Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница.
Артистка.
В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката.
Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога…
Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си.
Странница. Скитница. Жена с тайни…
Георги Тошев, август 2015 година
ТЯ е изиграла дивачки и интелигентки,селянки и гражданки,еснафки и клетници,момичета и старици,майки и самотници.
ТЯ обича да влезе в героинята си.И да заживее за дълго с нея.
Царица е на паузите.
Героините ѝ преодоляват границите между страха и страстта.
ТЕ те влюбват.
Катя Паскалева влиза в голямото кино през света на писателя Николай Хайтов.
Съдбата ѝ отрежда да бъде положена до неговия гроб след смъртта ѝ.
Първата ѝ поява на голям екран е в ролята на Найме в„Краят на песента“.Заявка за дълго и плътно присъствие в българското кино.
Лицето ѝ е с„овал на тракийска хубавица“.В очите ѝ грее потаен пламък.Тя успява да въплъти в себе си не само женствеността на българката,но
и бунта на чувствителността си.Критиците и публиката подминават с мълчание филма.
Катя Паскалева е не само ново лице за киното в края нашейсетте години,но и ново дарование,изградено сякаш от противоположни качества.
Едва когато се появява като Мария в„Козият рог“,създаден по „Диви разкази“ на Хайтов,всички съмнения на скептиците се разсейват.
Ражда се истинска кинозвезда.
Отзиви
Все още няма отзиви.