Двама мъже разказват спомените си за две жени, с които отдавна са загубили връзка, но чието мистериозно обаяние е оставило у тях незабравим спомен. Едната е Клаудия, специалист в областта на историята на изкуството. Независимо, че е възпитана като атеистка, Клаудия има опит със свръхестественото и способността да говори с мъртви. Другата е тайнствената проститутка с прякор Черницата – жена, която говори малко и има блуждаещ поглед. Героите в творбата са част от поколението, изгубено в търсене на себе си, поколение, което се мъчи да оцелява в град на изненади и разруха.
МЪЖЪТ, ЖЕНАТА И ГЛАДЪТ
Даина Чавиано
По-мистичен от „Затворена котка” и по-страстен от „Игрален дом”,
романът „Мъжът, жената и гладът” затваря кръга на трилогията „Тайните на
Хавана”, но оставя у читателя множество въпроси, на които тепърва ще
трябва да отговаря.
Това е една изключително мистериозна книга, в чийто сюжет се пропукват границите на въображението
и то с бърза скорост нахлува в действителността. Историята се завърта
около двама мъже, които разказват за две жени, оставили дълбоки следи в
живота им. Едната е с красивото име Клаудия, завършила история на
изкуството, а другата е проститутка с прякор Мавърката, която има
способността да се пренася в миналото. Всъщност става въпрос за една и
съща жена, но мъжете не знаят това. Поради обстоятелствата, в които
живее Клаудия, се налага да изостави изкуството и да започне да
проституира за да може да изхранва малкия си син. Разкъсвана от любовта
си между двама мъже, единият от които женен, а другият – баща на детето
й, тя в един момент остава сама и пред нея възниква въпросът от
класическия шедьовър „Хамлет” – „Да бъдеш или да не бъдещ?”
В
действителността, която описва Даина Чавиано царува гладът и уморява
душите, подтиква ги към търсене на всевъзможни начини да се нахранят.
Времето е обсебено от криза, която отваря вратите на мистиката и наред с
виденията на духове и призраци, които обладават съзнанието, ритуалите
към боговете, свързани с различни кубински вярвания, на преден план
излиза и борбата за оцеляване.
В историята се чуват гласовете на
двама мъже и една жена, преплетени в сложна интрига, три гледни точки и
три различни възможности за бягство от града на недоимък и разруха.
Харесва ми как разказва Даина Чавиано – детайлно, в дълбочина,
метафорично. Тя умее да създава илюзия и да я преплита с реалността,
като по този начин прави времето и пространството в романа абсолютно
достъпни за читателя, дори, когато повествованието е попито със
свръхестественост.
Всяка книга от трилогията „Тайните на Хавана”
може да се чете като самостоятелна, необвързваща с останалите, но
смятам, че прочете ли се една от тях, другите няма да бъдат пропуснати!
Препоръчвам на всички читатели!
Петя Райчева, Книжарница Сиела, Пловдив
Normal
0
false
false
false
MicrosoftInternetExplorer4
Прелюдия
Тя не го знае, но съвсем скоро
животът й ще се промени, като в онези телевизионни сериали, в които
случайностите сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е
действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще
се намеси под формата на Deus ex machina*и ще промени съдбата й.
Върви, погълната от спомена за нещо,
което се е случило преди няколко дни. Смята, че това събитие е променило живота
й, но се лъже. Това, което наистина ще го промени, предстои да се случи. Сега
крачи по булеварда, наслаждавайки се на бриза, който гали бедрата й и прониква
през коприненото й бельо. Тропическият вятър е демон, който преследва жените в
Карибите, и на нея това мълчаливо задиряне й харесва. Върви, полюшвайки ханша
си и примира от удоволствие, възбудена от дръзкия полъх на пасатите.
Коприненото бельо е един от
подаръците, които е събирала с цената на всичко; разкошно парче тъкан, която би
предизвикала завистта на всяка жена, защото в родината й никоя не може да
мечтае за подобен лукс, освен ако не й го изпрати роднина от чужбина или не го
получи от някой приятел турист… Тя няма роднини в чужбина, но сега не мисли
за това. Щастлива е от усещането, че е добре облечена и най-вече добре
нахранена – истинско разточителство в един беден и съсипан град.
В момента не изпитва тревога. Може
би ако предполагаше какво ще се случи, щеше да се върне обратно. Знае, че вече
е близо до мястото и ускорява крачка, когато си спомня кой я чака. Приближава
се – доверчива и ухаеща – към единственото място в града, което би трябвало да
отбягва.
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Отзиви
Все още няма отзиви.