Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, който бях някога – всъщност до
неотдавна – познат на приятелите и роднините, и близките си като „Клавдий
идиота“ или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и
най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на
моя живот. Ще започна с най-ранното си детство и ще продължа година по година,
докато стигна до мига на съдбоносната промяна, когато преди около осем лета, вече
петдесет и една годишен, изведнъж се озовах оплетен в мрежата на – да я наречем
– „щастливата беда“, от чиито нишки не успях да се измъкна….
41 г. от н.е.
Физически
слаб и поразен от говорен дефект, Клавдий е презрян от всички и отхвърлен като
идиот, дори от членовете на собственото си семейство, които се срамуват от
него. Ролята му в имперските дела е ограничена, но Клавдий продължава да следи
дворцовите интриги и убийствата, които го заобикалят, с погледа на учен и
историк. Напрегнатото управление на Тиберий, скандалите около племенника му
Калигула и воала на лудост и страх, който го обгръща – наблюдавайки всичко
това, скрит от погледа на обществеността, Клавдий избягва жестокостите и
покушенията.
Противно
на всички очаквания, той се издига от сенките до най-жадуваната позиция в целия
античен свят – тази на римски император.
Баба ми Ливия беше от най-лошите Клавдии.
Спокойно би могла да е превъплъщение на оная Клавдия, сестрата на Клавдий
Хубавия, която осъдили за държавна измяна, защото веднъж, когато колесницата ѝ
била задържана от уличната тълпа, извикала:
„Ах, защо не е жив брат ми! Той знаеше как да
разчиства тълпите. С камшик!“ А когато един народен
застъпник (на латински „трибун“) излязъл напред и гневно ѝ заповядал да млъкне,
напомняйки ѝ, че този ѝ брат с богохулството си погубил цяла римска флота, тя отвърнала:
„Ето още една причина да съжалявам, че е мъртъв! Той можеше с помощта на
боговете да загуби и втора флота, а сетне и друга и да поразреди тази проклета
сган! – И додала:
– Виждам – ти си народен трибун и личността ти
по закон е неприкосновена, но не забравяй, че ние, Клавдиите, на времето сме
карали да напердашват не един от вас – трибуните, проклета да е твоята
неприкосновеност!“
Така говорела по онова време и баба ми Ливия
за римския народ: „Паплач и роби! Това, Републиката, открай време е празна
работа! На Рим му трябва един нов цар.“ Тъй поне приказвала на дядо ми,
опитвайки се да му внуши, че Марк Антоний и Август (или по-рано Октавиан), и
Лепид (един богат, но лишен от амбиции благородник), които тогава делели
помежду си управлението на римския свят, с течение на времето ще паднат; и че
стига само да играел умело, той можел да използва сана си на понтифекс и името
си на почтен човек – нещо, което му се признавало от всички фракции, – за да
стане сам той цар. Дядо ми ѝ отвърнал рязко, че чуе ли я още веднъж да заговори
за това, ще се разведе с нея; защото в някогашния римски брак съпругът можел да
изостави жена си без обяснения пред обществото, като ѝ върне донесената зестра
и задържи децата. След тези думи баба ми замълчала и се престорила на
примирена, но от оня миг любовта помежду им умряла. Без дядо ми да подозира, тя
веднага се заела да оплете Август.
Това не било кой знае колко трудно, защото
Август бил млад и чувствен, а тя била изучила внимателно вкусовете му, пък ѝ по
всеобщо признание била една от трите най-хубави жени по онова време. Избрала си
Август, защото той бил по-добро оръдие за осъществяване на амбициите ѝ от
Антоний (Лепид изобщо не влизал в сметката) и защото знаела, че не се спирал
пред нищо, за да постигне своите цели – бил го показал на дело две години преди
това, когато привел в изпълнение проскрипциите и две хиляди конници и триста
сенатори от вражеската фракция били избити без присъди – по-голямата част от
тях по личното настояване на Август. Щом разбрала, че е спечелила Август, тя го
накарала да се разведе със Скрибония – жена, по-възрастна от него, за която се
бил оженил по политически съображения, – заявявайки му, че според сигурни
сведения Скрибония му изневерявала с един близък приятел на дядо ми. Август
повярвал с готовност, без да иска подробни доказателства. Той се развел със
Скрибония, макар да била съвсем невинна, в самия ден, когато тя му родила
дъщеря, Юлия, която той взел от стаята на родилката, преди още Скрибония да е
видяла детето, и я дал на жената на своя освободен роб да я кърми. Баба ми – тя
била едва седемнадесетгодишна, с девет години по-млада от Август – отишла
тогава при дядо ми и му казала: (38 г. пр.н.е.)
– Хайде сега, разведи се с мене. Бременна съм
вече в петия месец и ти не си баща на детето. Дадох клетва, че няма да родя
повторно от мъж-страхливец, и смятам да я удържа.
Дядо ми, каквото и да е почувствал, когато чул
това признание, рекъл само:
– Повикай тук прелюбодееца и нека обсъдим
нещата насаме.
Всъщност детето било негово, но той не бивало
да знае и когато баба ми казала, че е чуждо, повярвал.
Дядо ми с изненада разбрал, че не друг, а
приятелят му Август го е измамил, но заключил, че Ливия го е съблазнила, а той
не е успял да устои на хубостта ѝ; казал си още, че може би Август не му е
простил за онова негово злощастно предложение в Сената убийците на Юлий Цезар
да бъдат наградени. Но, така или инак, не упрекнал Август. Казал само:
– Ако обичаш тази жена и си готов да се ожениш
за нея почтено, вземи я, но нека всичко стане без скандали.
Август се заклел, че ще се ожени за нея
незабавно и никога не ще я изостави, докато тя му бъде вярна; обвързал се с
найстрашни клетви и така дядо ми се развел. Казвали са ми, че смятал това нейно
влюбване за божествено наказание върху себе си, защото веднъж в Сицилия,
подбуден от нея, накарал въоръжени роби да се бият със свободните римски
граждани; а освен това тя също била от Клавдиите, от неговия род; поради тези
две причини не желаел да я излага публично. И не от страх пред Август
присъствал лично на сватбата ѝ няколко седмици след това, предавайки я на
младоженеца, както бащата дава своята дъщеря, и дори припявал в сватбения химн.
Като знам, че я е обичал искрено и че с благородството си е рискувал да го
помислят за страхливец и сводник, аз истински се възхищавам от достойното му
държане.
Но Ливия не била благодарна – била ядосана и
засрамена, че се отнесъл към събитието с такова спокойствие и я предал
безропотно като вещ без стойност. А когато детето ѝ, баща ми, се родило след
три месеца, обзел я яростен гняв към сестрата на Август, Октавия, съпругата на
Марк Антоний – това пък са другите ми баба и дядо, – заради някаква гръцка
епиграма в смисъл, че родители, които могат да раждат тримесечни деца, са много
честити: с такава кратка бременност досега били известни само котките и
кучките. Не знам дали наистина Октавия е била авторка на тези стихове, но ако е
тя, то Ливия я е накарала да си плати твърде скъпо. Да е била тя авторката, е
все пак малко вероятно, защото самата се е омъжила за Марк Антоний, докато
носела детето на покойния си съпруг; а както казва поговорката, куцият не се
присмива на сакатия. Обаче бракът на Октавия бил политически и бил узаконен със
специално решение на Сената: той не бил предизвикан нито от страст – от едната
страна, нито от лични амбиции – от другата. Но ако някой се запита как така
колегията на понтифексите е склонила да признае валидността на Августовия брак
с Ливия, отговорът е, че и дядо ми, и Август, и двамата са били понтифекси и че
върховният понтифекс бил не друг, а Лепид, който правел всичко, каквото го
накарал Август.
Още щом отбили баща ми, Август го изпратил обратно в
дома на дядо ми Друз Нерон, където го отгледали заедно с чичо Тиберий, с четири
години по-голям от него. Когато децата поотраснали, дядо ми взел образованието
им в свои ръце, вместо да го възлага на възпитател, както правели всички по
онова време. Той непрестанно им внушавал омраза към тиранията и преданост към
древните идеали за справедливост, свобода и добродетелност. Баба ми Ливия по
начало недоволствала, задето и двете ѝ момчета били извън нейния контрол –
макар всъщност да я посещавали ежедневно в двореца на Август, който бил съвсем
близо до техния дом на хълма Палатин, – а когато пък разбрала по какъв начин ги
възпитават, много се разгневила. Дядо ми умрял внезапно, докато вечерял с
приятели: приказвало се, че бил отровен, но историята се потулила, защото сред
гостите били и Август, и Ливия. Според завещанието му децата се оставяли под
опеката на Август. Чичо ми Тиберий, едва деветгодишен, произнесъл надгробното
слово на дядовото погребение. (33 г. пр.н.е.)
Отзиви
Все още няма отзиви.