Карън-Кимя, млада жена от смесен брак, се впуска да издири изчезналия си баща, за да намери смисъла на живота си. Тя идва в град, където най-важните събития се случват нощем: вратите се разтварят за тайни, по-смайващи от чудеса; чудесата оживяват по-реални от действителността. Наоколо повече от седемстотин години се носи шепот, зареден със спомени, и с ароматния дъх на онези, които измерват любовта само с любов… Дори смъртта не успява да унищожи тази обич… Едно мистично приключение, чиито главни участници са Шемс-и Тебризи и Мевляна Джелаледдин Руми.
Сюжетът на този роман може да се определи като мистерия и исторически трилър. В основата на повествованието е известният османски, религиозен мистик, писател и философ Мевляна Джелаледдин Руми (ХІІІ в.) и неговите схващания, както и криминален сюжет отпреди 700 години, при който при неизяснени условия загива менторът на Руми – Шемс-и Тебризи, и който по някакъв начин дава отражение и върху настоящето.
Като цяло действието е преди всичко в настоящето и има криминален характер, така че се чете леко. Има обаче и доста екскурси по посока на мистичното учение на суфизма, както и на философията и поезията на Руми.
Върху
камъка имаше кръв, в небето – пълна луна, в градината – дъх на пръст. Дърветата
плуваха в мразовития въздух. Сега напъпваха зимните рози, а нарцисите вече бяха
разцъфнали. Седмина мъже излязоха в градината. Седем сърца, изпълнени с омраза,
седем съзнания, завладени от ненавист, седем остри ножа. Седмина прокълнати
мъже прекосиха пространството, разделяйки тишината в градината на седем части,
и тръгнаха към дървената порта, където ги очакваше жертвата.
Кръв
обливаше камъка. Зловещ студ забулваше градината. Само пълната луна видя
убийството. Безразлично, безстрастно, без да трепне, тя надничаше през мъртвите
листа на високите тополи. Най-младият от седмината почука на портата. В някоя
къща проплака дете. Нежно младо момиче спеше в далечното поле. Крехкото й тяло
бавно гниеше в земята. Най-младият от седмината замахна с ножа и момичето се
раздвижи в гроба. По лицето й се разля усмивка, чиято сила дори смъртта не бе в
състояние да сломи. Когато най-младият от седмината заби ножа си в мъжа, едно
сетно дихание, заседнало в гърлото на момичето, се изтръгна от устата му като
въздишка на облекчение.
Камъкът
се обля в кръв. Седем ножа отвориха седем рани. От тях бликнаха седем червени
ручея. Седем пъти потрепери
тялото на мъжа, седем пъти потръпнаха седмината, когато забиха ножовете си.
Тялото на младото момиче под земята обаче не помръдна повече. Лежеше притихнала
както всичко над нея. Сякаш бе настъпил последният миг на света. Живите,
мъртвите, цялото съзидание тънеше в тишина и покой. Кръвта върху камъка
застина. Луната, отразена в кръвта върху камъка, застина. Високите тополи,
напъпилите зимни рози, разцъфналите нарциси, градината, ухаеща на пръст…
живите, мъртвите, цялото съзидание мълчаха, застинали в кръвта върху
камъка.
Normal
0
false
false
false
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Отзиви
Все още няма отзиви.