Десетата симфония

Normal
0

false
false
false

MicrosoftInternetExplorer4

Интервю
с Джоузеф Гелинек за „Десетата симфония” 
(Anika entre los libros:  http://libros2.ciberanika.com/desktopdefault.aspx?pagina=~/paginas/entrevistas/entre315.ascx)

В: Пазарът е залят с трилъри и криминални
романи, но вашият е единственият, в който музиката и композитор като Бетовен са
в центъра на действието. Мислите ли, че това ви отличава по някакъв начин?

О: Не знам дали ще се съгласите, но в трилърите
музиката обикновено играе важна роля или поне в тези, които аз харесва. Сещам се за музиката на Бах в „Мълчанието на
агнетата” и за рок парчетата от петдесетте в „Кристин” на Стивън Кинг.

В: Да, спомням си музиката от
екранизациите на тези книги. Фантастична е.

О: Тогава си казах: „Защо да не поставя музиката в
центъра на сюжета?” Да я направя истинска звезда, а не просто съпровод. Така се
роди „Десетата симфония” . Наложи се да правя много сериозни проучвания върху
музиката и композитора.

В: А защо Бетовен?

О: Защото исках да  бъда близо до читателите и ми се струваше, че
Бетовен ще им бъде най-познат и най-любим заради музиката си. Просто си казах:
ще опитам. Да започнеш първия си роман е наистина ужасяващо, защото не знаеш
дали ще имаш сила да го завършиш. 95% от хората, които се захващат с писане, не
 завършват книгите си. Така че заради
този висок процент е малко или много предизвикателство да завършиш роман. Да
създадеш нещо, което има начало, развитие и край. Имах нужда да докарам нещата
до край. Когато това стана, много се успокоих, макар че знаех, че романа е
пълен с дупки, даже за да бъда честен, трябва да призная, че продадох книгата в
издателството само със сто страници. Казаха ми, че ако другите 300 са като тази
100, ще го издадат.

В: Това е доста рисковано,
нали?

О: Да, но предпочитах да го направя по този начин,
за да имам стимул.

В: Никой не знае кой сте и
освен това пишете под псевдоним. Аз лично ви идентифицирам с главния герой
Даниел Паниагуа.

О: Разбира се, аз съм много повече музиколог,
отколкото полицай. Всъщност трябва да ви призная, че музиковедските изследвания
в книгата за много повече от криминалните. В крайна сметка обаче трябваше да се
създаде герой.

В: Предполагам, че всички
факти са много добре проучени?

О: Да и това стана благодарение на хората, работещи
в издателския отдел на Plaza & Janes. В САЩ всеки автор работи с редактор и
се счита за голям провал, ако редакторът се намеси в книгата ти, макар, че има
два типа издания: такива, в които авторът сам прави промените и такива, които
редакторът се налага да пренапише. Моята книга аз сам си я пренаписах!

В: Писането на роман не е лесна
работа, въпреки че някои хора захвърлят месеци и дори години труд.

О: Трябва да се опиташ да напишеш най-добрата книга
според момента и текущите си знания, а не да се насилваш да напишеш
най-великото произведение на света.

В: Това ми хареса във вашия
роман…

О: Ласкаете ме, продължавайте…

В: Хареса ми, че не
пресилвате нещата, не се опитвате да изненадате читателите с неочаквани обрати,
които често ги объркват. Какво целяхте с написването на този роман?

О: Исках са създам книга с няколко паралелни
сюжета, които накрая се обединяват. Исках нещата да бъдат възможно по-лесни за
визуализиране. Американците имат един много хубав термин „инфотеймънт” – това е
съдържание между информацията и забавлението. Исках книгата ми да бъде такава,
нещо като „Изгряващо слънце” на Майкъл Крайтън, която е същевременно много
добър криминален роман, но и дава много информация за навлизането на японската
култура в САЩ. Ако читателят може да каже: „Знам повече за Бетовен от преди и ми
беше забавно”, значи съм изпълнил плана си. 
След написването важни са продажбите, а в това отношение нещата вървят много
добре. В списъка на бестселърите сме, а това е добре за издателството, което
вложи много в книгата. За мен като автор е още по-радостно.

В: С вашата книга
преоткриваме Бетовен не само като музикант, но и като човек. Разкажете ми
повече за героите. Според мен персонажите са типични за полицейско криминале:
съдията, двойката детективи, експертите-криминолози, заподозрените. На моменти
ми напомня на героите на Агата Кристи. Кой са авторите, от които черпите
вдъхновение.

О: Крайтън ме впечатлява, както вече споменах.
Знаете ли, че е създател на сериала „Спешно отделение”?

В: Има няколко глави в
„Десетата симфония”, които ни пренасят в епохата на Бетовен. Иска ли Ви се да живеете
в това време?

О: Не съм много сигурен, защото животът тогава е
бил много по-различен и труден: подчинението на жените, неразвитото ниво на
медицината.

В: Говорейки за Бетовен,
смятате ли, че той наистина е имал испанска жилка или това са само легенди?

О: Убеден съм, че е така. Като млад са го наричали
„испанеца”, дори „черния  испанец”.
Трябва да е бил доста мургав, за да му дадат такъв прякор.

В: Какво би се случило ако
наистина се появи мистичната Десета симфония на Бетовен?

О: Би било точно както съм го описал в романа:
най-голямото музикално откритие на века. Би било истинска революция, все едно
да намерим гола Мона Лиза на Да Винчи.

В: До колкото знам, вече
подготвяте следващия си роман. Можете ли да ни разкажете повече за него?

О: Мога само да ви кажа, че отново ще бъде на
музикална тематика и сюжета ще се върти около прокълнат предмет. Инструмент,
които носи смърт на тези, които свирят на него.

В: Благодаря Ви много за интервюто, успех с книгите
Ви.

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}