Стефан Шарлопов. Кога, как, какво:
- Как човек, оставал с 5 лева в джоба, успява да инвестира 220 милиона евро?
- Какво прави, когато му предлагат „червен куфар” с 1 милион долара?
- Как губи 5000 лева при първата си сделка и печели 55 000 с втората?
- Защо не е на мястото на Косьо Самоковеца в контрабандата?
- Какво му предсказва пророчицата Вера Кочовска?
- Как се спасява от отвличане? Участвала ли е държавата в това?
- Какви чудеса се случват в комплекса му „Созополис”?
- Защо Бойко Борисов винаги открива обектите му?
- Защо дъщеря му Ева напуска „Розе”, училището за принцове?
- Защо шефката на „Шарлопов хотелс” Ева Шарлопова си взима две котки „Девон рекс” за 3000 евро?
- На какво се дължи „парадоксът на постоянния успех” на Шарлопови?
Не можех да разбера – какво толкова имаше да
му мисли човек като него? Седеше пред вила за половин милион евро. На главата
си носеше бейзболна шапка „Мерцедес“, на лицето – тъмни очила „Булгари“, на
китката – лимитирана серия „Юлис Нарден“, а в ръката – химикалка „Шопар“.
Шегата ми увисна в маранята.
Той не ме
виждаше. Не виждаше, а като че ли слушаше някого. Вълните, които се громеха
нейде под краката му? Въздушните боеве на гларуси и чайки
за всяка храна? Или напътствията на Господ, който го терзаеше и тормозеше,
преди да му покаже любовта си?
Бе толкова вглъбен, че трудно вадех думите
от него.
Пренесъл бе на собствените си ръце огромна
скала. Целият бе изранен…
220 000 000 евро.
В спомените ми изплува картина: Стефан
Шарлопов води хоро и развява огромен байрак.
Парадоксално, хорото се извива в новия му по
онова време турски ресторант. Е, как да се открие турският ресторант на Стефан,
ако не с трибагреник и българско хоро?
Целият елит е там – купон! Околните се
суетят около него, усмихват му се, мъчат се да се присламчат, смучат сили.
Роден на 14 октомври 1962 г., онази вечер
Стефан Шарлопов празнува четирийсет и шест години. Млад е, а е натрупал
столетия…
Четири години по-късно, на петдесетгодишния
си юбилей, той се облича от глава до пети като своя адаш, Стефан Караджа.
Всички баровци на партито са оставили марките в гардеробите, защото до Стефан
могат да се веселят само в народни носии – в потури, сукмани и цървули.
Зад гърба му са останали заводите за
хранителни продукти и минерална вода „Роял фуудс“, „Роял кейк“ и „Девин“. Пред
него е петзвездната корона на „Шарлопов хотелс“ – хотел „Пирин“ в Сандански,
„Янтра“ във Велико Търново, „Мургавец“ в Пампорово, а също – хотел „Палменвалд“
в сърцето на Германия, къщи в Боженци, комплексът „Созополис“…
Животът му е историята на туризма в
България.
Не е ли време да викне на Бог:
– Стига! Стига ми!
Пет години по-рано, когато започнахме
книгата, се чудехме къде да седнем да говорим надълго и нашироко.
Без да му мисли много, Шарлопов ни покани у
дома. Отделил ни бе цял ден, което е чудо, защото по телефона разговорът с него
не продължава и минута!
Докато взимахме завоите на Владая, с
фотографа Оги Панов се питахме какво ли ще стане сега? Ами ако децата се
разтичат и разпищят из къщата? Ако Стефан Шарлопов не е в настроение?…
Селцето Владая е от западната страна на
Витоша, на припек. Уютна, заможна къща. Съвсем накрая, до гората и шумящата
река.
Влизам и не мога да повярвам на очите си –
Стефан, известен с буйния си нрав, се е кротнал през уикенда вкъщи, гука си с
жена си и играе с децата като мечок с мечетата.
Малките го гледат в очите с обожание. Цари
мир и дисцип-лина. Но най-дисциплиниран от всички е Господарят на тази хралупа.
– Аз вече минах етапа в моя живот, когато
никой не знаеше къде ходя и какво правя.
– Имало ли е такъв етап?
– О, ти нямаш представа!… Просто не е
истина! Ужас. Младежки години – бачкане, жени, пиене и ядене… Денонощно по
ръба на бръснача!
– Сега си домошар?
– Не.
– Не си?
– Домошар съм, но съм балансиран. Обичам
компании, обичам…
– Можеш ли да кажеш какъв е първият ти
спомен? – започ-вам аз с коронния въпрос на Зигмунд Фройд.
– Мога. Бях на шест години. Първият ми
спомен от Бургас – аз съм роден там – е всъщност с моята първа любов от
детската градина. Това е първият ми спомен!
– И какво стана?
– Яна… Какво стана? Целунах я… Харесахме
се, лежахме на една спалня. Беше ми много интересно!
Стефан не чува за Яна никога вече. Но не е
чудно защо точно „любовен“ е първият спомен. Ако човек се взре в младежките му
снимки, личи темперамент, на който по-късно жените трудно ще устоят.
Отзиви
Все още няма отзиви.