За любовта е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното.
Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение – и защо да няма такова и в любовта! И то да е точно това – да обичаш завинаги, събаряйки мита за вечната любов.
Добромир Славчев
Когато си безумно сам
и никой не те чува,
и в теб надежда няма грам,
която да сънуваш.
Когато болката е тук,
не иска да си ходи
и в теб един неистов звук
като призрак броди.
Когато няма път пред теб,
а само преспи има,
и вятър бръснещ и свиреп
в душата всява зима.
Когато хорските очи
като стрелички стрелят
и в тебе всичко се смрачи,
когато те уцелят.
Тогава се усещам в плен
и вдигам глас до Бога.
Бих искал аз да съм смирен,
но никога не мога!
* * *
Сънувах се със дългата коса,
брадясал още, целият във дрипи
оглеждах се във черни небеса
и във съня си бях същинско хипи.
И дълго търсех юлските лъчи,
но не открих небесното светило,
и сякаш че останал без очи,
и само теб отново виждах, мило.
Китарата ми също беше там,
опитах се акорди да подхвана,
но тишината като в божий храм
при опита непипната остана.
Оказа се, че струни липсват май,
затуй гласът и не се чу във мрака
и свил съм се сега като кравай…
И все не спирам слънцето да чакам!
* * *
Луди пеперуди
как летят във хаос,
вятър се събуди
сякаш с валс на Щраус.
Странно всичко става,
въздухът танцува –
като на забава
май им се лудува.
Като феи-птички
от нотните тетрадки
разпръскват на частички
мелодиите сладки.
Аромат ухайно
отвсякъде се носи
и зарежда тайно
надеждите ти боси.
И поточе цветно
в тебе чурулика,
докосване – заветно –
и ти сменя лика.
А небе вълшебно,
над всичко засияло,
чувстваш го потребно,
влюбваш се изцяло!
* * *
Те чувствата към теб са без предели,
съдбата бе към мен доволно зла
и дните ми отдавна са се спрели,
облякоха се в сребърна мъгла.
И днес съм заприличал на отшелник,
прокудил се във свойта неизбежност,
и нося белези от всеки с тебе делник,
само че са всичките от нежност.
Отзиви
Все още няма отзиви.