В дома на червея

От пладне, когато започваше
Слънчевият Маскарад (всички часове на чедата на червея бяха произволни, защото
светлината беше една и съща, денем и нощем), до полунощ всички гости носеха
маски, дори Човекочервеят, и пред големия прозорец се спускаха дълги завеси от
тежко червено кадифе, за да скриват слънцето. Безмълвните факлороби поднасяха
пиршеството на черни железни подноси и го подреждаха на дългата трапеза: тежки
гъби със сметанов сос, изящно подправени праханки, миниатюрни голи охлюви в рулца
от бекон, уханно зелено вино, в което се извиваха все още живи подправки,
пържени буболечки, печени дънни глигани от кралския килер на Човекочервея, току-що
изпечен гъбен хляб и хиляди други деликатеси. А почетното място на трапезата,
ако имаха късмет, беше отредено за някой тлъст и невръстен шестокрак гроун (или
дори два!), едва достигнал пубертета, усърдно изпечен на шиш и сервиран цял и
непокътнат, така че месото му да бъде бяло и сочно. Гостите се хранеха до
насита, докато не можеха да сложат нищо повече в устата си, изпод всеки воал и
домино се сипеха шеги и смях и сетне танцуваха с часове под светлината на
факлите, а обсидиановите призраци имитираха движенията им по стените и пода. И
когато най-сетне идваше полунощ, започваше свалянето на маските. Едва когато
всички бяха оголили лицата си, бронзовите рицари отнасяха властващия
Човекочервей до четвъртата стена и той дръпваше въжето на завесите (ако все още
имаше ръце – в противен случай рицарите го правеха вместо него), за да свали
маската на слънцето.