Хипермодернизъм и неоконцептуализъм

Развитието на неоконцептуализма катохудожествен метод е обвързано с разгръщането нахипермодернизма като ментална нагласа, така какт9и постмодернизмът като „умонастроение“(Еко) есвързан с художествения метод на концептуализма.
Периодът между 80-те и 90-те години на XX векусловно би могъл да се приеме за начало нахипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не бимогло да протича изолирано, хипермодернизмъткато ментални нагласи и манталитет, всмуква иБългария. Процеси, характерни за постмодерната, анякои от тяхи за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване“ на света, съкращаване на време пространството, глобализация, възраждане на локалността, развитие на киберпространството, децентриране и премахване на йерархичността,фрагментираност на Аза, „залезът на дълга“(Липовецки), дехуманизация, модифициране на социалното пространство в естетическо,деконструкция, симулакрум, „неопределеност“ в изкустрото, цитатност,колажнос, еклектизъм, плурализъй, релативизъм, утилитаризъм,индивидуализъм и т. н. няма как да ни подминат, тъй като става въпрос за духовен климат.
Основната за постмодернизма характеристика – симулакрумът, е емблематична както за соц. пространството, така и за марксическата естетика.
Реалността, е подменена от симулакруми,а културата – от идеята за култура.