Майстора се е научил да страни от хората – и от играчките – но Каролина, със своя кураж и състрадание, го кара да се усмихне отново и дори да се сприятели с един цигулар и неговата дъщеря.
Но новооткритото им щастие е разбито на парчета, когато нацистки войници нахлуват в Полша. Каролина и Майстора бързо осъзнават, че приятелите им са в смъртна опасност, и са решени на всичко, за да ги спасят. Без значение какво им коства.
„Майсторът на играчки от Краков“ от Рейчъл Ромеро – вдъхновяваща приказка в духа на „Крадецът на книги“
Ужасите на Втората световна война отекват и в Страната на играчките в тази приказка в духа на „Крадецът на книги“. Изящният дебют на Рейчъл Ромеро вплита магия, история и фолклор в духа на „Крадецът на книги“.
Страната на играчките съществува. И никога не е била толкова реална, колкото във впечатляващия дебют на американската писателка Рейчъл Ромеро „Майсторът на играчки от Краков“!
Имало някога една малка кукла на име Каролина, която живеела в страна далече, далече от света на хората… До момента, в който кралят и кралицата не са свалени от власт и внезапен вятър не се извисява над Кралството. Той магически отнася Каролина в света на хората, в Краков, за да събере пътищата на малката кукла и на Майстора на играчки – човек с необичайна сила и тайнствено минало.
Междувременно нахлуването на нацистите в Полша и грозната сянка на Втората световна война надвисва над света на хората и само Майстора на играчки и Каролина могат да помогнат на бедния цигулар евреин и неговата дъщеря, заплашени от трагичната съдба на хиляди други жертви на Холокоста.
Рейчъл Ромеро създава оригинален разказ за събития, които още дълго ще останат кървяща рана в историята ни. Мотивите от най-старите приказки, класическата среща между доброто и злото и оригиналното сливане на магия, история и фолклор превръщат „Майсторът на играчки от Краков“ във вдъхновяваща история за малки и големи, в която любовта и приятелството се оказват най-силното оръжие пред бруталното лице на войната.
„Майсторът на играчки от Краков“ е вълнуваща приказка в духа на „Лешникотрошачката“ и „Крадецът на книги“. За загубите, които трябва да преживеем, но също така и разказ за надеждата и обичта, крепящи и в най-тъмните времена човешкото в нас – докато тяхната история се помни, хора и играчки ще останат живи.
„Моля ви, бъдете мили.
Моля ви, бъдете смели.
Моля, не позволявайте това да се случи отново.“
Рейчъл Ромеро
Страната на
играчките
Имало някога една
малка кукла на име Каролина, коя то живеела в страна далече, далече от света на
хората. Небето там винаги било в съвършения син цвят, кой то придобива в
средата на лятото, лунната светлина била чиста като сребро и никой никога не
остарявал, нито ставал парцалив. Страната на играчките била голямо кралство,
което се простирало на безброй километри във всяка посока, накъдето и да погледнеш.
На изток се ширело морето, а на запад от земята се издигали стъклени планини, кои
то по цял ден се опитвали да достигнат слънцето.
Кралството се
управлявало от мъдри крал и кралица, кои то никога не вземали безчувствени или
жестоки решения. Дори звездите в небето ги обичали и понякога се претъркулвали
от своите катедрали и дворци, докато се опитвали да чуят по-добре как кралицата
пее или как кралят свири на цигулка.
Но Каролина не
била част от блестящия кралски двор с неговите фонтани с бълбукащ сайдер и
украсени със скъпоценни камъни зали. Тя живеела в малка къщичка, сгушена до лъкатушещо
между два зелени хълма поточе. Пердетата на прозорците ѝ били изтъкани от диви
цветя, а стените на къщата ѝ били направени от дъски от джинджифилов сладкиш,
но тя никога не се изкушавала да похапне от тях. Малката захаросана къща била
всичко, кое то имала, защото Каролина не била нито крал, нито кралица, нито
дори принцеса; тя била шивачка.
Шиела бални рокли
и кадифени жилетки, поли, кои то се разпервали като криле на пеперуда, и
красиви жакети със златни копчета. Най-хубавото било, че с иглата и конеца си
във всяка дреха пришивала и желания. Всяко желание било неугаснала надежда,
недовършена приказка, нуждаеща се от край. Но тя не можела да изпълни желанията,
кои то ѝ нашепвали играчките, защото притежавала съвсем малко магия.
Повечето от
играчките, които идвали при нея, копнеели за най-истинската и съвършена любов.
Други – за велики приключения. Малцина искали най-много от всичко на света
слава и богатство. Докато работела, Каролина изслушвала всяко желание, кимала
от време на време, а иглата ѝ се движела като сребриста риба по разстлания
върху масата плат. Наслаждавала се на работата си, но имало и клиенти, от чиито
желания я заболявало сърцето. Тези кукли били тихи и тъжни и злочестините им
можело да се разчетат така ясно, сякаш били напечатани на порцелановите им лица
и на малките им дървени ръце.
Какво искали
тъжните играчки? Да се завърнат в човешкия свят, в кой то били живели за
кратко. Защо? Защото жадували да видят още веднъж децата, които били техни
приятели. Но това било невъзможно. Никоя играчка досега не била успяла да се
върне в този друг свят независимо колко пъти отправяла свое то желание.
Каролина имала
свои те съмнения дали това място е чак толкова приятно за живеене. Децата може
и да били отначало добри към играчките си, но все някога пораствали и изоставяли
обичните си другарчета за игра да събират прах и мухъл под легла и по тавани.
Играчките с късмет можело и да отидат при друго дете, по-малък брат или сестра
или дори при детето на първия им собственик. Но след това вече изглеждали
прекалено захабени, за да си играят децата с тях, и били зарязвани. Когато
дървените и стъклените им части и техните дрехи вече не можели да съхраняват
душата им, те се завръщали в Страната на играчките.
Тези играчки се
били научили да плачат и когато идвали в работилницата на Каролина, я умолявали
да им помогне с магията си, но за съжаление, тя не притежавала чак такава сила.
Струвало ѝ се, че едва ли може да има нещо по-ужасно от това да се научиш да
плачеш. Плачът бил за хората, а тя никога не била срещала дори един човек.
Но въпреки тъгата
на тези изгубени играчки и желанията им, които не можела да изпълни, Каролина
се чувствала щастлива в малката си къща и искала това да продължи вечно.
После дошли
плъховете и със своите железни щикове и железни зъби свалили от власт краля и
кралицата. И със сцепена буза и разкъсана парцалива рокля самата тя била
изпратена в света на хората.
Отзиви
Все още няма отзиви.