Тази книга е историята на семейство Тренчеви. По детински искреният неподправен разказ на Сотир е увлекателен, различен, актуален и се чете като роман, но неизбежно отразява и темата за геноцида над българите в Македония.
От 107 години в сърцето на Европа великосръбските шовинисти, първо в кралска, после в комунистическа Югославия ,провеждат свиреп, варварски антибългарски геноцид. От 1913 до 1944 година българите в Македония насилствено бяха обявени за южни сърби, техните имена бяха посърбени, езикът насила беше сръбски. С азиатска бруталност, запомнена от времето на османското иго, те бяха гонени, затваряни и убивани.
През 1944-та новият комунистически диктатор Тито по съвет и с подкрепата на Сталин приложи нова тактика в геноцида над българското население във Вардарска Македония. За броени дни бяха сменени отново националността, имената и езикът им, тоя път като „македонски“. Несъгласните бяха разстреляни без съд и присъда – над 35 000 души, а около 200 000 преминават през затворите и зловещите Титови концентрационни лагери.
Геноцидът продължава! С пълна сила. И сега. В момента. Защо?
