Образователните индустрии

Автор: Пиер Мьоглен

Преводач: Веселина Илиева

ISBN: 9789542814511

Дата на издаване: 2014

Страници: 156

Преведено от: френски

Корица: мека

Корична цена: 12.00 лв.

Тази книга разглежда образователните индустрии
и продуктите на техните пет сектора: учебниците, образователните средства,
превърнали се в педагогическа информатика, дистанционното обучение, продуктите
за неформално обучение, дигиталните информационни системи и системите за
управление на обучението. Индустриални ли са тези сектори?

Четири от тях се раждат в началото на ХІХ в. в
контекста на първата индустриална революция, на бума на търсенето и на
недостига на работна ръка, на механизирането и масовизирането на
производството. Така в Съединените щати липсата на преподаватели е причината за
появата през 1809 г. на патент за обучаваща машина, последван от около 600
модела в продължение на сто и петдесет години; именно заради твърде многобройната
и разпръсната аудитория във Великобритания през 1840 г. се ражда дистанционното
обучение, а от 1833 г. френската администрация поръчва на издателите стотици
хиляди учебници; през същата година се появява Magasinpittoresque, първото френско периодично издание за обучение чрез забавление. През
1851 г. Педагогическият музей в Щутгарт започва производството на голяма
поредица документи, предназначени тъкмо за масовото образование, изпреварвайки
тези в Хамбург, Торонто, Лондон, Санкт Петербург, Париж, Виена, Сантяго и др.

Но, родени едновременно и едновременно
индустриализирани, тези сектори се развиват независимо един от друг. Още повече
че петият, този на дигиталните информационни и управленски системи, който е
само на двадесет години, стои встрани. Разминаването на секторите е един от
факторите, който дълго време лишава словосъчетанието „образователни индустрии”,
появило се към 1960 г., от успеха на съвременното му – „културни индустрии”.
Променя ли компютърното обучение (e-learning) тези дадености? Изобретено от Cisco, световен лидер в мрежовото оборудване,
целящо да покрие изцяло приложението на Интра- и Интернет за образователни
цели, понятието е възприето от администрацията на Клинтън, после от голяма част
от общността на експертите. При все това, разногласията между тези, които
ограничават периметъра му до онлайн обучението, и онези, които го разширяват до
всички компютърни образователни продукти, свидетелстват за междусекторните
проблеми: издатели, производители на мултимедии, оператори на дистанционно
обучение и интегратори на платформи засвидетелстват своите особености,
конкурират се в едни и същи пазарни ниши, но се изправят заедно пред едни и
същи трудности – неустойчивост на пазарите, конкуренция на собственото
производство с външните за образователната сфера продукти, натиск от страна на
операторите на мрежите, на интернет доставчиците и производителите на
оборудване и др.

Какво отражение имат тези противоречиви
движения на отдалечаване и сближаване върху образователните индустрии като
цяло? Този, както и много други, свързани с него въпроси, ще бъде разгледан
успоредно с проблема за зараждането на тези индустрии, на техните пет сектора и
многостранните тенденции, конкуриращи и противопоставящи се на тяхната
консолидация и на тяхната динамика.

Съвременните
образователни средства
и медии не са родени от интернет: учебниците, техническите пособия, подпомагащи
преподаването (преобразили се днес в педагогическа информатика), дистанционното
обучение, „игровите образователни” продукти се появяват в началото на ХІХ век в
контекста на образователния бум, на недостига на работна ръка и на
механизирането на масовото производството. Броят на образователните продукти
непрекъснато се увеличава, те масово се разпространяват и се използват,
следвайки императивите на индустрията за увеличаване на производителността на
труда.

Тяхната цел е да подобрят качеството и ефикасността на образованието,
да се борят срещу неуспеваемостта, а понякога – да инструментализират
образованието и да поощряват “фабриките за дипломи”.

И ако “дигиталната революция в образованието” (все още) не е
настъпила, то дигиталните ученически чанти, мултимедията, elearning-а,
дигиталните платформи и дигиталната работна среда, и т.н., дали ще съпътстват,
(или вече съпътстват?), промените в нашите образователни системи. Кой ще ги
изработи (или вече ги е изработил), кой ще ги използва (или вече ги използва) и
как?

Авторът е професор, директор на Лабораторията
за науката на информацията и комуникациите в университета Париж-ХІІ директор на Дома за хуманитарни науки в Париж север.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Образователните индустрии“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *