Първата автобиографична книга на Сашо Диков.
В нея журналистът говори за КТБ, Делян Пеевски, Бойко Борисов, Цветан Василев и най-актуалните проблеми в държавата. Сашо Диков описва подробно и своя опит в телевизията, срещите и сблъсъците си с популярни лица – от Симеон II до Георги Илиев. Включена е и темата за манекенките, българските миски и конкурсите за красота, както и, разбира се, българския спорт и това защо той не може да съществува без скандали и без допинг.
В книгата са включени откъси от интервютата на Сашо Диков с хора като Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Сотир Цацаров, Аня Пенчева, Кеворк Кеворкян, Жени Калканджиева, а също и текстът на последното интервю на Диков с Цветан Василев, в което той обвинява Цацаров и Искров.
Защо Бойко Борисов 2 ще завърши по-зле от Бойко Борисов 1?
Защо Росен Плевнелиев се превърна в карикатура на самия себе си?
Защо не трябваше да бъде избиран Сотир Цацаров?
Защо за патриарх беше избрано ченге от ДС?
Защо Цветан Цветанов още е в политиката, а Москов и Лукарски са все още на постовете си?
Фарсът Рупърт Мърдок.
Българските миски – защо само красотата не стига?
Защо не може да има спорт без допинг?
Отговорите на тези и на много други въпроси ще научите в първата автобиографична книга на Сашо Диков „Истината боли”. Телевизионният водещ отправя унищожителна критика към Бойко Борисов, Сотир Цацаров, Божидар Лукарски, Иван Искров и към цялата българската политическа класа и съдебна система. Специално внимание той отделя на кризата с КТБ и на черното тото.
Журналистът не спестява нищо и от търканията си с Кеворк Кеворкян и Хачо Бояджиев. Разказва за сблъсъците си с редица известни и влиятелни личности – от Симеон II, през Иван Костов до самия Георги Илиев. В книгата е включено и специално интервю с Нери Терзиева за състоянието на българската журналистика.
„Истината боли“ е написана с помощта на талантливата журналистка Ирина Вагалинска.
Читателите ще могат да прочетат и пълния текст на интервюто на Сашо Диков с Цветан Василев от 21 февруари 2016 г.
Цитати:
„Наистина изглежда невероятно да съществува политик, който сутрин, обед и вечер може да защитава коренно различни позиции, но въпреки това се радва на доверие и продължава да управлява.” – за Бойко Борисов
„Цветан Цветанов трябваше да отиде в историята, още когато от парламентарната трибуна има наглостта да изкара екип горнооряховски лекари убийци.”
„Ние сме във фазата на Румъния в навечерието на 2005 година – отвсякъде вони на лайна, но нищо не се случва.”
„В България почти всички, включително премиерът, изпитват страх от Цацаров и никой не смее да му опонира сериозно, камо ли да променя статуквото в прокуратурата.”
„Научих още нещо важно за медиите – колко е лесно да бъдат напазарувани тъкмо с разликата между високите лихви по кредитите и ниските – по влоговете на държавните фирми.”
„Джулия Бул, която е блестяла сред елита на Париж, ми е казвала – ти имаш обноски като на френската аристокрация, откъде ги придоби? Как откъде, отговарях – от махала Камен мост над река Бели Осъм!”
„От години наблюдавам „Мис България“ и съм убеден, че там не отиват най-хубавите момичета.”
„Никога не упреквам жените за изборите, които се налага да правят. Разбирам онези, които напредват чрез секс – една свирка може да даде повече от тонове книги, да донесе по-лесно и по-бързо изкачване нагоре.”
„Може би мнозина днес ще се изненадат, но заради „гърба“, който имаше, Славков беше успял да създаде атмосфера на освободеност и на сигурност.” – за ерата „Славков” в телевизията
„Тъй като от доста време следя проявите в нашия футбол, мога смело да кажа, че той е тотално в плен на корупцията и тото мафията.”
„Наистина
изглежда невероятно да съществува политик, който сутрин, обед и вечер може да
защитава коренно различни позиции, но въпреки това се радва на доверие и
продължава да управлява.” – за Бойко Борисов
„Цветан Цветанов трябваше да отиде в историята, още
когато от парламентарната трибуна има наглостта да изкара екип горнооряховски
лекари убийци.”
„Ние сме във фазата на Румъния в навечерието на 2005
година – отвсякъде вони на лайна, но нищо не се случва.”
„В
България почти всички, включително премиерът, изпитват страх от Цацаров и никой
не смее да му опонира сериозно, камо ли да променя статуквото в прокуратурата.”
„Научих
още нещо важно за медиите – колко е лесно да бъдат напазарувани тъкмо с
разликата между високите лихви по кредитите и ниските – по влоговете на държавните
фирми.”
„Джулия Бул, която е блестяла сред
елита на Париж, ми е казвала – ти имаш обноски като на френската аристокрация,
откъде ги придоби? Как откъде, отговарях – от махала Камен мост над река Бели
Осъм!”
„От години наблюдавам „Мис България“ и
съм убеден, че там не отиват най-хубавите момичета.”
„Никога
не упреквам жените за изборите, които се налага да правят. Разбирам онези,
които напредват чрез секс – една свирка може да даде повече от тонове книги, да
донесе по-лесно и по-бързо изкачване нагоре.”
„Може
би мнозина днес ще се изненадат, но заради „гърба“, който имаше, Славков беше
успял да създаде атмосфера на освободеност и на сигурност.” – за ерата
„Славков” в телевизията
„Тъй като от доста време следя
проявите в нашия футбол, мога смело да кажа, че той е тотално в плен на
корупцията и тото мафията.”
ФАРСОВЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА
Делото „Октопод“
и отзивчивите мекотели около него. „МВР Пикчърс“ представя Алексей Петров
в главната роля. На пазар за медии и политици с парите от разликата между
високите лихви по кредитите и ниските – по влоговете. Как „Косопад“ не
можа да затъмни рейтинга на „Листопад“. Имало борсови акули и между
прокурорите.
огато
за пръв път като журналист нагазих в онова нещо, което у нас наричаме съдебна
система, останах изумен. Представях си, че това е една от най-висшите сфери на
човешката дейност, че там работят хора с изключителни професионални и
нравствени качества, но всичко това се разби на пух и прах.
В продължение на пет години ходих по съдебните зали, прекарал съм
десетки часове там покрай двете най-знакови дела от управлението на Бойко
Борисов – тъй нареченият „Октопод“ и делото „Цонев-Сантиров-Попов“. Правил съм
многобройни интервюта с обвиняемите по тези дела, присъствал съм на десетки
заседания. Бях в залата и когато съдия Иван Коев създаде прецедент в българското
правораздаване, като прожектира видеосюжети и пусна записани телефонни разговори
от срещите на Петьо Петров-Еврото и съдия Петър Сантиров. Всички колеги си
тръгнаха много преди да превали средата на тези 13-часови записи, но ние с една
колежка стажантка устояхме докрай. Тя – понеже беше старателна, а аз – защото
съм тъп, но упорит, как
то се казва. Чухме и диалози от типа: „Абе, ти не я ли изчука онази съдийка, тя
е доста дашна…“, но почти нищо по същество.
А всичко започна като на кино. На 10 февруари 2010 година бяха
извършени няколко шумни ареста, за които разбрахме от новините на телевизиите.
Алексей Петров, бившата барета, беше арестуван от настоящи барети в тризонета
му. Проснаха го по очи и, както ми е разправял по-късно, понеже камерата засякла,
го накарали да направи втори дубъл със слагането на белезниците…
Тогава си казах – каквото и да е направил един човек, и най- големият
престъпник да е, не би трябвало да бъде унижаван така. Алексей Петров беше
преподавател в икономическия институт, бивш съветник в ДАНС, председател на
федерацията по карате… Видя ми се ненормално да се отнасят така с него.
Впоследствие се разбра, че нареждането е било такова – не само за неговия, а и
за останалите от „Октопод“ арести – да бъдат извършени по възможно
най-унизителния начин. По това дело бяха оковани седмина, с изключение на
Петров с нито един от другите не се познавахме, включително и с тъй наречения
„мозък“ на „Октопода“ – адвокат Николай Велков, който навремето измислил
схемата как да бъде приватизирана Корпоративна банка. Бях чувал само за Пламен
Стоянов по прякор Големия Дамбовец, крупен бизнесмен в преработката на метални
отпадъци, бяха ми направили впечатление рекламите на неговата фирма на цели
страници в пресата. Той понесе и най-големи загуби след запорите, които бяха
наложени на всички обвиняеми по делото.
Нещата с „Октопод“-а станаха интересни от арестите нататък, но са и
смразяващи като предистория. Малко след като през 2009 година Бойко Борисов
взе властта, Алексей Петров даде интервю за в. „Труд“, в което лайтмотивът
беше: „Бойко, свали лихвите…“. Той добавяше, че май е първият, който се
опитва да каже на сръдливия и мнителен Борисов, че в тази политика има нещо
сбъркано, както и че в ДАНС са си свършили работата дотук, но битката с
корупцията трябва да продължи.
След това интервю не последва видима реакция. По-нататък Съюзът за стопанска
инициатива на гражданите, на който Алексей Петров е изпълнителен директор,
написа официално писмо до финансовия министър Дянков – че държавата може да си
позволи да намали лихвите по кредитите с пазарни механизми, не с
административни. И че с пренасочване на финансите на държавните фирми от
търговските банки към Българската банка за развитие ще се прекратят корупционните
практики. Ставаше дума и за това, че предложеният модел не ощетява държавните
фирми, а минимизира рисковете от загубите от евентуални неблагоприятни събития
в банковия сектор.
Месец и половина по-късно, през февруари 2010 година Теодор Дечев от
същия съюз изпрати писмо до Бойко Борисов, в което обърна внимание, че
напоследък МВР се свързва с отделни граждани и ги кара да си спомнят факти и
обстоятелства, които злепоставят Алексей Петров. Включително около подозрение
за убийство. Самият Петров коментира по този повод, че – докато преди се чували
почти ежедневно с премиера, от януари той престанал да му вдига телефона.
Седмица след писмото от февруари последваха арестите. Те получиха
подкрепата и на американския посланик Джеймс Уорлик, защото изглеждаха като
проява на борба с организираната престъпност. В секретните грами до своето
правителство обаче посланикът пояснява – от тези акции няма да има ефект, ако
не свършат с осъдителни присъди.
Както всички вече знаем, това не се случи. А процесът се сдоби с две
лица: абсурдно и смешно вътре в залата, респектиращо – в медиите. Голяма част
от тях редовно правеха интервюта с прокурора и с министър Цветанов в точните
моменти – например когато предстоеше гледане на мярка за неотклонение. Другата
страна също съзнаваше, че подобни процеси до голяма степен, поне в началната
фаза, се решават от медиите. Вече споменах, че почти веднага след като излезе
от ареста, Алексей Петров ме потърси и опита да ми връчи няколко пачки с
бележка „първа вноска“, защото смяташе, че с моите материали около делото съм
допринесъл най-много за неговото освобождаване. Дотогава не беше ставало дума
за пари, а аз се постарах и нататък да не се случва повече. Позицията ми беше
принципна, заради нея имах 5S неприятности дори със собствениците на Канал 3, които си бяха имали
взимане-даване с Алексей Петров около интересите му в кабелния бизнес. Казваха
ми – ама той си е бандит, не му е чиста работата, защо го защитаваш?
Всички
репортажи и интервюта с неговите и на другите подсъдими адвокати правех заради
себе си, колкото и егоистично да звучи. Защото не можех да се примиря, че сме
страна, в която е възможно публично да се унижават граждани, без да е доказано,
че са виновни. И че може да се създава настроение срещу тях със съучастието на
голям кръг услужливи медии.
Поне в
Европа, когато обвиняваш един човек, трябва първо да събереш годни
доказателства, способни да издържат в съда. Иначе всичко се превръща във фарс:
присъди няма, репутациите и бизнесът на обвинените се съсипват, те си търсят
правата в Страсбург, но и да успеят да осъдят държавата там, отговорни за
провала пак ще липсват.
Тъкмо затова
след излизането на Алексей Петров от ареста му предложих да направим серия
предавания, в които да разкаже кой кой е в държавата от неговата гледна точка.
Дори тръгна анонс по Канал 3: „Очаквайте в скоро време новия драматичен сериал
„Косопад“…
Но до
поредица не се стигна. Направих няколко интервюта с Алексей Петров, само че той
така и не каза нещо особено.
Покрай това
дело и обясненията на Николай Велков аз научих още нещо важно за медиите –
колко е лесно да бъдат напазарувани тъкмо с разликата между високите лихви по
кредитите и ниските – по влоговете на държавните фирми. По такава схема дълго
време просперираше Цветан Василев като шеф на КТБ и медиен бос. Но, както
допълни още през 2012 г. Алексей Петров, и няколко други банки използват към
100 милиона лева годишно, получени по такъв начин, за да купуват медии и да
корумпират политици.
Когато попитах Николай Велков – добре де, ами ако съответната държавна
фирма си поиска парите, няма ли да се срине системата? Той ми обясни, че ако
дадеш милиони на влог, ти получаваш и рушвет за това. И после много, ама много
внимаваш с поетото задължение, че няма да си ги искаш преди определен срок…
Отзиви
Все още няма отзиви.