Историческият роман на Рута Сепетис, в който българските читатели ще разпознаят частица и от нашето минало
ПОД ЗЛАТНАТА РАМКА
SUB RAMA POLEITĂ
Те живееха в мрак.
Дишащи сенки.
Пъхнали ръце дълбоко в джобовете си. Скрили свити в юмруци замръзнали пръсти.
Избягваха очите на другите. Рискуваха да бъдат хванати в капана на страха, ако погледнат някого в лицето. Но в тях бяха вперени невидими очи. Дори в най-непрогледния мрак.
Очите ги наблюдаваха.
Непрекъснато.
Неизменното усещане на румънците, че някой ги следи.
Ето как го описват: бремето на надвиснала буря.
Не цитирам по памет.
Думите са на един младеж от Букурещ. Той ги е написал.
А после решил, че е допуснал грешка.
Като говорим за грешки – някои хора смятат, че Дракула е бил най-голямото страшилище в Румъния.
Дали истината ще ги преследва, след като я научат?
Дракула е художествена измислица и не е свързан с историята на Румъния. Но в един румънски замък наистина е живяло кръвожадно чудовище, което прекарало в кулата му двайсет и четири години. Докато Дракула избирал определени жертви, това чудовище било жестоко…
С всички.
То лишавало хората от храна, електричество и свобода.
Макар че били издръжливи, румънците страдали от тиранията му.
Ще попитате колко е наброявало населението на Румъния тогава?
Двайсет и три милиона души.
Имената и историите на повечето от тях са неизвестни. А после близо до един гроб била открита метална кутия. В нея имало ръкопис.
Така описва събитията едно момче.