Нежно откритие

– Вие сте
собственик на сградата, нали?

– Да, но…

– В такъв случай
отговорността е изцяло ваша.

Сидни застина.

– Добре зная
каква отговорност нося, господин Станисласки. А сега, ако обичате…

Той се изправи
едновременно с нея, ала не отстъпи нито сантиметър.

– Дядо ви даде
определени обещания и заради него вие сте длъжна да ги удържите.

– Онова, което
трябва да направя – с леден тон отбеляза Сидни, – е да управлявам тази
компания. – А тя все още се учеше. – Можете да кажете на другите наематели, че
много скоро „Хейуърд“ ще наеме предприемач, тъй като добре съзнаваме каква
голяма част от имотите ни се нуждаят от ремонт и реконструкция. Апартаментите в
Сохо ще бъдат ремонтирани, когато му дойде времето.

Усетил отказа,
мъжът не промени нито изражението си, нито тона, нито стойката.

– Изморихме се да
чакаме да ни дойде редът. Искаме само онова, което ни бе обещано, и то сега.

 – Ако ми изпратите списък с вашите желания…

– Това отдавна е
направено.

– В такъв случай
довечера ще прегледам папките.

– Папките не са
хора. Прибирате парите от наема всеки месец, а за хората не мислите. – Той опря
ръце на бюрото и леко се наклони напред. Сидни долови смесения мирис на дървени
стърготини и кожа, който ѝ се стори неуместно привлекателен. – Някога виждали
ли сте сградата или пък хората, които живеят в нея?

– Разполагам с
доклади – понечи да се оправдае Сидни.

– Доклади! –
презрително изсумтя мъжът. – Разполагате със счетоводители и адвокати, седите
си тук в този приятен кабинет и разлиствате книжа. – С рязък жест той прати по
дяволите и нея, и убежището ѝ. – И все пак нищо не знаете. На вас не ви е
студено, когато отоплението не работи, нито пък сте принудена да изкачвате
петте етажа, когато асансьорът се повреди. Не ви се случва да се тревожите дали
ще потече топла вода, нито пък се притеснявате, че инсталацията е твърде стара,
за да издържи още дълго.

Никой досега не ѝ
бе говорил по този начин. Абсолютно никой. Несдържаният ѝ нрав вече караше
кръвта ѝ да кипи. Караше я да забрави, че насреща ѝ стои един твърде опасен
човек.

– Грешите. Имам
грижата за всичко онова, което изброихте. И възнамерявам в най-скоро време да
оправя нещата.

Очите на мъжа
проблеснаха, присвиха се, същинска сабя, приготвена за удар.

– Не за пръв път
чувам това обещание.

– Сега обещанието
давам аз и нямате основание да твърдите, че се повтарям.

– А от нас се
очаква да ви повярваме. На вас, която от леност или страх дори не смее да
направи оглед на собствеността си.

Лицето ѝ доби
мъртвешка бледност, единствен израз на бушуващия вътре в нея гняв.

– Достатъчно
обиди изслушах за един ден, господин Станисласки. А сега или ще намерите сам
изхода, или ще повикам охраната да ви помогне.

– Зная пътя –
безизразно заяви мъжът. – Но чуйте какво ще ви кажа, преди да си тръгна,
госпожице Хейуърд. Постарайте се до два дни поне да започнете изпълнението на
тези обещания, иначе ще занимая с въпроса инспекцията по строителството, а и
пресата.

Сидни изчака
мъжът да излезе и едва тогава отново седна на мястото си. Бавно извади един
лист от чекмеджето си, който старателно накъса на малки парченца. Загледа
петната, оставени от ръцете му по лакирания плот на бюрото, сетне извади нов
лист, който също така внимателно накъса. Възвърнала донякъде самообладанието
си, тя натисна копчето на интеркома.

– Жанин, донеси
ми всичко, с което разполагаме по проекта „Сохо“.