Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки „Продава се!“ и една вмирисана на бира пицария.
Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него.
Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.
„ Брит Мари беше тук“ е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.
Авторът на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне.
– Трябва
да отбележа срещата ни в списъка – информира Брит-Мари.
Някои
хора не разбират ползата от списъците, но Господ е свидетел, че Брит-Мари не е
от тях. Тя има толкова много списъци, че ѝ трябва отделен списък, в който са
изредени всички списъци. Иначе би могло да се случи какво ли не. Би могла да
умре. Или да забрави да купи бикарбонат.
Момичето
ѝ подава химикалка и казва нещо от рода на „утре обаче няма да имам време“, но
Брит-Мари е твърде заета да се взира в химикалката, за да я чуе.
– Списъци
не се пишат с мастило, не мислите ли? – избухва тя, както се прави, когато
някой не проумява, че списъкът на всяка цена трябва да може да се трие.
Момичето
изглежда така, сякаш му се иска Брит-Мари да си тръгне.
– Нямам
друго. Но така и така утре нямам време, колегата ми ще се свърж…
– Ха –
прекъсва я Брит-Мари.
Брит-Мари
често казва така. „Ха.“ Не като в „ха-ха“, когато човек се смее, а като в
„аха“, когато е крайно разочарован. Както когато откриеш мокра кърпа за ръце,
хвърлена на пода в банята. „Ха.“ Брит-Мари винаги стисва устни след това, за да
покаже, че това „ха“ е последното, което смята да каже по въпроса. Но това
много рядко е така.
Момичето
се колебае. Брит-Мари държи химикалката сякаш тя лепне. Отваря на страницата
със списъка, озаглавен „Вторник“, и най-горе, над „Разтребване“ и „Пазаруване“,
записва „Обратна връзка от Агенцията по заетостта“.
Връща
химикалката. Момичето се усмихва с надежда.
– Приятно
ми беше! Ще се обадим! – казва тя, но звучи като че ли това не е съвсем вярно.
– Ха –
кима Брит-Мари.
После си
тръгва от Агенцията по заетостта. Разбира се, момичето си мисли, че повече няма
да се срещнат, защото изобщо не осъзнава колко сериозно Брит-Мари приема
списъците си. Очевидно е, че момичето никога не е виждало балкона на Брит-Мари.
Това е един
нечувано, нечувано представителен балкон.
Януари е
и зимният студ се усеща във въздуха, но по земята няма сняг – минусови
температури без доказателство. Най-лошото време от годината за балконските
растения. След като е излязла от Агенцията по заетостта, Брит-Мари отива в
магазин за хранителни стоки, който не е обичайният ѝ магазин за хранителни
стоки, и купува всичко от списъка си. Не обича да пазарува сама, защото не
обича да бута количката. Винаги Кент я бута, а Брит-Мари върви до нея и я държи
отстрани. Не защото опитва да я управлява, а защото обича да държи нещата,
които Кент държи. Обича чувството, че двамата отиват нанякъде заедно.
Сяда да
яде студената си вечеря точно в шест. Свикнала е да будува цяла нощ и да чака
Кент, затова опитва да прибере неговата порция в хладилника. Но единственият
хладилник тук е пълен с множество малки бутилки алкохол. Тя потъва в леглото,
което не е нейното, и разтърква безименния си пръст – има лошия навик да прави
така, когато е нервна. Преди няколко дни седеше в собственото си легло и
въртеше венчалната си халка, след като преди това старателно бе поръсила
матрака с бакпулвер. Сега търка светлото петно кожа, останало на мястото на
пръстена.
Сградата
има адрес, но определено не е нито жилище, нито дом. На пода има две
продълговати пластмасови саксии за балконски растения, но хотелската стая няма
балкон. Брит-Мари няма кого да чака будна цяла нощ.
Но
въпреки това го прави.
Отзиви
Все още няма отзиви.