Лица и родопски истории из световните културни столици
Снимки и думи – това е събрала в проекта си „Далечни песни” младата фотографка Марги Русева. Част от проекта е и книга на български и английски език от издателство Ciela, която представя въздействащите разкази и снимки на родопчани. След като прекарва 6 години в различни големи градове на Съединените щати, авторът на проекта Марги Русева пътува почти толкова време из Родопите, където събира образи и истории на хора от планината. Книгата разказва личните и емоционални истории на местното население, съхранило се далеч от забързания градски свят, а фотографиите запечатват одухотворените лица на хората от този мистичен край на България. “Това е книга за хора и място, които дълго време снимах и бяха част от живота ми. Бих искала да се срещнете с тях чрез снимките и историите, които записах”, казва авторката. Марги Русева е фотограф и преводач от и на английски език. По време на шест годишното си пребиваване във Вашингтон и Чикаго участва в общи и самостоятелни изложби. Първата ú самостоятелна експозиция в България е представена във Френския културен институт през 2009 г. и е посветена на музикалната група Gravity Co.
Песента на Сашо
– Див старец е – казват
бабите за бай Сашо. – Небръснат, неýгледен, с рошави вежди… – Викат му, – Сашо,
кат излезеш на баира, да сa обръснеш… Не мой ходи
така брадясал горе, шa уплашиш туристите!
Срещам го в селото, гони
кравите напред-назад, току дърпа панталона нагоре… И ха, да го натъкми…
някоя крава вземе, че избяга и той пусне панталона… Изобщо, излезе ли от къщи, бай Сашо вдига голяма
олелия.
– Див старец е – повтарят бабите в селото. – Небръснат, неýгледен, ама си е добър човяка… Всичко за туристите прави. И е луд – още
казват бабите. – Tу пее, ту не пее, на халос работи, вместо кравите да си пасе… Зa лудо са
бъхта.
Намерих гона високото, на баира, далеч от селото. Там, до някакви камъни, много камъни – цяла камaра. Бяха различни по големина и кой знае
откъде довлечени…
– Бай Сашо – викам – какво ще правиш тука?
– Ами, кат дойдат хората… да са не мъчат.
– Че
кoи хора да дойдат, бе Сашо? И тия камъни, за
какво са ти?
– Че как за какво! Кат минат през планината, да спрат хората, да си
починат, да не ги вали дъжда… Заслон да има тука, заслон за
туристите.
“Див старец е – сетих се за бабите– ама е добър човяка…”
– Откога го правиш? – питам.
– Абе, не е важна тая работа. Важно е, че кат стане заслона, тука ша са събират
хора, мохабет ша си правят, топло ша им бъде… Ти, не слушай бабите, какво
разправят за мене… Че на халос било, зa лудо
било, че съм ги мъкнел тия камъни, отдалече…
И бай Сашо ме погледна някак сериозно и важно…
– Туй заслона, дет ша са събират хора… Туй е голема работа. Щото, от мен
да знаеш, с адин човек свет не става. Света става с много хора…Тъй да знаеш.
После бай Сашо запя някаква песен. Беше весела песен. А aз бавно тръгнах надолу, към селото… Докато вървях, все чувах песента му.
Чуваше се надалеч…
Отзиви
Все още няма отзиви.