Зимни приказки

Дядо Време и
неговата книга

В НОВОГОДИШНАТА НОЩ Робин се събуди изведнъж. Седна в
леглото и се заслуша. Какво ли го бе събудило?

Отвън зад прозореца се чуваха бавни, тежки стъпки и той
се зачуди кой ли би могъл да се разхожда в градината посред нощ!

Може би някой се бе загубил в снега? Скочи от леглото и
отиде до прозореца. Отвори го и се загледа навън. Беше тъмно, но можеше да
различи как нещо се движеше.

– Кой е там? – провикна се Робин и получи най-странния
отговор.

– Старият дядо Време! Дойдох да събера тазгодишните
шевици.

– Тазгодишните шевици! Какво имаш предвид? – каза Робин
изненадан. – И какво правиш в градината ни?

– Дойдох да събера и твоята шевица – отвърна старият
човек.

– Нямам такова нещо! – каза Робин. – Сигурно сънувате.

– Може би – каза дядо Време. – Но моите сънища са
истински. Студено е тук навън, момче. Ако ме пуснеш да вляза, ще ти покажа
някои от шевиците си.

– Може би гостната е все още топла – каза развълнуван
Робин. – Ще ти отворя и може да идем там за малко. Да събудя ли мама?

– О, не – каза дядо Време. – Не събуждай никого. Хайде,
пусни ме.

Робин изтича на долния етаж. Отвори тихо входната врата и
някой влезе. Робин отиде до гостната и светна лампата. Тогава за пръв път видя
гостенина си.

Дядо Време беше стар, стар мъж. Брадата му стигаше почти
до пода. Лицето му бе мило и замечтано, с весели очи и тъжна уста. Със себе си
носеше голяма коса и Робин се изненада, като я видя.

– Това за какво е? – попита той. – Да не си я изкарал от
бараката ни? С нея косим дългата трева.

– Тази коса е моя – каза дядо Време. – С нея откъсвам
годините една от друга. С нея режа времето.

– Колко странно! – каза Робин развълнуван. – Ще ми
покажеш ли шевиците, за които говореше? Къде са? Какво са?

Дядо Време нямаше албум с шевици. Робин си бе представил,
че ще види нещо подобно на албума, който майка му получаваше от човека, който
продаваше завеси. Но освен косата, дядо Време не носеше нищо друго.

– Моите шевици? – каза той. – Всички са с мен, макар да
не можеш да ги видиш сега. Всеки има шевица на живота си. Брат ти също.
Приятелите ти. Ще ти покажа всяка, за която попиташ.

– Искам да видя на брат ми от изминалата година – каза
Робин.

Дядо Време подпря внимателно косата си. Изгаси
светлината. После вдигна ръце в тъмнината и от пръстите му се спусна бляскава
широка лента, която трепереше сякаш бе жива. Бе широка колкото масата и се
спусна по нея като парче плат, за да може Робин да я види цялата.

– Леле мале! Каква красота – каза Робин. – Виж ти моят
малък брат какво красиво нещо е направил. Как го е сторил?

– Шевицата е направена от всички неща, с които е запълвал
дните си – каза дядо Време. – Хубавите моменти, когато е вършил добрини, но и
онези моменти, в които е плакал от страх или болка. Всички те са в шевицата.

Ето тази сребриста линия е линията на обичта – той много
обича, виж каква е красива. Тази светеща нашивка са веселите му моменти – той е
много щастливо момче. А тази бляскава нашивка е една голяма добрина, която е
направил по средата на годината. Свети, защото е ярка в паметта на всички.

– Да, помня го това – каза Робин. – Бях си наранил крака
и нямаше как да отида на парти. Лени също не искаше да иде без мен и ми донесе
всяка една от играчките си, защото му бе жал, и дори ми даде локомотива, който
толкова много обича. Няма да забравя колко добър бе с мен. Но какво е това
грозно черно петно, което се вижда?

– Тези петна се появяват, когато този, на когото
принадлежи шевицата, се ядоса – каза дядо Време. – Трябва да внимава, защото с
течение на годините петната ще стават по-големи и ще развалят шевицата изцяло.

– Ах, трябва да го предупредя – каза Робин. – Може ли да
ми покажеш шевицата на Хари, дядо Време? Хари Джоунс. Той живее до нас. Имаш ли
неговата?

– Да, тази вечер я събрах – каза дядо Време.

Шевицата, която гледаха допреди малко, изчезна и от пръстите
на дядо Време се показа друга, която зае нейното място. Беше грозна и само
една-две нашивки светеха по нея. Робин се загледа.

– Не е много красива, нали? – каза той.

– Не. Хари явно не се е справил много добре през неговите
триста шестдесет и пет дни – каза тъжно дядо Време. – Виж, тази грозна
плетеница означава алчност и егоистичност, а ето я отново и отново как разваля
нашивките, които светлите конци се опитват да направят.

– Да, Хари е егоист – каза Робин. – Той е единствено дете
и смята, че всичко трябва да е само за него. А какво означават светлите нишки,
дядо Време?

Дядо Време се загледа внимателно в тях.

– Това са хубави, дебели нишки – каза той. – Това е
всичката работа, която Хари е свършил. Той работи усърдно и ако продължава
така, тези светли нишки ще станат толкова силни, че ще преборят тъмните
плетеници. Може би някой ден ще успее да направи една хубава шевица.

Платът изчезна. Робин се замисли за момент и после попита
за още една.

– Може ли да ми покажеш на Елза, моля – каза той. – Тя добро
момиче. Харесвам я.

От пръстите на дядо Време се показа шевица още веднъж.
Беше светла, красива и равна. Щеше да е перфектна, ако не беше скъсана на
места.

– Прекрасна е, но защо е скъсана? – каза Робин.

– Да, Елза трябва да е щастливо и умно момиче – каза дядо
Време. – Но, уви, виж как скъсаните места развалят шевицата! Това е жестокост,
Робин, нещо, което къса живота ни надве. Горката Елза! Трябва много да внимава,
защото някой ден цялата ѝ шевица ще се скъса и тя ще загуби щастието си.

– Колко странно, дядо Време! – каза Робин изненадан. –
Това е едно от нещата, които не мога да понасям в нея – колко е груба към
животните. Виждал съм я как мята камъни по тях. А инак е много мила.

– Разкажи ѝ за нейната шевица – каза дядо Време. – Защото
един момент на жестокост разваля цялата година и понякога повече.

– Нека да видя на Лесли – каза Робин. – Много смешно
момче е той, дядо Време, тих и срамежлив като мишка! Иска ми се да видя
неговата шевица!

В тъмнината отново проблесна шевица и тя бе много
странна! Едвам се виждаше. Не светеше и нямаше почти нищо за гледане. Само
размазани, бледи цветове.

– Горкото момче! – каза дядо Време. – Страх го е от
всичко. Няма нищо весело и нищо мило в неговата шевица, само страх и
свенливост. Робин, ще трябва да му помогнеш да направи по-хубава за следващата
година. Кажи му да събере кураж и да не се страхува да бъде добър и мил. Тогава
шевицата му ще засияе.

Платът изчезна. Дядо време отиде да светне лампата.

– Трябва да тръгвам – каза той. – Имам още много шевици
да събирам за моята книга.

– Чакай малко! – каза Робин. – Моля те, дядо Време, може
ли да видя моята?

– Да, можеш – каза дядо Време.

Той не светна лампата, а отново вдигна странните си
пръсти. От тях се спусна шевицата на всички изминали дни през годината – шевицата
на Робин.

Робин се загледа в нея наполовина уплашен и наполовина
развълнуван, чудеше се какво ли щеше да види. Пред него се простря чудна
плетеница, цялата от ярки цветове, които танцуваха и блестяха. Бе обляна от
сребриста светлина, но от време на време сиви петна разваляха прекрасната
картина.

– Ех, Робин, добре си се справил тази година – каза
доволен дядо Време. – Бил си щастлив, виж как свети шевицата. Работил си
усърдно, защото цялата е здрава и постоянна. Бил си добър, сребърната светлина
свети, както светиш в спомените на приятелите си.

– Но дядо Време, какви са тези сиви петна? – попита
объркан Робин. – Не ми харесват.

– На мен също – каза дядо Време. – Показват, че си
развалил деня си, като не си казал истината. Истината винаги блести, докато неистината
замазва със сиво. Виж, тук не си казал истината, както и тук, а вече към края
на годината става все по-лошо. Оставил си този лош навик да ти развали
шевицата.

– Да – каза засрамен Робин. – Все повече неистини говоря,
знам. Мама все това ми казва. Не знаех, че ще ми развалят шевицата обаче. Ще
бъда много внимателен следващата година и няма да кажа дори една неистина. Ще
направя наистина красива шевица.

– Внимавай и нещо друго да не я развали – каза дядо
Време. – Ще дойда следващата година да ти я покажа пак. Сега довиждане, трябва
да тръгвам. Вече се стоплих и наистина ми беше приятно да си поговорим.

– И на мен също! Беше хубаво – каза Робин. – Много
благодаря, дядо Време!

Старият човек се измъкна от къщата и Робин се върна в
леглото. Цяла нощ сънува миналогодишните шевици и когато се събуди, не можа да
реши дали всичко е било сън, или действителност.

– Нищо, ще разбера на следващата новогодишна нощ – каза
си Робин. – Ще се оглеждам за стария човек и тогава ще науча. Надявам се
шевицата ми да е красива.

Вие искате ли да видите вашата? Каква мислите, че ще е?
Аз бих искал да знам.