Тази книга е пъзел, а може би кръстословица, която едва ли ще реша изцяло. Ще започна не от триумфа на АББА, а от днешния ден на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид. Историята на АББА не е сензация! Тя е обикновена среща на необикновени таланти. Те преживяват своето лично Ватерло, но не се оставят то да бъде единствено. Историята им наподобява филм. Не холивудски, а шведски. В нея съжителстват елементи от великата северна сага, преплитат се триумф и трагедия, богатство и бедност. Спомнете си Нора на Ибсен или госпожица Юлия на Стриндберг. Каквото и да им се случва, те успяват да
преодолеят себе си в преследването на своите мечти. Подобно на филмите на един друг велик швед, кинорежисьора и драматурга Ингмар Бергман, във филма на АББА има и болка, и светлина, и мрак, и така характерните за Севера неистовост и последователност.
Историята на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид е дълбоко лична. Но тя има и своята публична страна. След 1974 година, когато никому неизвестните шведи печелят в английския град Брайтън наградата на песенния фестивал Евровизия с парчето „Waterloo”, животът им става твърде публичен. Той вече не им принадлежи изцяло, защото каквото и да правят оттук нататък, то ще бъде следено, коментирано, често изопачавано от медиите в целия свят. През 2006 година при първата ми среща с Фрида в швейцарското градче Цермат, където живее през последните години, тя ми каза:
Да бъдеш публичен, значи да си готов да споделяш с другите.
На крилете на еуфорията
Девети февруари, събота, 1974 година.
Швеция избира своя представител за музикалния конкурс Евровизия. През 1973 година песента „Ring, Ring” на АББА се заковава на трето
място. Самият конкурс не протича на живо. Всичко е записано и завършено преди
обяд и АББА имат изключителната възможност да се съберат във фамилната къща на
Стиг и да гледат по телевизията собствения си триумф. Зрителите са възхитени от
ексцентричните им костюми, както и от ефектното появяване на диригента
Свен-Олоф Валдоф, облечен като Наполеон. С една дума „Waterloo” „издухва” конкуренцията. Този път Стиг е
категоричен, че групата ще се нарича АББА, съставена от първите букви на
малките имена на четиримата. В Швеция обаче от години най-голямата фабрика за
рибни консерви носи същото име. Мениджърът успява да се договори със
собствениците й за името. Той е убеден, че като АББА групата по-лесно ще се
наложи на световния музикален пазар. И се оказва прав!
Заради голямата победа на АББА
празненството у семейство Андерсон продължава до ранните сутрешни часове. Но
време за почивка няма. Още в сутринта на неделния ден помещенията в Полар мюзик се превръщат в кошер, където
усилено се тиражират записи с английската версия на „Waterloo” и се разпращат
съобщения до музикалните магазини. При Стиг Андерсон, както е известно, няма
случайни неща. Още през януари той представя песента на музикалния преглед МИДЕМ (за коректора Marché International du
Disque et de l’Edition Musicale) в Кан, където АББА обира симпатиите на
представителите на европейските медийни къщи. Групата е промотирана по същия
начин една година преди това, което спомогна за добрата продажба на „Ring Ring” извън границите на Скандинавия,
особено в страните на Бенелюкс, където „телефонната песен” си извоюва място във
върха на топлистите. Преди участието в Брайтън дейността на Стиг около
промоцията на „Waterloo”
се утроява – всички по-големи радиостанции притежават промо сингъла, много
средства са вложени в рекламата и в американски списания от типа на Кеш Бокс и Билборд. Това е резултат от планираната паралелна атака спрямо
американския пазар. Тъй като през 70-те било в сила правилото избраните песни
на страните участнички да не се пускат пред обществеността до определена дата,
„Waterloo”
не е могъл да бъде открит в шведските музикални магазини до 4 март, когато
едновременно започва продажбата на двата сингъла – с шведската и с английската
версия. Това са първите плочи, на които е изписано името на групата – АББА, но
заради по-лесното идентифициране било добавено и старото: Бьорн, Бени, Агнета и
Фрида. Заедно със синглите се появява и едноименният албум, който до края на
годината бележи продажба от четвърт милион плочи и така поставя рекорда на
най-комерсиалната дългосвиреща плоча в историята на Швеция. Бьорн си спомня с
носталгия онези времена:
По
онова време Евровизия беше единственият възможен трамплин за всяка шведска
група, която желае да стане известна извън границите на страната. Нямаше
никакъв шанс англичанин или американец да пожелае да чуе нещо, което идва от
някаква си скандинавска страна. Можехте да изпращате колкото си искате записи,
знаейки със сигурност, че ще завършат в кошчето за боклук.
Преди АББА да пристигне в Брайтън,
където в тамошния Доум Тиътърна 6 април се очаква участието й на европейската сцена, четиримата се
приземяват на лондонското летище. Планът предвижда два дни за запознанство с
останалите участници. На летището Хийтроуги посрещат представители на Ерик рекърдси ги отвеждат с луксозен Ролс-Ройс.
Освен четиримата с тях са Стиг и неговите помощници Ханс Беркгвист и
промоутърът Томас Йохансон. Младите шведи изпадат в транс, когато чуват своята
песен по радиото в колата, както и твърдението, че тя се върти по-често дори от
песента на представителката на Великобритания – Оливия Нютън Джон. Нейната
„Long Live Love” е един от главните фаворити на конкурса. Според залаганията, с
наближаване на съботата, пред групата се очертава жестока конкуренция – Италия
с Джилиола Чинкуети и нейната балада „Si”,
Холандия с дуета Маут&МакНийли веселата песничка „I See a Star”. Тя, в съпровода на стара латерна и весело
свиркане, е толкова заразителна, че дори изпълнителите на АББА започват да си я
тананикат. Но не след дълго, на един купон в навечерието на конкурса,
холандците губят симпатиите на Агнета и Фрида. Мъжката половина на дуета Уилем Дуйн (за коректора Willem Duyn) едър, брадясал и рошав мъжага, не спира
да пие и под действието на алкохола тича из залата, викайки:
Ние
ще победим!
За този безумен тип Фрида си спомня с
неприязън:
Скарахме
се.Държеше се агресивно и аз му отговорих
твърде неприлично на английски!
Агнета е следващата жертва на Уилем.
Разгорещеният певец се навира в лицето й, крещейки:
Коя
си ти? АББА? Мислиш си, че си най-добрата? Аз съм най-добрият!
След това я хваща през кръста и вдига
във въздуха. Едва тогава холандците се засрамват и слагат край на безумното му
поведение, извеждайки го от залата. Но това не е единствената неволя, която
виси във въздуха по време на провеждането на Евровизия. Заплахите от терористи са все още актуални. Още е близък
споменът за ужаса на Олимпийските игри в Мюнхен 1972 година. Затова
застрашените участници от Израел, Гърция, Ирландия са изолирани на отделен
етаж, а останалите изпълнители трябва да преминават през полицейски заграждения
и метални детектори. Освен срещу пияния холандец, членовете на АББА беснеят и
срещу звукооператорите на БиБиСи. На
репетициите те съзнателно намаляват звука на „Waterloo” матрицата по отношение на вокалите.
Възможно е звукооператорите на шлагерното състезание просто да не са свикнали с
този тип музика, заради който през онази година Швеция се откроява от
конкуренцията, но това не може да е оправдание за игнорирането на молбите на
Бени и Бьорн, които в един глас викат:
По-високо,
по-високо!
Едва когато Стиг заплашва с оттегляне от
конкурса, техниците на БиБиСи вдигат
модулаторите. Последната репетиция с костюми е в ранните следобедни часове на 6
април. Тя е предназначена за членовете на журито от 17-те страни участнички,
които въз основа на това взимат решения как ще разделят своите точки.
Останалата част от следообеда АББА прекарват в почивка. Най-нервен от
четиримата е Бьорн, който горчиво съжалява, че не се е подложил на диета:
Макар
по онова време да говорех, че панталоните ми са лошо скроени, истината беше, че
бях надебелял и едва ги облякох. Беше ужасно. Не можех да седна. Приличах на
дебела коледна елха!
АББА излиза на сцената осма в почти
еднакви блестящи дрехи, с ботуши с платформи, със „звездообразната” китара на
Бьорн и диригента Свен Олоф, облечен като Наполеон, което още в първия момент
очарова телевизионните зрители и цялата публика. Бени твърди, че никога няма да
забрави тръпката:
За
малко да се вледеня, когато помислих, че ме гледат петстотин милиона зрители. После всичко в главата ми се обърка
и почувствах как сценичната ми треска изчезва. Много ни помагаше това, че
четиримата бяхме заедно на сцената и от време на време си давахме кураж с
поглед.
По думите на Бьорн най-мъчително било
гласуването:
Бях
толкова нервен, че
в началото отказвах да гледам разпределението на гласовете. Накрая не издържах
и се приближих към монитора, на който останалите вече се бяха залепили.
Невъзможно е да се опише напрежението в тези мигове. Кожата настръхва, стомахът
се свива на топка, гърлото пресъхва. Иска ти се да избягаш от всичко, но
продължаваш да стоиш и да се взираш като омагьосан в монитора.
Системата на гласуване през 1974 година
не допуска големи числа – журитата присъждат от една до пет точки максимум.
АББА започват с петте точки на финландското жури, но следва леден душ –
англичаните не дават нито една точка, а от тях се очаква най-много. Обаче точка
по точка става ясно, че Швеция, която никога дотогава не е побеждавала, оставя
зад себе си най-големите си съперници – Италия, Холандия и Великобритания.
Трудно е човек да си представи вълнението, обзело бъдещата славна четворка. Те
идват от страна, почти невидима дотогава на международната поп сцена. Макар да
били сигурни в себе си, наложеното ниско самочувствие не позволява на Агнета,
Бени, Бьорн и Фрида да се надяват на голям успех. До края на гласуването
остават три страни. Швейцария им дава пет точки и само след няколко секунди
трескаво събиране и пресмятане става ясно, че никой не може да ги настигне –
победата е за АББА! В онези мигове на почти нереален триумф, докато те се
прегръщат и скачат от радост, се освобождава онази енергия, която завинаги ще
промени живота им. Това е събитието, очертало пътя, по който ще поемат Агнета,
Фрида, Бени и Бьорн. Хлабаво сглобеният квартет, създаден от привличането на
две влюбени двойки, вече преситени от светлините на шведската сцена, свободни
всеки момент да откажат участията си и да се отдадат на семеен живот, в миг се
превръща в нещо, за което дори не можели да мечтаят… И докато Стиг намира пътя
до сцената, където леко зашеметената водеща Кейти Бойл му честити за стиховете,
останалите двама автори на „Waterloo”, за които се очаква
да вземат наградата за композиция, не могат да си пробият път. Причината:
охраната не пуска Бени и Бьорн да се качат на сцената – получила е нареждане да
позволи преминаването на композиторите, но не и на изпълнителите. Най-вероятно
гардовете очакват мъже в строги костюми с очила, а пред тях стоят двама рошави
„астронавти” в сребърни ботуши и пайети. Накрая Бени успява да се пребори с
охраната и се добира до сцената, но Бьорн, облечен във впитите панталони, не
може да помръдне. Затова се отказва от опитите да стигне до сцената. След
повторното изпълнение на песента –победителка, празненството продължава в
бекстейджа, където Бени и Бьорн, според по-късното им признание, очакват със
свито сърце някой да съобщи по високоговорителя, че е станала грешка в
събирането на точките. Установяват връзка със Стокхолм. Сред общото веселие в
дома на Стиг, в който са се събрали колеги от Полар мюзик, съпругата му Гудрун остава без думи. Не заради
победата, а заради шокиращата гледка на своя съпруг, появил се в погрешната
риза при получаването на наградата. Бьорн си спомня за тези мигове:
Цареше
всеобща еуфория, губехме почвата под краката си, бяхме гледали по телевизията
какво се е случвало на предишните победители на Евровизия, но да преживееш
всичко това… да
те заведат с лимузина директно до сцената на Топ оф дъ попс,да се появиш на мястото, където са стояли Бийтълс и други банди, на които сме се възхищавали… Това е нещо
неописуемо.
А Бени допълва:
В
една нощ постигнахме нещо, за което бяхме работили години наред – да чуят за
нас и други страни, да научи светът, че в Швеция има група, която пише песни на
английски и прави добра поп музика.
Дори и в нощта, която би трябвало да
бъде запазена само за заслужени похвали, АББА чувства неприязънта на голяма
част от шведските медии, която ще ги съпровожда през цялата им кариера.
Очевидно изразът „успехът никому не се прощава” важи и за смятаните като
коректни скандинавски територии. А именно, един от първите въпроси, отправен
след победата към Стиг от журналиста Улф Гудмундшон от телевизионното предаване „Рапорт”, звучи така:
Миналия
път пяхте за хора, които си говорят по телефона, тази година вашата тема е
битка, в която масово са страдали много хора. Знаете ли, че при Ватерло са
загинали четиридесет хиляди души?
Почервенял от гняв, но запазил
самообладание, Стиг отговаря на въпроса, обяснявайки разликата между буквалното
и преносното значение на своите стихове. Когато камерата угасва, той изпраща
журналиста по дяволите! Освен темперамента му в Брайтън се проявява и неговата
колегиалност – той никога не забравя хората, повярвали в таланта на неговите
музиканти. По време на репетициите в
Брайтън се запознава с холандския телевизионен продуцент Еди Бекер, който е
въодушевен от откритието на музикалните шведи. Стиг му обещава, че АББА ще
гостува още следващата седмица в неговото предаване Дъ Еди гоу раунд. След победата, когато интересът към групата се
удвоява, а фокусът на промоциите се прехвърля на терена на Великобритания, Еди
е почти убеден, че мениджърът няма да спази устната уговорка за участие в
предаването му. Но Стиг изпълнява обещанието си. Увенчаният с европейските
лаври „Waterloo”
става голям световен хит. Номер едно не само в страните на стария континент, но
и в Австралия, Южна Африка и Америка, където достига респектиращото шесто
място.
Отново у дома
През лятото на 1975 година АББА потеглят на дългоотлаганото турне из
парковете в страната. Стиг прави нещо нечувано до момента в Швеция. Иска шейсет
процента от прихода от продажбата на билети. Това е прецедент в историята на
шведския шоубизнес. Няма шведски музикант, който да получава повече от трийсет
процента от прихода от билетите. Благодарение на интуицията на Стиг и
непреклонността му да получи искания процент групата печели от турнето около
петстотин хиляди крони, което днес възлиза на шестдесет хиляди евро. Въпреки
успеха сред публиката медиите отново са саркастични към шоуто на АББА и тяхната
музика:
АББА са бройлерите на компютърната епоха. Песните им съчетават
недомислени хармонии и повторения от сорта: Аз ви обичам! И ви карат да
пляскате с ръце. Но това е лъжа. АББА не ви обичат. Те обичат 20-те крони,
които даваме, обсебени от манията по музикантите!
АББА запазват мълчание. Имат достатъчно ангажименти и неприятности.
Агнета има сериозен проблем с гласа. Лекарите настояват тя да преустанови
концертите поне за една седмица. Стиг е принуден да отмени два от заплануваните
концерта. Агнета влиза в болница с висока температура и сериозни болки в
гърлото:
За концерта в Малмьо буквално трябваше да изляза от болницата, за да
се кача на сцената. Виеше ми се свят. Мислех, че ще умра. Зад кулисите имаше
лекар, в случай че не мога да продължа. За щастие успях да се мобилизирам и
изкарах програмата до края.
Това не са първите сериозни изпитания с гласа на Агнета. И в края на
60-те години тя има проблеми с гърлото. Но този път се налага да вземе сериозни
мерки. Кариерата й на международна звезда е застрашена още в самото начало. По
същото време АББА получават покани за Америка и Великобритания. Сид Бернщайн
организира няколко телевизионни участия в авторитетни и гледани шоупрограми. Но
това не донася очаквания успех. „SOS” достига петнайсeто място в класацията на
„Билборд”. Добър резултат за нова група, но недостатъчен за АББА, чиито песни
оглавяват вече европейските и австралийските класации. Въпреки добрата критика
в Америка за новия албум „ABBA” продажбите не са високи. Той достига 174-та позиция в класацията
за албуми. Стиг и АББА са разочаровани. В Европа и Австралия продажбите вървят
отлично, но в Швеция нападките към групата не спират. През 1975 година Швеция
бойкотира конкурса на Евровизия. Шведски музиканти с леви убеждения дори
записват песен, озаглавена „Конкурс за аморални песни”. Авторите се подиграват
с групата и Андерсон. Под засилените протести на левите сили, които имат пълен
достъп до всички медии, през 1976 година Швеция се отказва от участие в Евровизия. Стиг заклеймява публично
враговете на групата с няколко медийни изяви. Агнета, Бьорн, Бени и Фрида не
влизат в полемика с опонентите си. Турнето из парковете продължава.
Отзиви
Все още няма отзиви.