далече встрани, в тъга и съжаления за миналото, страх и притеснения за бъде- щето; същият ефект имат и емоциите или проектите ни за настоящето. В резултат умът ни не е с нашето тяло. Разпилени сме на различни страни. Това е точ- но противоположното на концентрирането. Когато сте тук и
сте концентрирани, може да влезете в дълбокавръзка с чудесата вътре във вас и навсякъде около вас. Слънцето, Луната, звездите, дърветата, реката, хълмо- вете са чудеса, които стават достъпни за вас, когато сте в пълно присъствие на съзнанието и вниманието.

Практика: Прибиране у дома
във вашето тяло

Ако знаем да
дишаме осъзнато, всяка глътка въздух ще ни носи щастие. Страдащите от астма са се научили да ценят възможността да дишат нормално и могат да се наслаждават на всяка глътка въздух. Ако белите ни дробове са здрави и
носът ни не е запушен, ние диша- ме с лекота. И да не се наслаждаваме на тази лекота, означава да пропуснем една прекрасна възможност да бъдем щастливи. С практиката на осъзнаването всяко вдишване носи щастие. Осъзнаването може да направи всеки миг от нашето всекидневие умиротворен, ясен и любящ.

При вдишване можем да го правим така, че да се изпълваме с радост, докато поемаме въздух. Вдишва- нето може да трае три-четири секунди. Ако знаем как да вдишваме правилно, можем да генерираме енергията на радостта при този процес. Когато издишваме, можем да генерираме енергията на щастието както за себе си, така и за другите около нас, които също ще се възползват от нашата енергия.

Започнем ли да култивираме осъзнатост в нашето всекидневие, ние си
даваме указания как да
седим, как да дишаме и как да ходим, така че да генерираме енер- гията на покоя, щастието и радостта. След като научим това, трябва да го прилагаме във всекидневния сижи– вот. „Вдишвайки, усещам радост“ не е автосугестия или приемане на желаното зададеност; това е практика.

Прибирането у дома в
тялото е силна практика. Възможно е в тялото да има болка, дисхармония, стра- дание или да
няма покой. Ето защо започваме от прак– тикуването на осъзнатост при дишането – за
да можемда се възстановим и да се приберем у дома силни и енергизирани.

С енергията на осъзнатото дишане вие се прибира- те у дома във вашето тяло, за да се помирите с него. Практикувайки осъзнато дишане, вие
генерирате хар- мония и стабилност. Тогава сте в положение да се приберете у дома при цялото си тяло, за да му помогнете. Възможно е да продължите да дишате осъзнато, обхва- щайки цялото си тяло. „Вдишвайки, осъзнавам цялото си тяло. Издишвайки, опознавам и обгръщам с внима- нието си цялото си тяло.“

Цялото тяло става обект на
вашата осъзнатост. В началото дъхът ви е като празен камион, който се дви- жи по магистралата, без да пренася нищо. Но когато започнете да осъзнавате дишането и
тялото си, дъхът ви става като камион, пренасящ стока. Тази стока е проникновението. Осъзнатото дишане включва цялото тяло. Много е важно да се приберете у дома в тялото си, да го опознаете, да се грижите за него и да се по- мирите с него.

Земята на настоящия момент е
достъпна тук и сега. Ако се намирате в настоящия момент, значи умът
и тя-лото ви са заедно. Когато дишате осъзнато, вие завеж– дате ума си у дома в
тялото и се озовавате в земята на настоящия момент. Бдителното внимание еенергията, която помага на тялото и ума да се свържат. Когато тялото и умът са заедно,
вие сте в настоящия момент, в царството на тук и сега.

Противоположното на внимание е невнимателност. Тялото ни може да е
тук, но умът ни е
някъде другаде. Възможно е умът ни да се е
отдал на тъга или съжале- ния по миналото. Умът ни може да е нападнат от страх или несигурност за бъдещето. Или може да е
обзет от гняв или проекти. Когато започнем да дишаме осъзна- то, за две–три секунди сме в
състояние да върнем ума си в
тялото. Дишайки така, осъзнато, ние пускаме ми- налото, пускаме бъдещето, пускаме проектите си и се освобождаваме. Тази свобода ни дава възможност да влезем във връзка с чудесата на живота. Не е нужно дълго време. Няколко секунди ще свършат работа.