Лек за душата/Активизиране на жизнените и душевните сили

Normal
0

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

Без душа не сме хора

Днес е наложително да преодолеем властващите
в нашето общество материалистични схващания за тялото и за живота и да
използваме своите духовно-душевните сили за собственото си развитие, за да
придадем облик на своя живот. Науката все по-ясно осъзнава значението на
духовността и на човешката душа за развитието на психоменталните способности и
за физическото здраве. Те са в основата на надеждата за увеличаване на
продължителността на живота, за ограничаване на риска от развихрящите се
болести на цивилизацията, за намаляване на стреса и укрепване на човешкото
здраве. Човек вниква по-дълбоко в смисъла на живота и изпитва прилив на жизнена
сила благодарение на обвързаността със свръхестественото, с ближните, с
природата и със самия себе си.

Животът на мнозина наши съвременници е
осакатен  – те се чувстват изчерпани,
сякаш са изпепелени, празни отвътре. Всичко около нас ни се струва спешно,
всички са стресирани, трептящи от напрежение.

Повечето хора обаче разполагат с по-голям
потенциал, отколкото изобщо си представят. Ние, хората, използваме само част от
способностите си, казва Алберт Айнщайн. Днес мнозина поддържат физическата си
активност, за да балансират свръхнатоварването. Постепенно си пробива път и
фитнесът за ума, тренингът на духовната виталност. За преобладаващата част от
нашите съвременници обаче този подход – тренирането на душата, си остава все
още нещо непознато. В днешния свят сме твърде подвластни на външните фактори. И
цял живот копнеем за нещо, което да ни даде нова сила, жизненост и яснота по
нашия път.

„Насочи мислите си навътре и ще
откриеш хиляди непознати сфери в душата си”, пише американският писател и
философ  Хенри Дейвид Торо. В днешния
забързан, бездуховен свят много често пропускаме да се вгледаме в себе си.
Шумовете наоколо и постоянната натрапчивост на смущаващи фактори като
мобифоните или имейлите отнемат силите ни и ни пречат да се спрем, да се
опомним, да се вглъбим. Изворите на душевните ни сили са пресушени. Отчайващо
се нуждаем от тишина, за да чуем шепота на душата си.

А в нашето неспокойно време именно душата е
основният източник на жизнена сила за всички нас.

Душата е онзи ориентир, който ни
насочва, за да осъзнаем смисъла на живота.

Тя ни дава отговор на най-важните житейски
въпроси, които ни тревожат:

·       
Защо правя всичко това?

·       
Кой съм аз?

·       
Как искам да живея, какво е отношението ми към живота?

·       
Какъв е смисълът на това, което върша?

·       
За какво да съм благодарен?

В повечето случаи стигаме до отговорите на
тези въпроси, обръщайки се навътре към себе си, но само ако се отърсим от
всичко, което обикновено ангажира вниманието ни. Аз мога да установя контакт с
душата си само при пълна тишина, чрез медитация и вглъбяване.

Нашето модерно, бездуховно време, в което се
проявяват многобройни дефицити – изчерпване, депресия и болести на
цивилизацията – всъщност е предупреждение за следното:

Ако не отделяме време и внимание, за
да вникнем в глъбините на душата си, рискуваме да изживеем живота си, без да се
възползваме от притока на своите вътрешни сили.

Душата, нашият утешител и житейски компас,
не е напълно развита по природа; тя не е нещо, което получаваме изцяло оформено
още с раждането си. Нашата душа има нужда от храна, от развитие и програмиране
под въздействието както на външни, така и на вътрешни фактори.

Тази книга си поставя за цел да предложи
храна за душата, да ни помогне да открием извора на сили вътре в себе си, да
мобилизираме своята жизнена и душевна енергия, за да се противопоставим на
цивилизационния натиск.

Но
какво значи храна за душата? Душата не живее от пълнозърнест хляб и зеленчуци.
Те са питателни за тялото. Силите на душата идват от такива качества като
осмисляне на живота, вяра в себе си и в другите, любов, надежда. Душата се
пълни с енергия от щастливите мигове, ведрите представи, ясните лични цели, от
доверието и симпатията. Това е храната за нашата душа. Днес знаем, че голяма
част от тези душевни сили могат да се формират и програмират чрез трениране на
ума и активизиране на въображението. Тласъкът може да бъде и външен – например
посредством религията или общуването с добри приятели.

„Нахранената” по този начин душа подрежда
спиритуалните сили и ни ги предоставя, за да се справяме по-добре с живота и да
развиваме личността си. Така че трябва да използваме отреденото ни време за
следното:

· да храним душата си;

· да се вслушваме в нейния шепот в тишината и да се грижим за
нея;

· да се сдобием с ориентири, с ясни схващания за живота и
жизнена сила.

Основен източник на душевните ни сили са
всекидневните изживявания – когато вършим нещо, трябва постоянно да си задаваме
въпроса кои са движещите сили на собствените ни действия. Защото

„Това, което е зад нас, и

онова, което е пред нас,

са мънички неща

в сравнение с това,

което се намира вътре в нас.”

Оливър Уендъл Холмс, американски учен

Пожелавам ви да съумеете да намерите
най-доброто съзвучие между вътрешния си свят и прозата на всекидневието, за да
имате усещането за осмислен живот, за щастие.

Настоящата книга е плод на личен опит, тя се
базира на десетилетните ми съкровени изживявания и предлага лесно осъществими
упражнения за релаксация, медитация, ментална промяна и емоционална
стабилизация. Желая ви успех по пътя към един нов и по-добър, по-одухотворен
живот, изпълнен с радости и удовлетворение.

Франц Декер

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}