В своята нова книга „За произхода на времето“ теоретичният физик Томас Хертог разисква тези и много други интригуващи въпроси за нашия свят, за които учените продължават да спорят. Хертог е най-близкият сътрудник, с когото Стивън Хокинг работи през последните 20 години от живота си, и заедно с него той започва да изгражда една съвсем различна гледна точка за историята на Вселената, произхода на времето и законите на физиката.
Според „Последната теория на Стивън Хокинг“ учените, включително и самият той, дълго време са гледали по погрешен начин на Вселената. Те са се опитвали да я изследват сякаш са външни наблюдатели – от гледната точка едва ли не на богове извън времето и пространството. „Време е да престанем да се правим на Бог“, казал Хокинг. Защото как можем да наблюдаваме нещо отстрани, ако сме част от нещо?
В своята книга Хертог описва вълнуващия момент на прозрение, когато Хокинг открил грешката си, и тежките години на проучвания, на революционна промяна на перспективата, в която двамата учени заедно проследявали историята на Вселената от съвсем различна гледна точка.
„За произхода на времето“ запознава читателите на достъпен език и с всички ключови моменти от историята на съвременната физика и космология – с еволюцията на науката от Нютон до днешни дни и с невероятните научни постижения и смелите теории – от квантовата механика и теорията за Големия взрив до струнната теория, мултивселената и идеята за Вселената като холограма
Също като Айнщайн, Стивън Хокинг мислеше, че дългосрочното бъдеще на човечеството в крайна сметка ще зависи от това колко добре сме разбрали най-дълбоките си корени. Това го движеше в неговото изучаване на Големия взрив. Окончателната му теория за Вселената е нещо повече от само научна космология. Това е една космология в хуманистичния смисъл, в която Вселената е разглеждана като наш дом – макар и голям, – а нейната физика има корените си в нашите отношения с нея.
Томас Хертог
