Белият хотел

„Берггасе“ 19, Виена

9 февруари 1920 г.

Скъпи Ференци¹,

Благодаря Ви за
съболезнователното писмо. Не зная какво повече може да се каже. В продължение
на няколко години се подготвях за загубата на синовете си, а сега стана така,
че загубих дъщеря си². Понеже не съм ни най-малко религиозен, нямам
кого да обвиня и зная, че няма кому да се оплача. „Низът от войнишки задължения
безсменни“ и „приятната привичка да бъдем“ ще се погрижат нещата да тръгнат
както преди. Сляпа необходимост, нямо подчинение. Дълбоко в себе си усещам
болезнена нарцистична рана, която никога няма да заздравее. Жена ми и Анерл³са ужасно разстроени по един много по-човешки начин.

Не се тревожете
за мен. Аз съм си същият, само малко поуморен. La seance continue⁴.
Днес трябваше да прекарам повече време, отколкото можех да си позволя, в Общата
виенска болница като член на комисията за разследване на оплакванията на
травмираните от войната. Повече от всякога се чудя как някой може да си мисли,
че подлагането на тъй наречените симуланти на електрошокове би ги превърнало в
герои. Неминуемо, щом се върнели на бойното поле, страхът им от електрическия
ток отстъпвал пред страха от непосредствената заплаха. Прочие, подлагали ги на
още по-силни електрошокове – и така нататък, без всякакъв смисъл. Поради липса
на доказателства съм склонен да оправдая Вагнер-Яурег, но въобще не мога да
гарантирам за някои негови подчинени. Никога не се е отричало, че в германските
болници има случаи на смърт по време на електрошоковете, а също и самоубийства
вследствие на тях. Твърде рано е да се каже дали виенските клиники са се
поддали на онази типично германска склонност, която би могла да се изрази с
изречението: „Да постигнем целта си дори и по найбезжалостния начин!“ Ще трябва
да представя доклад до края на месеца.

Усетих също така
прилив на желание да се върна към труда си „Отвъд принципа на удоволствието“
(който бях поизоставил), с нарасналото убеждение, че съм на прав път, като
приемам наличието на инстинкт към смъртта, посвоему също така могъщ, както и
либидото (макар и по-скрит). Една моя пациентка, млада жена, която страда от
тежка хистерия, току-що „роди“ писания, които, изглежда, подкрепят теорията ми.
В тях ексцесиите на либидната фантазия се съчетават с болезнена пристрастеност
към ужасите на смъртта. Като че ли Венера се е огледала в огледалото си и е
видяла там лика на Медуза. Може би в изследванията си прекомерно наблягахме на
сексуалните импулси и сега сме в положението на моряк, който се натъква на
скали в заобикалящия го мрак, защото погледът му е бил прикован единствено във
фара.

На нашия конгрес
през септември вероятно ще изнеса доклад върху някои аспекти на тази тема.
Уверен съм, че новата ни среща ще повдигне духа на всички ни след тези ужасни,
обезверяващи години. Чух, че Абрахам⁵ смята да прочете доклад за
кастрационния комплекс при жените. Според мен Вашите идеи за развитието на
активна терапия в психоанализата са прекрасен предмет за дискусия. Все още не
съм убеден, че „може да се постигне много повече при пациентите, ако им се даде
достатъчно от онази любов, за която са копнели като деца“, но ще изслушам
аргументите Ви с интерес. С

ъпругата ми също
Ви благодари за вниманието, което проявихте към нас.

Ваш

Фройд

„Берггасе“ 19, Виена

4 март 1920 г.

Скъпи Закс⁶,

При все че много
ще липсвате на колегите си в Швейцария, мисля, че е съвършено правилно да
отидете в Берлин. След няколко години Берлин ще стане център на нашето
движение, не се съмнявам в това. С Вашия ум, ведър оптимизъм, сърдечност и
широка култура Вие сте идеалният човек за подготовката на бъдещи аналитици,
независимо от опасенията Ви, че нямате достатъчно клиничен опит. Имам пълна
вяра във Вас.

Позволявам си да
Ви изпратя като „прощален подарък“ (макар и да се надявам, че не се прощаваме
задълго) един малко необикновен „дневник“, който „роди“ моя пациентка, млада и
съвършено порядъчна жена, след като беше на минерални бани в Гащайн. Замина от
Виена слаба и се върна доста напълняла, веднага след което ме „ощастливи“ с
писанията си. Чистопробно мнимо раждане! Беше на почивка с леля си и едва ли
има нужда да добавям, че изобщо не се познава със синовете ми, макар че може и
да съм ѝ споменавал, че Мартин беше военнопленник. Няма да Ви отегчавам с
подробности по нейния случай, но ако нещо въздейства на артистичната Ви
чувствителност, ще съм Ви признателен, ако ми го посочите. Младата жена е
прекъснала многообещаващата си музикална кариера: „стиховете“ ѝ всъщност бяха
написани между петолинията на клавира на „Дон Жуан“… Това, разбира се, е
копие от целия ръкопис (останалата част от оригинала беше на ученическа
тетрадка), което тя с голямо удоволствие ми приготви. Би могло да се приеме, че
копието е плацентата и затова няма нужда да ми го връщате.

Ако съумеете да
се абстрахирате от вулгарните изрази, които болестта е изтръгнала от това иначе
свенливо и дори прекомерно сдържано момиче, може би ще намерите пасажи, които
ще Ви харесат. Говоря като човек, който познава раблезианския Ви темперамент.
Нe се притеснявайте, приятелю, никога не съм се дразнил от него! Ще ми липсват
еврейските Ви вицове – както знаете, тук, във Виена, всички са ужасно сериозни.

Надявам се да Ви
видя в Хага през септември, ако не и порано. Абрахам обещава доклад за
кастрационния комплекс при жените. Сигурно изобщо няма да се церемони. Но все
пак той е солиден и почтен. Ференци ще се мъчи да оправдае ентусиазма, с който
напоследък се целува с пациентките си.

Къщата ни
продължава да е празна без нашето „родено в неделя“⁷ дете, макар че
откакто се ожени, я виждахме по-рядко. Но стига за това.

Със сърдечни
поздрави

Ваш

Фройд

Берлинска поликлиника

4 март 1920 г.

Скъпи и уважаеми
професоре,

Извинете ме за
картичката. Реших, че е в духа на „Белият хотел“ на Вашата млада пациентка.
Моля, приемете благодарностите ми за подаръка! Той направи пътуването ми във
влака (отново съвсем на място!) бързо и интересно. Боя се, че мислите, които
породи у мен, са елементарни. Фантазията ѝ ми се струва като райската градина
преди грехопадението – не че там не е имало любов и смърт, а просто не е
съществувало време, което да им придаде смисъл. Новата клиника е чудесна. Уви,
в нея не текат мед и мляко, както в белия хотел, но затова пък се надявам да се
окаже много по-трайна от него.

Ще Ви пиша писмо,
щом се устроя.

Сърдечно Ваш

Закс

„Берггасе“ 19, Виена

18 май 1931 г.

До Секретаря

на Комитета за
стогодишнината

от смъртта на
Гьоте

Градски съвет –
Франкфурт

Уважаеми г-н Кун,

Извинете ме,
задето забавих толкова дълго отговора на любезното Ви писмо. Междувременно
обаче не бездействах в моментите, в които здравето ми позволяваше да работя, и
изследването ми е готово. Бившата ми пациентка няма нищо против да публикувате
и нейните съчинения, поради което ги прилагам. Надявам се, че няма да Ви смутят
нецензурните изрази, които се срещат на места в доста слабичките ѝ стихове,
както и по-прикритите, но все пак порнографски описания в разширения вариант на
фантазията ѝ. Би следвало да се има предвид, че: а) тогава авторката им
страдаше от тежка сексуална хистерия и б) съчиненията принадлежат към областта
на науката, където принципът nihil humanum⁸ се радва на всеобщо
одобрение и приложение. Всъщност той се приема в не по-малка степен и от поета,
който съветва читателите си да не се боят и да не отвръщат очи от „онова, което
незнайно или пренебрегнато от хората броди в нощта из лабиринта на сърцето“⁹.

Искрено Ваш

Зигмунд Фройд

¹ Шандор Ференци (1873–1933) – унгарски
психиатър. Колега и близък приятел на Фройд. Между тях настъпва известно
охлаждане в края на 20-те години заради специфичните особености на използваната
от Ференци терапия. – Бел. прев.

² Става дума за дъщерята на Фройд Софи
Халберщат, която почива на двадесет и шест години в Хамбург на 25 януари 1920
г. – Бел. прев.

³ Ана Фройд – най-малката дъщеря на Фройд,
която той шеговито нарича своя Антигона. Тя става последователка на баща си,
както и негова говорителка, когато той е вече жертва на раковото си заболяване
и не е в състояние да чете лекции или да произнася речи на публични места. –
Бел. прев.

⁴ Сеансът продължава (фр.) – Бел. прев.

⁵ Карл Абрахам – последовател на Фройд,
свързан с кръга около психо-аналитичното издание „Имаго“. – Бел. прев.

⁶ Ханс Закс – привърженик на
психоаналитичните виждания на Фройд, редактор на „Имаго“, автор на книга за
Фройд, озаглавена „Фройд – учителят и приятелят“. – Бел прев.

⁷ Дословен превод на немското
„Sonntagskind“, чието преносно значение е „щастливец“, „късметлия“. – Бел.
прев.

⁸ „Нищо човешко“ (лат.) от „Нищо човешко не
ми е чуждо“. – Бел. прав.

⁹ Препратка към стихотворението на Гьоте
„Към луната“. В контекст, близък до горния, Фройд се позовава на същото
произведение в своята „Реч във франкфуртския дом на Гьоте“. – Бел. прев.