През 1945 г. Херман Гьоринг и редица други знакови нацисти, като Карл Дьониц, Вилхелм Кайтел, Алфред Розенберг и други, са прехвърлени в Люксембург, където американците са създали център за разпити. Като част от подготовката на Нюрнбергския процес на работа е назначен амбициозен психиатър – Дъглас М. Кели, който има възможността да изследва техните умове. Какво прави тези хора престъпници? Дали са се възползвали от възможности, които биха могли да изкушат и мнозина от нас? Дали са се родили със зли наклонности? Дали са имали психични разстройства – някакъв вид „нацистки ум“, – които биха могли да обяснят поведението им? Кели разбира, че достъпът му до най-известните престъпници на века може да му донесе отговори и слава. Но вместо това неговият ум сякаш бива отровен от досега с нацистите.
В „Нацистът и психиатърът“ за първи път е разказана цялата забележителна история за участта на оцелелите от нацистката върхушка след края на Втората световна война. А още по-впечатляващо е как тези покварени умове все така влияят на хората около себе си, включително върху професионалистите, които са изпратени да ги изследват, за което и свидетелстват досега пазените в тайна бележки и медицински записки на д-р Кели. До наши дни психолозите спорят дали тестовете на Роршах, приложени върху пленените нацисти, дават достоверна информация, или за пореден път мистерията на човешкия ум, способен на абсолютното зло, си остава непокътната.
