Удивително добър роман
Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва
Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен
Паула Хокинс, автор на Момичето от влака
Оставих те да си отидеш е едновременно напрегнат трилър с неочаквани обрати и един сериозен размисъл за любовта, чувството за притежание, свободата, насилието и цената на щастието.
Книгата се задържа 13 седмици в Топ 10 на „Сънди таймс” и е най-бързо продаващият се криминален роман от нов британски автор през 2015 г. С над половин милион продажби във Великобритания и издания в 28 държави Оставих те да си отидеш на Клеър Макинтош завладя както феновете на трилъра, така и критиците. Макинтош вече има номинация за британски дебютант за 2015 г., а „Сънди таймс” нареди книгата сред най-добрите за изминалата година.
Трагична злополука. Всичко стана толкова бързо и сега някой трябва да си плати. Едно дете е мъртво и убиецът е на свобода. Животът на една майка е съсипан. И не само нейният. Можело ли е да се предотврати трагедията? Как да започнеш живота си отначало?
Толкова много въпроси измъчват Джена Грей, докато търси винаги изплъзващото ѝ се спасение край стръмните брегове на Уелс. Тя отчаяно се опитва да загърби миналото, но в него има призраци, които не я оставят да си отиде. И мракът се надига отново.
Инспектор Рей Стивънс е натоварен със задачата да търси справедливост. Решен да стигне до дъното на нещата той трябва да се пребори както с натиска от страна на началството, така и със собствените си семейни проблеми.
ПРОЛОГ
Тласъкът на вятъра покрива лицето и с мокра коса и тя затваря очи срещу
дъжда. Време като това кара всички да бързат, да препускат по хлъзгавите
тротоари със заровени в яките си брадички. Преминаващите коли заливат обувките
им с вода. Шумът от трафика и пречи да чуе повече от няколко думи от
безспирното му бърборене, започнало в мига, в който училищните врати се
отвориха. Приказките излизат от устата му непрестанно, те са несвързани и
объркани, породени от вълнението от този нов свят, в който расте. Успява да
разбере нещо за най-добър приятел, за проект, свързан с космоса, за нов учител;
поглежда го и му се усмихва, радва се на жизнеността му, за нея студът, който
си проправя път през шала и, не съществува. Момчето се ухилва в отговор и
повдига глава, за да вкуси от дъжда, мокрите му мигли образуват тъмни съсиреци
върху очите му.
– Мога да си напиша името, мамо!
– Ти си умно момче – казва тя и се
спира да го целуне пламенно по влажното чело. – Ще ми покажеш ли, когато се
приберем у дома?
Вървят толкова бързо, колкото позволяват краката на едно петгодишно
дете[*],
със свободната си ръка тя държи чантата си, която се удря в коленете ѝ.
Още малко и ще се приберат.
Фаровете се отразяват в мокрия асфалт и тази игра на светлини ги
заслепява постоянно. Изчакват подходящ момент и се гмурват между колите по
натоварената улица, тя стяга още повече хватката си върху малката му ръчичка,
облечена в мека вълнена ръкавичка, така че на него му се налага да бяга след
нея, за да не изостава. Подгизнали листа, чиито ярки цветове са се превърнали в
тъмнокафяво, са полепнали по оградите.
Стигат до тихата улица, която води до дома им, мисълта за топлината му
е съблазнителна. Успокоена от познатата обстановка на квартала им, тя пуска
ръката му, за да отметне мокрите кичури от очите си и се засмива на пръските
вода, които се посипват от нея.
– Оттук – казва тя след последния
завой от маршрута им. – Оставих лампите включени за нас.
Срещу улицата се намира червена тухлена къща. Две спални, най-малката
кухня на света и градина, изпълнена със саксии, които се кани да засади с цветя
от цяла вечност. Само двамата са.
– Ще те изпреваря, мамо…
Той никога не спира да се движи, изпълнен е с енергия от секундата, в
която се събужда, до мига, в който поставя глава върху възглавницата. Винаги
скача, винаги бяга.
– Хайде!
Всичко
се случва изключително бързо. Усеща, че не е до нея, когато той хуква към дома
им, копнее за топлината на къщата, чиито светлини на верандата са включени.
Мляко, бисквити, двадесет минути телевизия, рибни хапки. Рутина, в която бяха
попаднали бързо, още от началото на учебната година.
* * *
Колата изниква отникъде. Пищят мокри спирачки, чува се тупване на
петгодишно дете в предното и стъкло, тялото му се завърта, преди да се стовари
върху пътя. Тя хуква да бяга към него, пред все още движещия се автомобил.
Хлъзва се и пада тежко до разперените ръчички, ударът отнема въздуха и.
Всичко приключва изключително бързо.
Тя се навежда над детето и трескаво търси пулс. Наблюдава как дъхът и
образува самотно бяло облаче във въздуха. Вижда тъмната сянка, която се
материализира под главата му и чува собствения си писък като излязъл от нечия
чужда уста. Поглежда към изцапаното предно стъкло, чистачките образуват водни
дъги в настъпващата нощ, а тя крещи на невидимия шофьор да и помогне.
Привежда се още по-напред, за да стопли момчето с тялото си, палтото и
е отворено върху двама им, ръбовете му попиват водата от пътя. Тя го целува и
го моли да се събуди, а в същото време ярката светлина, която ги е приютила в
обятията си, започва да чезне; колата тръгва назад по улицата. Двигателят пищи
предупредително, автомобилът прави два, три, четири опита да завие в тясната
улица и в бързината си остъргва един от яворите, които стоят на пост около
пътя.
И тогава пада мрак.
[*] В Англия
задължителната възраст за започване на училище е 5 години – Бел. прев.
Петя –
Една от най-добрите книги, до които съм се докосвала!
Започнеш ли да четеш.. Няма спирка!
До средата на книгата си мислиш, че вече си опипал почвата на ситуацията, но точно след 1 страница прочит и всичко се преобръща наопаки и започваш да дълбаеш наново!
Книгата е тежка и не е за всеки.