Следвайки инструкциите на своя любим, Гая се озовава в парк с мистериозна жена. Тя я отвежда в луксозна къща, където всичко непрестанно се променя. Въпреки тревогите, които кратката среща оставя у нея, младата жена се връща отново в парка, за да потърси обяснения за феномените, които се случват около нея. Инстинктите ѝ подсказват, че отговорът на загадката може би се намира в къщата. Там героинята преминава през ужасяващи и сюреалистични еротични преживявания, които я довеждат до неочаквани открития за нея самата. Забранени церемонии, чудовищни стаи, богове в телата на хора и хора с тела на богове: нищо не е сигурно в това свръхестествено измерение.
Normal
0
false
false
false
MicrosoftInternetExplorer4
След
невероятната смес от мистика, фантазия и карма в романа “ Затворена котка”,
Даина Чавиано ни представя следващата си книга “Игрален дом”, която е и втората
от поредицата “Тайните на Хавана”. За разлика от “Затворена котка”, “Игрален
дом” е много по-еротична книга, чиято история разкрива няколко паралелни
реалности, преминаващи през съзнанието на героинята.
След
смъртта на своя любовник, младата Гая изпада в депресия, не проявява никакво
желание за плътски удоволствия и срещи с мъже. Самата тя започва да подозира,
че е изгубила сексуалния си интерес. Това става причина за запознанството й с
тайнствен мъж, заради който, незнайно как се среща с още по-загадъчна жена,
която я отвежда в странна къща, където нищо не е така както изглежда. Вътре в
къщата времето е спряло за външния свят. Там Гая се сблъсква със своите
най-големи фантазии и сексуални страхове, среща се със странни същества,
приличащи хем на богове, хем на хора, преминава през най-различни еротични
изживявания и забранени церемонии и всичко това толкова е обърква, че тя губи
представа за времето и пространството. Не може да си обясни дали сънува, дали е
била дрогирана или всичко е вследствие на някаква хипноза. Връщайки се в къщата
отново и отново за да търси отговори, тя достига до неочаквани открития за себе
си, но най-странното от всичко е кой е тайнственият мъж и каква е ролята му в
живота й.
Даина
Чавиано е от онези автори, които знаят как да си играят с думите. За секунди
може да заблуди читателя, да го откъсне от основната сюжетна линия, запращайки
го в други действителни или фантастични измерения на словото, с различни
смислови връзки, а после с лекота да го върне обратно. Метафорите в текста са
използвани прецизно и внимателно, което прави историята приятна и завладяваща
за всички читатели, които обичат сериозната литература.
“Игрален
дом” е тайнствен и интригуващ роман, който отвежда до пределите на сюрреалистични
измерения. Книга, изпълнена с фантазия, предизвикателни усeщания и еротични
подробности – като една метафора на подсъзнателния свят.
Препоръчвам
Ви!
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Normal
0
false
false
false
MicrosoftInternetExplorer4
Отклониха се към
растителния лабиринт, когатовратата вече оставаше на двайсетина крачки. Сега
трябваше да вървят по лъкатушещия път,който обикаляше къщата, превръщайки
я в център на онази кабалистична игра. Точно на един завой се издигаше
памуково дърво, заобиколено от храсти, които скриваха къщата от поглед. Когато
стигнаха там, мъжът вдигна полата й и свали бельото й. Тя поиска да
вдигне парчето плат,
но той вкара пръст между бедрата й и я принуди да го следва. Почувства,
че неудържимо се овлажнява.
Подчини се без съпротива, въпреки че не беше
сигурна дали лудорията на любовника й ще свърши в края на лабиринта.
При всички
положения се остави да бъде направлявана от онзи пръст, който я водеше като
нишка на Ариадна, изпълнена с удоволствие
в свежестта на бриза, който минаваше през полуотворените й
уста. Полъхът на зефира стигна до яйчниците й, насищайки ги с
аромат на рози.
Опита се да се
успокои, като си мислеше,че щом е могла да живее толкова години в затворено
феодално имение, ще се приспособи и към този експеримент. Съпротивата, за момента, трябваше
да бъде тайна. Нали на това я бяха научили? В родината йправилата на играта
бяха такива: прикривай, лъжи, преструвай се…
За това не можеше да се направи нищо. Най-добре щеше да
бъде да се преструва и да следва течението на цялата тази лудост. В края на
краищатаКуба беше също един огромен игрален дом, където нямаше смисъл да
пита, защото никога нямаше да получи истинския отговор.
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Отзиви
Все още няма отзиви.