Разказите от сборника „Един ден“ представляват не само смесица от блясък и мизерия, модерно и традиционно, настояще и спомени, интересно и скучно, но и запис на живота на непоправимия неудачник, бездомника, вечния бедняк, който въплъщава едно от най-важните качества на литературата – себеотрицание.
Normal
0
false
false
false
ЕДИН ДЕН, ЧАСТ 1
Белият плъх
„Да ти кажа за един късометражен филм“
Имах един период, през който страшно харесвах „Белият плъх“, често си
седях сам вкъщи през нощта и го гледах, а пуснех ли си го веднъж, неизменно
отиваха още пет-шест пъти. Изгасям лампата, сядам върху разнебитения си диван, пуша,
пия вода и гледам. Ако огладнея, си попарвам пакет готови спагети. В тези
моменти наоколо е изключително тихо и спокойно и малко студено. След всяко
гледане ходя до тоалетната, понякога по малка нужда, понякога по голяма. Това почти
се беше превърнало в навик, клеча си в тоалетната, пуша си цигара, изсирам
лайно-две и колкото повече мисля, толкова повече се въодушевявам, накрая
събирам кураж и след като си измивам ръцете, звънвам на Дуо Дзъ. Тя вдига и
веднага казвам, извинявай, че така те будя, У Цин е, искам да ти кажа за единкъсометражен филм, „Белият плъх“, страхотен
е, страшно добрее заснет, убийствено добре
направо. Дуо Дзъ отговаря, хм, ти
вчера пак звъня, вече ми каза. Аз казвам, наистина, страшене, ти гледала ли си го? Дуо Дзъ отговаря, не
съм… нещо другоима ли? Отговарям й, няма. После Ӝ казвам, задължително даго гледаш.
„Приятелят на моята приятелка“
Един ден посред нощ звънвам на приятелката ми. Казвам,събудих ли те, У Цин съм, искам да ти кажа за
един късометражен филм, „Белият плъх“, страхотен е, страшно добре е заснет,убийствено добре направо. Дуо Дзъ отговаря,
хм, ти вчера пакзвъня, вече ми каза. Аз
казвам, наистина, страшен е, ти гледалали
си го? Дуо Дзъ отговаря, не съм… нещо друго има ли? Казвам й, няма. После й казвам, задължително да го гледаш. Точнотогава чувам мъжки глас някъде до нея да пита
кой е? ПитамДуо Дзъ, кой е тоя мъж до
тебe? Дуо Дзъ не отговаря.
Изведнъж по телефона се чува мъжки глас, ало, кой сити? Викам, ти кой си? Отсрещният ми казва, аз
съм приятелят на Дуо Дзъ. Пауза. Казвам, здрасти, абе ти гледал ли си„Белият плъх“? Отсрещният отговаря, „Белият
плъх“, гледалсъм го ами, страшен е.
„Защо не трябва да правим секс с непознати“Моята приятелка Дуо Дзъ (много хора казват,
че името й е грозно) избяга с
някакъв ескимос. Трудно ми беше да сиги
представя как правят секс на снежния Северен полюс. Бяхсъкрушен и реших да си намеря непозната.
Без излишни церемонии направо се награбихме. След катосвършихме, започнах да й разказвам за неволите си, чак докатозаспахме. На следващия ден, когато се
събудих, нея вече я нямаше. Станах от леглото, но нещо не можех да си намеря
очилата,цялата стая претърсих, върху леглото, под
леглото, по всичкиъгли, всички чекмеджета,
даже в кухнята и тоалетната търсих,не ги
намерих. Много се разтревожих, излязох на улицата с голиочи и й
звъннах на пейджъра. Най-накрая тя ми се обади. Попитах я, къде са ми очилата?
Тя отговори, на ръба на леглото. Нямаги,
казах, а тя пак, на онзи ръб на леглото, където си слагамдисковете. Няма ги, цялата стая обърнах,
никъде не ги намерих.
Попитах я, да не си ги взела ти? Тя отговори, бе ти луд ли си,за какво ми е да ти взимам счупените очила?
Казах й, какво даправя тогава? Как да живея без очила? Ще се
побъркам! Тя каза,добре, добре, сега се
връщам, ще се върна да ти помогна да намериш тъпите си очила, така става ли, ти
ме чакай.Върнах се, значи, в стаята Ӝ и кротко
зачаках.
ЕДИН ДЕН, ЧАСТ 2
Самозадоволяването на Сяо Уан
Вече е един следобед, пролет. Пейджърът на Сяо Уанзвънва, Сяо Уан се пробужда, поглежда номера,
сигурно е ДжоуДзи. Сяо Уан, може ли да си
толкова мързелив, пролет е, а ти сеизлежаваш
до толкова късно! Днес слънцето грее необичайноярко,
много е хубаво. Сяо Уан обаче не усеща нищо, мисли си, чедори да излезе сега и да се обади на този
номер, човекът сигурновече няма да е там. Така че
той не става, върти се из леглото ипродължава
да се излежава, горещо му е и малко отпаднало. Втова
време аз и Джоу Дзи лежим на тревата пред библиотеката,печем се на слънце и зяпаме жени. Джоу Дзи се
връща от обществения телефон отсреща, питам, не вдигна ли? Джоу Дзи отговаря,
сигурно още спи. Викам, да отидем до тях тогава! ДжоуДзи казва, и така може. В този момент една
чужденка махва наДжоу Дзи, зарадван, той
отива при нея и започват да говорятнещо на
английски, аз нищо не разбирам.
Наприказваха се и тръгваме към Сяо Уан. Сяо Уан живеепочти до ботаническата градина, под наем в
къщата на единселянин, 150 юана на месец.
Вървим половин час и стигаме.Джоу Дзи
рита по вратата, Сяо Уан става и отваря. Стаята муе много малка, освен на леглото няма къде
другаде да се седне.Джоу Дзи казва, как може
още да спиш? Сяо Уан отговаря,нали
почваме в три, още е рано. Изчакваме Сяо Уан да се облече. Джоу Дзи казва, това
е У Цин, той снима филми, иска дазаснеме
репетицията ни. Сяо Уан ме поглежда, У Цин, знам,гледал
съм ти нещата по Хонг Конг сателитна 18. (Има ли ХонгКонг сателитна 18?). Викам, а, тези неща не
струват. Сяо Уанказва, според мен са много
интересни. Викам, според мен вие сте
по-интересни. Джоу Дзи хвърля на мен и на Сяо Уан по цигара, запалваме. Джоу
Дзи казва, според хората в тези кръгове нещата
ни не струват.
Информация:
Група „Кунгфу филм“
Вокали/ритъм китара: Джоу Дзи
Соло китара: Сяо Уан
Бас: Вряло месо (Истинско име: Дзян Цинцин) (първоначално от група
„Джан Дадзин“1, в последствие основава група„POO“,
съвсем скоро нашето предаване ще излъчи специален
репортаж за него.)
Барабани: Лиу Копа тор (истинско име: Лиу Фънтао2)
(Прякорът Лиу Копа тор има история, заинтересуваните могатда закупят автобиографията му „Животът на
героя от помийната яма“.)
Синтезатор: Луо Ян
(Източник: „Уциновската история за сълзите и кръвтана пътуващите музиканти“, при цитиране, моля,
посочетеизточника.)
Въпрос: Защо групата ви се казва „Кунгфу филм“
Джоу Дзи: Първоначално мислехме да се казваме „Касов филм“, но след
като гласувахме, осъзнахме, че „Кунгфу филм“ ни харесва повече. От малки
обичаме да гледамекунгфу филми, гледали сме
стотици, а американските касовифилми
започнахме да гледаме едва през последните няколко години. Освен това искаме да
увеличим популярносттана традиционните китайски
бойни изкуства, понеже имаме ичуждестранни
фенове.
Въпрос: Какъв стил свирите?
Сяо Уан: Повечето хора, като чуят името ни, си мислят,че свирим хевиметъл или хардкор или пък даже
рап. Всъщност ние правим декадентска
музика, малко прилича на традиционна опера, примерно Шаосинска и Хуанмей опера.
Въпрос: Как минават изявите ви?
Сяо Уан: Какво имаш предвид? Концертните изяви? Много рядко имаме
възможности за изява. Основно в бар „Речнотокорито“.
Нали познаваш собственичката на „Речното корито“,никът
в интернет е знак за усмивка. С нея се познаваме отдавна и често ни кани да
свирим. Искам тук от името на цялатагрупа
да изкажа огромното ни уважение към нея и дълбокитени благодарности.
Въпрос: Как живеете?
Джоу Дзи: Абе, какви са тези въпроси като от „Мразярокендрола“? Живеем горе-долу като теб.
Въпрос: Говори се, че скоро ще издавате демо албум?
Джоу Дзи: Да, първият ни демо албум ще се казва „Мекичената книга“5. Ще
включва 11 наши песни. Много сме доволни от това, което се получи. Като излезе,
да не забравиш да нинаправиш реклама. (Търсим
ъндърграунд разпространители отцялата
страна.)
Въпрос: Колко стана часът?
Джоу Дзи: Два и половина.
Джоу Дзи казва, хайде да тръгваме, че Дзян Цинцин ще ничакат. Сяо Уан и аз се изправяме и си събраме
нещата. Сяо Уан е нарамил китара и изглежда много яко. Минаваме през красивата
ботаническа градина, носи се мирис на пролетни цветя ипесни на птички, по пътя си купуваме по
ананас на клечка. СяоУан казва, като дойдохте
вкъщи, тъкмо мастурбирах. ДжоуДзи
отговаря, уф, затова, значи, те чакахме сто часа да отвориш. Викам, ха-ха, щеше
да е супер, ако го бях заснел. Сяо Уанказва,
да, да, можеш да ме снимаш и да направим кратък филм„Мастурбирането на Сяо Уан“, ще е много
интересно.
Изведнъж аз и Джоу Дзи се сепваме. След малко казвам,такъв филм няма да струва нищо, а и никой
досега не е снималмастурбиране. Сяо Уан
казва, ама аз мастурбирам различно,ако го
заснемем, със сигурност ще стане велик световноизвестен филм. Викам, какво му е
великото на мастурбирането, нее
интересно. Сяо Уан повишава тон: ебал съм го, защото ще госнимаш ти, затова няма да е интересно. Обръща
се и тръгванаобратно. Джоу Дзи каза,
еби му, разсърди ли се? Викам, незнам. Уж
нищо му нямаше, за какво ще се сърди? Викам, да несе прибра да мастурбира?
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Отзиви
Все още няма отзиви.