Майсторството е най-висшата форма на власт. След дългогодишно изучаване на законите на властта Робърт Грийн е открил пътя към постигането на майсторство, по който са минали всички влиятелни исторически и съвременни личности: те притежават способността да се концентрират силно върху завладелия ги предмет и да следват трудния, но ясно начертан курс към усвояването му, описан за първи път в тази книга. Звучи много просто, но въпреки това майсторството и съпътстващата го власт убягват на мнозина от нас. Настоящата книга споделя със света тайната за постигане на майсторство, окончателно развенчава културните митове за гениалността, с които изобилства нашата цивилизация, и доказва, че всеки от нас носи в себе си потенциала да се превърне в майстор, ако следва гореспоменатия път към величието.
През годините, в които прави проучвания за световния си бестселър
“48-те закона на властта”, Грийн установява, че мнозина от най-успелите хора на планетата не са очевидно преопределени за велики постижения. В детството си Чарлс Дарвин бил в най-добрия случай посредствен ученик. Как тогава се е превърнал в един от най-значимите учени на всички времена? Поел е по пътя, който Леонардо да Винчи, отхвърлен от обществото незаконен син, е утъпкал, за стане майстор в областта на изкуството и научните изобретения. Първоначално и двамата се посветили ревностно на заниманията, които ги вълнували. По подобие на Бенджамин Франклин, Хенри Форд, архитекта Сантяго Калатрава и останалите майстори, представени в тази книга, те се отдали на строго чиракуване под надзора на ментори, способни да ги посветят в тайните на скритото познание, което идва в резултат на дългогодишен опит. Сетне придобили силата на майсторите.
Анализирайки биографиите на Майкъл Фарадей, Франк Лойд Райт, Карл Юнг, пионера в областта на роботиката Йоки Мацуока и мнозина други, Грийн показва по какъв начин въпросните майстори са усвоили знанията на менторите си, но в същото време са стигнали по-далеч и са ги засенчили. Освен това, по подобие на Бенджамин Франклин, са овладели изкуството на социалната интелигентност и с лекота са си проправили път през мрежите от социални контакти, за да спечелят съюзници и да избегнат ненужни конфликти.
Въпреки това според тезата на Грийн хората, овладели занаята си, не проявяват самодоволство, а разширяват познанията си в сходни области и съзнанието им придобива способността да осъществява нови връзки между отделните идеи. Подобно на Моцарт, братята Райт и компютърния гуру и предприемач в сферата на високите технологии Пол Греъм, стремежът към усъвършенстване им позволява да преобърнат с главата надолу правилата в професионалната си област и да я премоделират радикално и цялостно. В крайна сметка онези, които не се отклоняват от въпросния път, придобиват толкова силна интуиция, че са в състояние да се превърнат в истински майстори по подобие на Алберт Айнщайн, треньора по бокс Фреди Роуч и бойния пилот и ас на военновъздушните сили на САЩ Сизър Родригес.
Ако други книги са описали какви процеси протичат в мозъка вследствие на десет хиляди часа професионални занимания, то “Майсторството” разкрива какво се случва в съзнанието ни след двайсет хиляди часа – до това ниво са достигнали Айнщайн, Дарвин и деветимата съвременни майстори, интервюирани в тази книга. Тези съвременни майстори са мъже и жени от всякакви социално-икономически среди и етнически групи. Грийн убедително доказва, че потенциалът за постигане на майсторство се крие във всеки от нас. Научете тайните на пътя, който трябва да следвате. Освободете заложената в душата ви страст и се превърнете в майстор.
Робърт Грийн е завършил класическа филология в университета в Уисконсин и е автор на няколко книги, сред които “48-те закона на властта”, “33-те стратегии за войната” и “Изкуството да съблазняваш”. Живее в Лос Анджелис.
ВЪВЕДЕНИЕ
ВЪРХОВНАТА СИЛА
Всеки
държи съдбата си в ръце, също както скулпторът – грубия материал, от който ще
извае фигура. Но същото е валидно и за тази творческа деятелност, и за всички
останали: ние просто се раждаме със способността да творим. Умението да
превърнем материала в онова, което желаем, трябва да бъде усвоявано и грижливо
развивано.
Йохан Волфганг фон Гьоте
Съществува един вид
сила и интелигентност, който представлява върхът на човешките възможности. Той
е източникът на най-великите постижения и открития в историята. Става дума за
вид интелигентност, която не се преподава в училищата и не се разглежда
внимателно от учителите, но в даден момент почти всички ние сме я долавяли
благодарение на собствения си опит. Тя често ни спохожда в напрегнати периоди –
когато сме изправени пред краен срок, когато трябва спешно да решим проблем или
да се преборим с някаква криза. Понякога пък ни спохожда в резултат на
непрекъсната работа върху даден проект. При всички случаи, притиснати от
обстоятелствата, ние изпитваме необичаен прилив на енергия и
концентрация. Умът ни се потапя изцяло в задачата пред нас. Тази дълбока концентрация
поражда всевъзможни идеи – те ни спохождат изневиделица, докато заспиваме,
като че ли извират от подсъзнанието ни. В такива мигове останалите хора сякаш
са по-подвластни на въздействието ни от обикновено; вероятно сме по-внимателни
към тях или излъчваме особена сила, която предизвиква уважението им. По
принцип може да възприемаме живота от позицията на безучастни наблюдатели и
просто да реагираме на тази или онази случка, но през въпросните дни или
седмици усещаме, че можем да предопределяме събитията и да караме нещата да се
случват.
Бихме могли да опишем
тази сила по следния начин: през повечето време обитаваме свой вътрешен свят на
мечти, желания и натрапчиви мисли, но в този период на изключителна творческа
активност сме подтиквани от нуждата да постигнем нещо, което има практически
резултат. Налагаме си да напуснем вътрешното пространство на обичайните си
мисли и да влезем в контакт със света, с останалите хора, с реалността. Вместо
да блуждае насам-натам в състояние на постоянна разсеяност, умът ни се
съсредоточава и прониква в сърцевината на нещо реално. В такива мигове той –
вече насочен навън – сякаш се облива в светлината на околния свят и внезапно
изложени на нови детайли и идеи, ние изпитваме по-силно творческо вдъхновение
от обикновено.
Щом крайният срок мине
или кризата приключи, усещането за сила и повишен творчески импулс обикновено
избледнява. Ние се връщаме към разсеяното си състояние и чувството, че владеем
ситуацията, се изпарява. Само ако можехме да си създадем отново това усещане
или да го запазим живо за по-дълго… но то изглежда толкова загадъчно и
неуловимо.
Проблемът, пред
който сме изправени, е, че тази специфична сила и разсъдъчна способност или се
пренебрегва като предмет на изучаване, или е обвита във всевъзможни митове и
погрешни тълкувания, които само допринасят за загадъчността й. Ние си
въобразяваме, че творческият импулс и яркият интелект просто се проявяват изневиделица,
като плод на вродена дарба, добро настроение или разположение на звездите. Ще
ни бъде от огромна полза да разбулим мистерията – да назовем това усещане за
сила, да изследваме произхода му, да определим типовете мисловни процеси,
водещи до него, и да проумеем как може да се породи и задържи.
Нека назовем това
усещане майсторство – става дума за чувството, че разполагаме с
по-голяма власт над реалността, останалите хора и нас самите. Ние го изпитваме
само за кратко, но за някои други хора – майстори в занаята си – то се
превръща в начин на живот, в определен мироглед. (Сред тези майстори са
Леонардо да Винчи, Наполеон Бонапарт, Чарлс Дарвин, Томас Едисън, Марта Греъм и
много други.) Тази сила се корени в елементарен процес, който води до
постигането на майсторство и е достъпен за всички ни.
Процесът може да се
онагледи по следния начин: да кажем, че се учите да свирите на пиано или
започвате нова работа, където трябва да усвоите определени умения. В началото
ще сте аутсайдери. Първоначалните ви впечатления от пианото или работната среда
ще се основават на предразсъдъци и в много случаи ще са пропити с известен
страх. При първите уроци по пиано клавишите ще ви се струват доста плашещи –
няма да проумявате връзките между тях, акордите, педалите и всичко останало,
необходимо за създаването на музика. В новата работна ситуация няма да сте
наясно с властовите отношения между хората, с психологията на шефа ви, с
правилата и методите, които се смятат решаващи за успеха. Ще се почувствате
объркани, защото нужното познание за справяне със задачата и в двата случая ще
ви се струва непостижимо.
Въпреки че бихте могли да навлезете в тези
ситуации с въодушевление от онова, което можете да научите или постигнете
благодарение на новите си умения, бързо ще осъзнаете колко тежка работа ви
предстои.
Най-голямата опасност
е да се поддадете на скуката, припряността, страха и объркването. В такъв
случай ще престанете да наблюдавате и да се учите, и обучителният процес ще
спре.
Ако обаче успеете да
овладеете тези емоции и се оставите на естествения ход на времето, постепенно
ще започне да се оформя нещо забележително. Чрез продължително наблюдение и
следване на примера на околните ще придобиете яснота за ситуацията, ще научите
правилата на занаята си и ще проумеете как работят и се напасват отделните му
механизми. Чрез постоянни упражнения ще придобиете лекота; ще овладеете
основни умения, които ще ви позволят да приемате нови и по-вълнуващи
предизвикателства. Постепенно ще започнете да виждате връзки, които преди са
били невидими за очите ви. Ще придобиете увереност в способността си да
решавате проблемите или да преодолявате слабостите си единствено с упорство.
В даден момент ще се
превърнете от ученици в професионалисти. Ще прилагате идеите си на практика и
в резултат на това ще получавате ценни отзиви. Ще си служите с разширеното си
познание по все по-оригинални начини. Вместо само да се учите от работата на
останалите, ще вкарате в действие собствения си стил и неповторимост.
С годините ще
останете верни на този процес, но ще направите още един скок – към
майсторството. Клавишите на пианото вече няма да бъдат нещо привнесено в
живота ви отвън; вие постепенно ще ги овладеете и те ще се превърнат в част от
нервната ви система, в продължение на пръстите ви. В хода на кариерата си ще
развиете усет за груповата динамика и за актуалното състояние на
професионалната ви сфера. Ще можете да прилагате този усет към социалните
ситуации, да се вглеждате по-задълбочено в останалите хора и да предвиждате
реакциите им. Ще можете да взимате светкавични и извънредно творчески решения.
Ще ви хрумват различни идеи. Ще усвоите правилата толкова добре, че ще можете
да ги нарушавате или пренаписвате.
В хода на
придобиването на тази върховна сила можем да определим три ясно изразени фази
или нива. Първата е чиракуването; втората е тази на творческата
активност; третата е майсторството. В първата фаза стоим извън
пределите на занаята си и научаваме колкото се може повече от основните му елементи
и правила. Разполагаме само с частична картина на случващото се в нашата
професионална сфера и затова силите ни са ограничени. Във втората фаза, чрез
постоянна практика и силна вглъбеност, прозираме вътрешните механизми и връзките
между нещата и по този начин проумяваме по-цялостно изучавания предмет. Така
се сдобиваме с нова сила, а именно със способността да експериментираме и да се
отдаваме на творческа игра с наличните ни елементи. В третата фаза познанията,
опитът и концентрацията ни са толкова задълбочени, че виждаме цялостната
картина съвършено ясно. Получаваме достъп до сърцевината на живота – до
човешката природа и природните явления. Творбите на майсторите ни трогват до
дъното на душата, защото творецът е уловил нещо от същината на действителността.
Ето защо блестящият учен може да открие нов закон на физиката, а изобретателят
или предприемачът – да се натъкнат на нещо, което никой друг не си е
представял.
Можем да наречем тази
сила „интуиция“, но интуицията не е нищо повече от внезапно и непосредствено
проумяване на реалното, без необходимост от думи или формули. Думите и
формулите може да дойдат по-късно, но този проблясък на интуиция в крайна
сметка ни доближава до реалността, а умът ни внезапно е озарен от частица
истина, която преди е била скрита за нас и околните.
Животното е
надарено със способността да учи, но основно разчита на инстинктите си, за да
осъществи връзка със заобикалящата го среда и да се спаси от опасност. С
помощта на инстинкта си то може да действа бързо и резултатно. Човекът разчита
на рационалното мислене, за да проумее обкръжението си, но подобно мислене може
да протече бавно и в мудността си да стане неефективно. Много от нашите
натрапчиви мисли имат склонност да ни отделят от света. Силата на интуицията на
майсторско ниво представлява смесица от инстинктивното и рационалното,
съзнаваното и несъзнаваното, човешкото и животинското. За нас хората е
обичайно да осъществяваме внезапни и силни връзки с обкръжението, да чувстваме
и мислим нещата отвътре. В детството си сме притежавали част от тази силна
интуиция и спонтанност, но общо взето тя бива прогонена от купищата
информация, която постепенно задръства ума ни. Майсторите се връщат към това
невинно състояние – творбите им показват известна спонтанност и достъп до
несъзнаваното, но на далеч по-високо ниво от творческите прояви на децата.
Ако преминете през
процеса на усъвършенстване, устремени към тази крайна цел, вие ще активирате
силата на интуицията, скрита в мозъка на всеки човек, сила, която може да сте
изпитали за кратко, докато сте работили задълбочено върху конкретен проблем или
проект. Всъщност в живота си ние често долавяме тази сила, например когато ни
осени предчувствие какво ще се случи в определена ситуация или когато изневиделица
ни хрумне съвършеният отговор на даден въпрос. Тези мигове обаче са мимолетни и
не се основават на достатъчно опит, за да предизвикаме повторението им. Щом
достигнем до майсторство, тази интуиция ни става подвластна, защото е резултат
от упоритото ни преминаване през един дълъг процес. И понеже светът цени
творческите прояви и дарбата за откриване на нови аспекти от реалността,
интуицията ни носи и огромна практическа сила.
Мислете за
майсторството така: в хода на историята мъжете и жените се чувствали пленници на
ограниченото си съзнание, липсата на връзка с реалността и неспособността си да
повлияят на околния свят. Търсели всевъзможни кратки пътища към това разширено
съзнание и усещане за контрол посредством магически ритуали, изпадане в транс,
заклинания и опиати. Посвещавали живота си на занимания с алхимия, в търсене на
философския камък – непостижимата субстанция, превръщаща всички материали в
злато.
Жаждата за бързо
постигане на резултати с магически средства е оцеляла до наши дни под формата
на прости формули за успех, най-сетне разкрити древни тайни, според които
обикновена промяна в мирогледа ни ще привлече правилната енергия. Има зрънце
истина и практичност във всички подобни усилия, например в акцента върху
силната концентрация при изпълняването на магични ритуали, но в крайна сметка
цялото това търсене е съсредоточено върху нещо несъществуващо, а именно върху
лесния път към практическата сила, бързото и безболезнено решение, златната
мина за ума.
Много хора се
прехласват по тези безкрайни фантазии и в същото време пренебрегват
единствената истинска сила, която притежават. За разлика от ефекта на
магическите или опростенческите формули, можем да видим веществените резултати
от тази сила в хода на историята – великите открития и изобретения, великолепните
сгради и произведения на изкуството, технологичните ни умения, всички творения
на изкусния ум. Тази сила дарява на притежаващите я връзка с реалността и
способност да променят света, за която мистиците и маговете от миналото са
могли само да мечтаят.
През вековете хората са изграждали стени
около подобно майсторство. Наричали са го гениалност и са го смятали за недостъпно.
Гледали са на него като на резултат от привилегии, вродена дарба или
благоприятно разположение на звездите. Представяли са го така, сякаш е
неуловимо като магия. Тези стени обаче са въображаеми. Тук се крие истинската
тайна: мозъкът, с който разполагаме, е рожба на шест милиона години развитие и
тази мозъчна еволюция има за цел преди всичко да ни води към майсторство –
силата, скрита в душите на всички ни.
Деян –
Планирате ли преиздаване?
temz.arabadjieva –
Надявам се скоро да можем да Ви зарадваме с такава новина!
Георги –
Здравейте, скоро ще бъде ли налична книгата?
temz.arabadjieva –
Здравейте, книгата е налична в ново изднаие с обновена корица!