Добрата съпруга

Тя отвори очи. Намираше се във френската
спалня, която познаваше толкова добре, обзаведена в небесносиня коприна, с
френски полилей, отпусната в ръцете на единствения любовник, който бе успял да
завладее мечтите й, който определи представата й за любовта.
Колко нищожна се чувстваше. Колко тъжно.

– Да. Какво? Какво?

Той я погледна, очите му объркани от прилива
на тъга иегоизъм.

– Той защо не е мъртъв? – Гласът му докосна
кожата й като лед, очите й обходиха голотата й. Тя се
покри с шала,небрежно метнат върху леглото, беше оставила красивия сибродиран шал
на север, когато се промени заради Ралф Труит.

– Няма как. Той не беше… кога да го сторя?
Как? Всъщносткакво искаш?

– Знаеш какво искам. Знаеш какво се бяхме
разбрали.Искам всичко. Искам да го споделя с теб.

– Ще го имаш. – Тя се изправи. – Откъде
можех да знам,че ще пита за теб? Това не бе част от плана. Как да предположа,
че ще те открие? Дори в този случай няма как да умреведнага,
знаеш го не по-зле от мен. Трябва да продължа. Трябва да преценя добре времето.
Трябва да се действа бавно.

Първо трябва той да се разболее, след това
да започне да линее, накрая ще умре, но няма да е точно сега.

Той притисна ръката й към члена
си и я задържа там. Тяусети как набъбва под дланта й, още мек,
гъвкав като риба,надигаше се и се отпускаше като дъх.

– Закълни се.

– Обещавам ти.

Той стана, дръпна кърпа и започна да се
почиства. Там,където бе лежал в леглото, се виждаше мокро петно. Никогане свършваше
вътре в нея. Децата го ужасяваха.Започна да вдига дрехите си и да ги захвърля
в един ъгъл.Извади от гардероба други, също безупречни.

– Откога обещанията на една курва имат
някакво значение? Сега трябва да вървя на работа.

Тя се разплака. Никога досега не я бе
наричал курва и жестоката дума є се стори болезнено остра. Беше се зарекла, ченикога няма
да му позволи да я види разплакана, но не успя дасе овладее. После не можа да спре.

– Какво искаш?

– Искам го мъртъв. Искам парите му. Искам да
умре ине желая да виждам лицето му. Искам да видя лицето му,докато
умира, но не искам той да ме вижда. Искам стомахътму да се
скове като лед. Искам да живея в дома на мама и дасъм
заобиколен от великолепие. Много добре знам каквоискам.

– И ще го имаш. Ще имаш всичко. Но е
необходимо време.Ще го имаш и никой няма да разбере какво сме направили икакво
правим. – Тя говореше тихо. – Така действа арсеникът.Действа
бавно и е невидим. Това му е хубавото.

Бе истинско вълшебство да го наблюдава,
докато се облича, докато момчешкото тяло бавно се скрива под пластовете красиви
дрехи, той елегантен и чувствен също като жена,докато дрехите скриват тялото, което бе
нейното тайно знание, единствената й собственост, въпреки че и друга го бевиждала
снощи, докато тя спеше в самотното легло в хотел„Плантърс“. Никоя не го познаваше като нея,
той обичашеединствено нея, макар никога да не є го беше казвал, макарда я обичаше
единствено защото тя бе ключът към онова,което бе очаквал цял живот.

Бе обвързан единствено с нея, защото никой
друг не можеше да му осигури онова, което искаше. Двамата бяха замислили всичко
заедно, също като сюжет на мелодрама, шокиращ замисъл, ала осъществим, стига тя
да действаше умно.

А тя нямаше съмнения в уменията си.

– Ще стане. Знаеш, че ще стане. Наистина ще
стане.

– Кажи как. Повтори отново.

– Той ще изпита удоволствие. Ще изпита остър
копнежза нещо, което не помни какво е. Копнежът ще се превърнев отрова в
ума му и ще започнат да го спохождат мъчителни кошмари. Кръвта му ще се разреди
и непрекъснато щему бъде студено. Никакви одеяла няма да го стоплят. Косата му ще
започне да капе. След това ще остане на легло ище умре. – Той я слушаше също както дете слуша
приказка,преди да заспи. – Не те ли интересува какво представлява?

Всичко, което казах, е истина. Той иска да
се прибереш.Иска да ти направи дом по-красив от всичко, което… съмвиждала
досега. Но пък аз все забравям, че ти вече си говиждал.

– Помня всички подробности от живота си. Той
не е частот картината.

– Той е изпълнен с обич, иска да те обикне.

Неочаквано той се обърна и коленичи до
леглото. Стисная за раменете и я разтърси като кукла. Дрехите му се разкопчаха.
Тя видя бялата му кожа, почувства горещия му допир,дори яростта
му.

– Той ме биеше. Той уби мама.

– Той…

– Той така преби красивата ми майка, че изби
зъбите й накървава пихтия. Видях го. Заведе ме чак в Чикаго, за да гледам.
Силен е. Поне беше силен. Хвана я и я стисна със силните си ръце за гърлото и я
удуши. И това видях. Бях на тринайсет и видях. – Той я блъсна на леглото. –
Защо ми е обичтаму? Искам да го видя мъртъв.

Бе чувала тази история стотици, дори хиляди
пъти, аланикога не повярва, нито веднъж. Двамата я бяха приели заистина, тя
бе основната причина за онова, което се случваше,и Катрин се опитваше, наистина се опитваше,
защото го обичаше, да повярва, че е така, ала всъщност не вярваше. Сега,след като бе
опознала Труит, след като му бе станала съпруга,

вече не вярваше на Антонио.

Знаеше, че подобни неща се случват.
Представяше си ги вмръсни къщи и запуснати жилища. Представяше си как подобни неща
се случват с други хора. Не можеше обаче да сипредстави подобна ужасяваща загуба на здрав
разум, на задръжки или разсъдък да сполети Ралф Труит. Беше се опиталада го види.
Беше се опитала да види Антонио, още с едва набола брада, как наблюдава какво
се случва, ала образите отказваха да се появят.

Подобни неща се случваха на нея, бяха є се
случили, неочаквани изблици на неовладяна ярост, ала не можеха да сеслучат на
Ралф Труит, който бе заменил напитките за молитвив деня, когато животът бе угаснал в очите на
дъщеря му, същиятТруит, който бе видял съпругата си да прави секс с учител попиано и бе
затворил вратата, без да посегне към оръжието.

Антонио докосна леко бузата й с устни,
сухи като перо.

– Това е бъдещето ни. Нашето бъдеше.

Тя се надигна вбесена от леглото.

– А ти не трябва да правиш абсолютно нищо,
така ли?Нищичко. Пиеш, ходиш по жени, обикаляш заведенията и профукваш
всяко пени при шивачи, които ти отпускат безкрайникредити,
защото за тях е огромна чест да носиш дрехите, които са създали, докато аз
трябва да свърша всичко.

– Аз да ходя по жени? Какви са тези
глупости?

– Обичам те. Готова съм да сторя всичко за
теб.

– Наистина ли си мислиш, че това е нещо
необичайно икрасиво? Нали за това ти се плаща?

– Това е всичко, което мога да ти дам.

– Не. Не е. Ти ми дай баща ми, изненадай ме
със смърттана баща ми и любовта ти изведнъж ще стане много по-ценна.

– Ще го направя. Казала съм, че ще го
направя. И ще гонаправя.

– Не чакай прекалено дълго.

Той беше облечен. Беше я оставил и тя лежеше
гола настуденото мокро легло, което й беше
неудобно. Всеки път, когато я оставяше, имаше чувството, че умира.

Той се обърна към нея, очите му бяха пълни
със сълзи.

– Как ми се иска да можеше да я видиш. Мама.
Беше прекрасна, гласът є нежен, ръцете толкова малки. Слагаше ме вскута си,
докато свиреше на пиано и пееше стари италиански

песни. Беше почти момиче.

Седна на стола до притъмняващия прозорец.

– След като тя си тръгна, след като той
прогони мама, следкато сестра ми почина, аз се промъквах в старата къща, въввилата,
качвах се по стълбите и влизах в нейната стая. Влизах вгардеробната
и заравях лице в роклите є, вдъхвах аромата намама. Тя ухаеше на друга страна, на страна,
където имаше музика и танци. Тази страна бе осветена от пламъците на свещи.

Била е още момиче. Влюбила се е. На хората
им се случва непрекъснато. Вината не е била нейна. Може пък Труит да ми ебаща. А може
и да не е. Никога никой няма да разбере. Само четой ще плати цената заради онова, което й е сторил,
заради онова, което причини на мен, след като тя си тръгна. Пораснах ицял живот го
мразя. Вече ми омръзна. Животът ми няма да епълноценен, докато той не се махне от този
свят. Направи гозаради мен. Първия път, когато те видях, ти ми напомни за нея.

Ти ме обичаш по свой начин. Отвори сърцето
ми малко по малко, на части. Направи това заради мен. Хората си мислят, чесъм лош.
Мислят, че съм безполезен негодник. Може и да съм.

Само че аз не смятам така. Аз съм просто
едно десетгодишномомче, което е застанало в тъмния гардероб на майка си и вдъхвааромата на
роклите є. Мога да бъда и лош. Но мога да бъда идобър. Ще разбера, когато го видя в гроба.Той се
изправи. Почти се беше стъмнило. Отвори врататаи излезе.

Тя обиколи стаите. Отвори гардероба и огледа
красивитеси рокли, огърлиците, перата, шапките, птиците с разпереникрила и
бижутата, фините обувки от червена, зелена и златнагладка кожа,
с тънки високи токове и лъскави копчета и катарами и неочаквано й се прииска
да започне отново. Материята и мирисът на дрехите й,
парфюмираните й дрехи върнахаспомена и събудиха желанието да остане да се
излежава дообед, тя изпита желание да чуе смеха и мръсните шеги, грубите
песни и секса с мъже, които нямаше да види никога повече,звънтенето
на парите в копринената є кесия, тръпката, коятосъбуждаше шампанското, пресищащата сладост,
след като мехурчетата вече ги нямаше, ужасния вкус в устата си сутрин,опиум и
шампанско, нощите на горния етаж с жените в копринено бельо, обсипано с
панделки, когато те се милваха ленивои бъбреха по цяла нощ за онова, което щеше
да се случи, ипотискаха свенливо спомена за отминали събития и незнайнокак и защо
всичко това бе естествено и желано. Искаше й седа остане да
се излежава в неделя сутринта, да се смее, докаточете обявите, искаше є се да не бе видяла
обявата на РалфТруит, да не бе познала името, да не го бе споменала предАнтонио
Морети и да не бе видяла блясъка в очите му, когатодръпна
вестника. Искаше й се да не бе прекарала деня, питайки се на
глас как да използва тази тъжна информация. РалфТруит. Просто едно име, краят на стара
история.

Никога вече не можеше да се върне. А дори да
можеше,къде щеше да отиде? Отново в каретата с милата си майчица,докато
пътуваха през бурята заедно с кадетите? Да се върне

към нежните очи на малката си сестра? Да се
върне към времето, когато нищо от това не се беше случило?

Тя затвори гардероба. Изми се внимателно с
вода от чугунената кана и престана да мисли. Изми мириса на секс от протритата
си кожа, наслади се на всеки миг, без да съжалява занищо.

Облече се внимателно в дрехите на изискана
дама и ситръгна без страх по тъмните улици в онези квартали на СейнтЛуис, където
хората отиваха единствено по необходимост,заспа като невинно момиче в тясното легло в
хотел „Плантърс“,а песента на птичката й я отведе при ангелите.